Ива Анастасова
„Потъване в мъртво море“ е сборник с разкази на Антония Апостолова, която е позната и с литературното си онлайн пространство – „Литературни разговори“. Едва на 17 г. тя дебютира с поетичната книга „Солени молекули“, а през 2021 г. издаде и първия си роман – „Нас, които ни няма“.
Сборникът се състои от 12 разказа, обединени около темата за паметта и болките от миналото. Езикът им е особен – тих, но наситен с емоция. Това избягване на крещенето, на драматичната чувствителност, е най-големият плюс на книгата. Напомни ми писането на Ишигуро. Освен това спокойствието и примиреността не са само на нивото на езика – героите са също толкова умиротворени в размишлението за отминалото, което обаче в нито един момент не успява да ги дръпне в дълбокото.
В това отношение заглавието е умело подбрано, въпреки че се явява в противовес на почти всичко, заявено в самите разкази. Първо, ясно е, че в Мъртво море не може да се потъне заради високата концентрация на сол, която поддържа тялото така, че то се носи на повърхността. Заглавието обаче не насочва към морския топос, поне не пряко, въпреки че той се появява в едноименния разказ, който открива сборника. „Мъртво“ обаче е изписано с малка буква, тоест представлява съществително нарицателно, а не собствено име, и по тази причина насочва читателя към потъването най-общо. Мъртвото море се явява мъртва вода най-общо, а страшното определение „мъртво“ няма за цел да ни уплаши, то просто бележи, че водите на спомените, които засмукват човека, са стари и отминали. Потъването е нужно, за да се издигнеш на повърхността дори и ако се наложи да се бориш с двойното дъно или мъртвите течения.
Най-важният конструкт в сборника е паметта и в този смисъл мъртвото море се явява нейна метафора. Всеки от героите се намира на границата между миналото и настоящето, за бъдеще не може и да се говори, но не защото имат недоверие към него, а защото не е толкова вълнуващо, колкото изпитанията на миналото, които са изживели и върху които разсъждават. Самата авторка споделя, че в повечето разкази „сюжетът върви назад“, защото миналото, паметта са пространства, които не можем да променим, но можем да си представяме куп сценарии, в които поправяме грешките и от които излизаме по-живи от всякога.
„Потъване в мъртво море“ е книга, в която липсва сюжет, повествованието е изтъкано от мислите и състоянията на героите, които, противно на очакванията, са и мъже, и жени. Апостолова е постигнала майсторство в представянето на срещуполовото мислене – нещо, което малко жени писателки умеят. Освен разнополови, дванадесетте разказа са и разнокултурни, защото сюжетните състояния се лутат между Гърция, Израел и България.
Сборникът на Апостолова е литературно удоволствие, кой би си помислил, че книга без особено действие ще бъде толкова висока летва за писането на разкази. Стилът, героите, езикът са зрънцата сол, които дават на читателя правото да потъне в безсюжетността, но да не се удави!
Антония Апостолова, „Потъване в мъртво море“, изд. „Жанет-45“, 2019
