Разговор с основателката на издателство „Лемур“ Соня Хачикян
Разкажете как се роди идеята за издателство и защо го кръстихте „Лемур”?
Идеята да създам издателство узряваше в мислите ми много дълго. Книгите винаги са били моята страст още от ранна детска възраст и колкото повече години минаваха, толкова повече време мечтаех да им отделям. Професионалното ми развитие обаче беше в съвсем различна посока и да оставя една вече изградена кариера, за да последвам романтичните си въжделения, ставаше все по-трудно. Някъде след раждането на третото ми дете започнах все по-често да си спомням дните, прекарани в библиотеката, в която работеше майка ми, и докато правехме ежедневната си разходка в Софийския зоопарк размишлявах за живота ми досега и какво искам да постигна с този пред мен. Там осъзнах, че имам нужния кураж. Точно там за първи път видях лемури и се влюбих в тях. Тези толкова различни, одухотворени, загадъчни, екзотични и за съжаление, изчезващи животни са олицетворение на това, което търся и в литературата – оригинални, запомнящи се сюжети, написани и завършени красиво.
Какво е специфичното при вас, това, което ви накара да влезете в конкуренцията на издателския бизнес?
Книгоиздаването действително е много конкурентен бранш. Но аз, като читател на различни езици, често попадах на прекрасни творби, неиздадени на български. Разбрах, че в океана от заглавия не е лесно да откриеш онези, които си заслужават усилията, защото понякога са скрити като малките, съвършени острови от мечтите ни. Особено ако още не са преведени на английски, вероятността да ги срещнем на нашия пазар намалява многократно. Това ме провокира да се насоча към по-нестандартен подход при подбора на книги и когато намеря съкровище, полагам усилия да го обработя по най-добрия начин – залагам на високо качество в превода, редакцията, коректурата и полиграфията. Прилагам този метод както в преводната литература, така и при работата с български ръкописи. В нашия каталог ще видите основно неанглоезични заглавия с разнообразна художествена тематика, сред които международно признати италиански, португалски, бразилски, датски и немски автори. Важното е да са стойностни и да се отличават като стил и сюжет.
За какви публики работите, над какви проекти? Натоварвате ли книгите и с друг тип мисия извън тази да развиват въображението и да ни пренасят в алтернативни светове?
Ние издаваме художествена литература, която е широко понятие и в този смисъл е насочена към широката публика, която обича да чете и търси интересни романи. Аз вярвам, че читателският вкус се развива, колкото повече книги минават през ръцете ни, толкова по-придирчиви ставаме и ни е все по-трудно да бъдем развълнувани, дори разтърсени от написаното. Ние целим две неща с книгите, които издаваме – да предлагаме произведения, които да грабнат и взискателния читател, и същевременно да накарат всеки, който се докосне до тях да се замисли, да помни, да научи нещо, дори да почувства необходимост да промени света. Можете да забележите например, че немалко от произведенията ни са исторически романи или са базирани на реални събития от нашето съвремие. Именно защото чрез книгите е по-лесно да разберем и осмислим случващото се около нас, да питаме защо, но и да се обърнем към самите нас, да опознаем човешката същност. Любимият ми герой Малинверно от едноименния роман, който излезе тази година, дописва и така променя края на известни класически произведения от своята библиотека. Иска ми се хората, които се потапят в нашите книги, да се почувстват провокирани и те да са част от историята, да извлекат от нея нещо, което да пренапише бъдещето им.
Кои са последните заглавия на пазара, които носят вашата марка, и защо решихте да ги издадете?
Ще се спра на три от последните ни заглавия:
„Като се върна“ от Марко Балцано е изключително актуална книга, която засяга темата за източноевропейските емигрантки, които отиват на Запад да се грижат за болни възрастни хора или деца, оставяйки собствените си деца и родители да се гледат сами. Историята е представена през различната перспектива на майката, принудена да осигури прехрана и бъдеще на семейството си и през очите на двете ѝ деца, които се чувстват по свой начин изоставени. Съдбата на „белите сираци“, като наричат тези деца, и гледачките по принуда е болезнено познат и значим въпрос, по който обаче рядко се говори, а разгледан под майсторското перо на Балцано, се изживява неповторимо.
„Зимата на лъвовете“ от Стефания Аучи е продължението на историята на знаменитата фамилия Флорио, която започна в първата част от сагата „Сицилианските лъвове“, издадена миналата година. Двата романа разказват живота на едно семейство, което започва от нищото и променя облика на Палермо, но и на италианската икономика в периода от края на XVIII до средата на XX в., развивайки търговски отношения с останалия свят и цялата индустрия на сицилианския остров. Истинската съдба на прочутите производители на вино Марсала завладя Италия, където книгите оглавяват класациите от излизането си, превеждат се в над 30 страни и по тях се снима сериал.
„Белези от рая“ от Добри Станчов е последното ни българско заглавие, което излезе на 24 май в знак на нашата любов към българската писменост и култура. Романът, написан на езика на изчезващото добруджанско село, е базиран на една легенда от Североизточна България и ще докосне дълбоко почитателите на Елин Пелин и Йордан Йовков. Това е книга за стремежа към истината, силата на любовта и белезите, които всички носим в душите си.
Имате ли вече наложени сред българската публика автори? Имате ли свои жанрови ниши?
Най-добре познат на българския пазар е португалският писател Жоао Пинто Коелю, автор на романите „Попитайте Сара Грос“, „Лудите от улица „Мазур“ и „Време за преструвки“. Той е също така преподавател и изследовател на Холокоста, което е отразено в книгите му, посветени на преследването на евреи, на нехуманното отношение към различните от нас, на предизвикателството да оцелееш и запазиш себе си в абсурда на войната. Но аз бих го определила преди всичко като психолог на човешката душа, защото рови дълбоко и достига неподозирани кътчета, кара ни да се замислим как един нормален човек се превръща в злодей или герой, да се погледнем в огледалото и да се запитаме как бихме постъпили в екстремни ситуации. Почитателите на неговите незабравими персонажи имаха възможност да се срещнат лично с Пинто Коелю по време на Пролетния базар на книгата и на 4 юни да слушат на живо представянето на новата му книга „Време за преструвки“, която ни пренася в миналото на едно тосканско градче.
Не бих казала, че сме ограничени жанрово, но повечето ни заглавия могат да се причислят към съвременната проза и историческите романи, като издаваме също криминални романи и трилъри, семейни саги, биографични романи, магически реализъм.
Поддържате и онлайн книжарница. Какво се чете и купува, какви книги се търсят най-много?
В нашата онлайн книжарница предлагаме заглавия от повечето български издателства. Нашите наблюдения са, че напоследък най-много се купуват детски книги и романи от български автори. Намираме това за благоприятна тенденции и ако си обясняваме търсенето на детски заглавия с желанието на родителите да възпитават четящи деца, то интересъ08т към родните автори вероятно се провокира от желанието за разнообразие, каквото по същество е съвременната българска литература, от една страна, и преоткриването на красотата на българското слово, от друга.
Какво предстои в „Лемур”?
С оглед на предстоящите книжни събития в София, Пловдив и Варна подготвяме много интересни заглавия от нови и вече познати наши автори. Няма да разкривам все още най-голямата изненада, която предстои тази година, но мога да споделя за читателите, които се вълнуват, някои от предстоящите заглавия – една сравнително съвременна история за любов и приятелство по време на управлението на Берлускони, „Годината на нашата любов“ от Катерина Бонвичини, първата книга от криминалната поредица на Илария Тути „Цветя над ада“, следващите романи от сагата „Тъкачната вила“ на Ане Якобс и новата книга от Сара Нович, автор на „Момиче на война“, посветена на живота на глухите.
Разговора води АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА
