Хюсеин Мевсим
Всеки малко или много литературно изкушен човек знае поетическата визитна картичка на Христо Фотев: Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. / Но българин. И жител на Бургас. Да, вглъбеният певец на морето е роден и прекарва ранното си детство в Истанбул – факт, който почти нищо не означава, след като става дума за разположен на два континента, по хълмове и долини, покрай дантелено нарязани пролив и залив, че и на острови град. Въпросът къде точно в Истанбул е прогледнал поетът на баладичните пътувания и сантименталните посвещения ме е вълнувал от дълго време. Ето че с любезното съдействие на приятеля Христо Копано, пето поколение цариградски българин, с корени от с. Бобища, Костурско, се добрах до кръщелната книга, съхранявана в архива на Екзархийското настоятелство в Шишли.
На л. 74 в споменатата книга под № 11 е вписан бъдещият голям поет. Според документа той се ражда в Бейоглу, всеизвестната Пера – най-европейската, модерна и левантийска част на някогашния космополитен имперски град, на 25.03.1934 г. Кръстен е почти след три месеца – на 23.06., като в графата за мястото на кръщението е отбелязано Ц[аригра]д. Най-вероятно тайнството е извършено в т. нар. Желязна църква, тъй като в съответната графа за свещеника фигурира името на протойерей Йоаким Мустрев, който през онези години служи в споменатия храм.
Името и презимето на бащата на новороденото е Фоти Тодоров, а на майката – Руска Янакиева. По тази логика трите имена на лиричния поет би следвало да бъдат: Христо Фотев Тодоров, но интересно защо във всички литературни справочници той фигурира като: Христо Константинов Фотев. В отделни графи се уточнява, че раждането е законно и че новороденото е от източноправославно вероизповедание. Кръстникът на малкия Христо е Санда [?] Стефова.
Добрах се и до книгата за венчавките за 1933 г., в която е отразено венчилото на родителите на поета. На л. 56, под № 12 е вписано венчилото на Фоти Тодоров и Руска Янакиева, като местожителството на младоженеца е указано К[асъм]паша – махала, разположена на левия бряг на Златния рог, точно срещу Фенер. Важно е да се отчете, че спадащата териториално към Бейоглу махала се обитава от разнородно население, обикновено преселници от източночерноморските области на страната. Бащата е роден в с. Теркос, Чаталджанско, а майката Руска – в Бургас. Теркос е едно от шестте села с преобладаващо българско население на 20-ина км от големия град, основани още в османския период през XVIII в. Момъкът Фоти и момата Руска се венчават на 27.10.1933 г., младоженците са съответно по на 27 и 20 г., като и за двамата това е първо венчило. Вулата (писмено разрешение от църковната власт за встъпване в брак) е от предходния ден, под № 22. Венчани са от протойерей Йоаким Мустрев, родом от Охрид, а в графата за забележки е отбелязано III кл[ас], тоест венчавката е била скромна, извършена само с певец и поп.
Известно е, че 6-годишен, през 1940 г., Христо Фотев завинаги напуска родния си град; от брега на дълбоко врязалия се в сушата тих и защитен от бурите Златен рог се премества край откритото за всички ветрове и дълбинни течения (не)гостоприемно море. А възможно ли е родният Истанбул да е напуснал отрочето си, макар то да ни уверява, че биографията му е над спомените и над думите? Точно на кой адрес е била разположена къщата, в която слабият до хилавост Христо прекарва първите си шест години? И дали тя се съхранява днес? Въпроси, които стоят пред литературния историк и чакат своя нелек отговор.
[…] (8) Хюсеин Мевсим: Христо Фотев […]