Мария Атанасова
Образът на Баба Яга, обичайно властваща над омагьосани гори и животни, е широко разпространен в съвременните приказки, а от 90-те години на ХХ в. е често срещан живописен герой и на фентъзи жанра. Ще припомним цикъла произведения на майстора на хронооперата и литературните анахронизми Андрей Белянин – „Тайните служби на цар Грах“ (1999), както и повестта „Лукоморие“ на А. А. Аливердиев (1999). При Белянин Баба Яга е невероятен готвач и специалист по всички магически неща, тя е част от детективската агенция на доброжелателния цар Грах, която е ангажирана да разплете един на пръв поглед „елементарен“ случай, оказал се обаче сложна конспирация за завладяване на цялото царство. Различен спрямо фолклорните си измерения е и персонажът Баба Яга на Аливердиев. В повестта „Лукоморие“, носеща името на астрална равнина на съществуване в художествения свят на Аливердиев, за пръв път се хвърля светлина върху детството и младежките години на Баба Яга, като читателите могат да срещнат назад във времето онзи персонаж, който винаги се явява като сбръчкана и коварна старица в произведенията, неизменен антагонист на малките герои – децата.
Баба Яга се появява и в новата книга на Калоян Чобанов „Баба Яга в Бургас и други истории“. На корицата, оформена от Галя Петрова, ще видим летящата на своята метла с дървена дръжка вещица, забрадена, както си му е редът според корените на образа в славянския фолклор, и придружена от своята неизменна спътничка – черна котка с извит на дъга гръб. Но каква работа има Баба Яга в Бургас и кои са „другите истории“ – се питат малките читатели, взели в ръцете си книгата. Всъщност Калоян Чобанов е събрал в общ сборник три приказки за деца и юноши, сред които първата е „Баба Яга в Бургас“, а останалите две са „Мечо и Вихър“ и „Вчера в детската градина“. Бургас е магично място, каквото може да бъде и всеки друг литературен град, от който тръгват на пътешествие читателите. В началото на „Вчера в детската градина“ се казва: „Когато тръгнем едновременно – ти от София, аз от Бургас – ще се срещнем на място, от което и двамата ще продължим на юг. […] И ти сигурно ще попиташ защо те доведох тук, а аз със сигурност бих ти отговорил така: – За да ти разкажа приказка!“ (с. 177-178). Между София и Бургас, от най-западната до най-източната точка, писателят ще картографира страната на детското въображение, ще отбележи местата на първото приятелство, на страховете, на самотата и смелостта. Това ще бъде също така и карта на съкровище, доколкото целта на пътуването от Бургас и София е да се открие едно безценно съкровище – разказът и разказването.
Доведох те тук, малки читателю, за да ти разказвам – подобно имплицитно послание можем да видим като обвързващо и трите повести. Разказът е онзи, който, имайки начало и край, може да те преведе от едно стабилно състояние към друго. Подобно означаване на разказа напомня за Владимир Проп и неговата „Морфология на приказката“, както и на хората-разкази в наратологията на Цветан Тодоров, които преживяват приключенията и своите одисеи, но същевременно и ги разказват.
Какво се случва между двете стабилни състояния на началото и края на повествованието. Какъв е този преход? Още в пролога на „Баба Яга в Бургас“, с въвеждането на главния герой на историята, става ясно, че това е преходът от детство към юношество: „Онова дете, което е седнало на стола пред бюрото си и се е надвесило над един празен лист, се казва Валентин. Всички му викат нагалено Вальо – така ще направя и аз. Той е на 11 години и точно 365 дни и мога да ви уверя, че в момента е ужасно притеснен. По каква причина ли? Когато часовникът удари полунощ, ще настъпи юношеската му възраст. С неговите връстници постоянно са обсъждали тази промяна. Заедно са стигнали до извода, че в първата минута от дванайсета годишнина тялото пораства с поне няколко сантиметра, а в него заработва все още неразгадан механизъм, който освен вида, променя ума и поведението. Отвъд тази граница момчетата спират да дърпат косите на момичетата, да ги целят с водни бомбички и да им се карат, когато някоя от тях ги заговори. Даже обратното – вече ще бъдат по-мили, ще търсят вниманието им и дори ще се бият заради тях. Вальо винаги се разсмиваше като стигаше до тази точка – не можеше да си представи как някой би размахал юмруци заради момиче“ (с. 9).
Именно за да премине през изпитанието на юношеството, Вальо (трябва да се вметне, че това е все още детето Вальо, а не юношата Вальо) започва да разказва. Той стои над празния бял лист, гризе си ноктите от притеснение, но знае, че единствено писането е онова, което ще му помогне да премине през наближаващата „трансформация“ на порастването. Затова и се обръща към своите слушатели и читатели със „Здравейте!“. Така се появява разказът. Повестта „Баба Яга в Бургас“ е написана под формата на дневник на една неприятност, която като всяка неприятност, започва в понеделник. Следват останалите дни от седмицата, като на всеки един от тях е посветена отделна глава. Като, разбира се, още в понеделник става ясно, че всяка неприятност води до друга. Първо се появява новата съученичка Вики, която учителката поставя на чина до Вальо и до края на учебния ден всички деца започват да им се подиграват, че са „гаджета“, а най-накрая, насред едно торнадо от тъмна пушилка, се появява прегърбена старица с огромен закривен нос, а от кикота ѝ ясно се дочуват думите ѝ „Даааа, много непослушни пиленца има в този град!“. Дали двете неприятности са свързани, или е просто случайно съвпадение? Възрастните знаят отговора. Но за Вальо предстои тепърва да се влюби и да се справи с това, казано с езика на Проп, „нестабилно“ състояние, в което всичко познато е разколебано и се оказва не на обичайното си място.
Във втората история от книгата „Мечо и Вихър“ Калоян Чобанов ни разказва за едно друго „труднопреодолимо“ събитие, през което преминават децата – раждането на по-малък брат или сестра. Въпреки че нито родителите, нито децата са герои в тази повест, а две играчки – плюшено мече и дървено люлеещо се конче – все пак онова, което задвижва наратива, е появата на новото дете в семейството: „Чак седем години след появата на Елинор, семейство Тодорови посрещна втората си рожба – Калоян. И за него приготвиха стая като за принц“ (с. 154). Подобно на Хофмановата приказка „Лешникотрошачката и царят на мишките“ и тук всички кукли и играчки оживяват, за да воюват не с армията на сивите мишки, но с не по-малко известно чудовище – чудовището изпод леглото. „Мечо и Вихър“ също създава своя рамка, която удържа разказа подобно на дневниковата форма от първата история, като тук това е повтарящият се лайтмотив на „първата нощ, в която…“. Финалът е белязан от минорното усещане за „последната нощ“, в която децата порастват, а играчките биват забравени.
В последната приказка „Вчера в детската градина“ преходното е свързано с пространството на съня. По време на следобедната дрямка в детската градина, онази, „задължителната“, която по най-досаден начин винаги прекъсва играта в нейния разгар, изведнъж се оказва моментът, в който градинските джуджета оживяват и правят така, че всички в града да заспят и да бъдат пленени. Срещу джуджетата се опълчват „цяла тумба деца, въоръжени с по една възглавница в ръка“ (с. 193). „Оживяването“ било на кукли, градински джуджета или просто на един неизговорим „страх“, както става ясно от приведените примери, е основен мотив в детската проза на Калоян Чобанов. И в трите истории в „Баба Яга в Бургас и други истории“ онова, което е видимо за децата, е невидимо за възрастните, онова, което е живо за децата, е неодушевено за възрастните, онова, което се опитват да спасят децата, е неспасяемо за възрастните. Детето и възрастният са антиподи, те имат несъвпадащи картини на света, като разминаването между тези светове и точките на контакт са плодотворни за тази проза, те придвижват фабулата, като служат за създаването на обрати в нейното движение. Разказът се сплита, но и разплита благодарение на напрежението между двете измерения на реалността – перспективата на малките и на големите. Но разказът е също и начинът детето и възрастният да се впишат в разбирането на другия, да прекосят пространството, което ги дели, да се срещнат и накрая отново да поемат в различни посоки: „А на нас ни е време да напуснем това малко градче, да се засилим по пътя с остри завои и безлюдни селца, и да се върнем обратно на север, където ще се разделим и ще поемем в различни посоки – ти към София, аз към Бургас“ (с. 231). За финал, в съзвучие с изписаната току-що приказна формула, е уместно не да кажем „До нови срещи, приятелю!“, а по-скоро „До следващия разказ, приятелю!“. Очакваме с интерес появата на следващите книги на Калоян Чобанов.
Калоян Чобанов, „Баба Яга в Бургас и други истории“, изд. „Екрие“, 2022