Разговор с Тодора Радева, директор на фестивала „Литературни срещи“
В началото на юни премина първото издание на „Литературни срещи“. Разкажете повече за това как се появи идеята за това събитие, какво Ви подтикна да го създадете?
В далечната 2005 г. бях гост на литературен фестивал във Виена, организиран от фондация „Старата ковачница“ в една неповторима сграда в центъра на града, където бяха запазени старите инструменти и атмосферата на работилница и създадена нова зала за културни събития. Фондацията организираше две издания всяка година: „Литература през пролетта“, фокусирана върху местната сцена, и „Литература през есента“ – с международно участие, като през 2005-а представяха българската литература. Оттогава трайно ме занимава въпросът как могат да изглеждат литературните събития, как да привлекат максимално широка публика, как да надскочат битуващото разбиране, че литературата се представя единствено с (донякъде скучновати) разговори и четения. През годините съм работила в различни посоки и за различни организации, но стремежът ми е бил винаги този – да внеса мащаб, оригиналност, атмосфера, изненада и усещане за празник в литературните събития, като, разбира се, на първо място винаги остава добрата, качествена литература и целта все повече хора да я четат.
Каква е концепцията на „Литературни срещи“, с какво се различава от останалите провеждани у нас литературни фестивали и подобни събития?
„Литературни срещи“ на фондация „Прочети София“ са замислени като мащабен формат, който продължава през цялата година и има отделни събития в месеците април, юни и ноември. Зад идеята ни се крие желанието да покажем всички възможни срещи с литературата, да комбинираме разнородни формати, да сменяме фокуса и опитката, да предлагаме нови подходи, да създаваме различни литературни преживявания, да представяме задълбочено както авторските търсения, работата с езика, актуалните теми, тенденции и контексти, така и да търсим излизането към другите изкуства и науката, взаимното проникване и влияние между тях, ролята на литературата за осмислянето на съвременните кризи на културата и обществото.
„Литератературни срещи“ са срещи на идеи, срещи на хората чрез културата, срещи на професионалистите, работещи в полето на изкуствата, срещи на времена, перспективи, различни начини на мислене.
Както казах и по-горе, каквото и да правим, изходна точка за нас винаги е добрата литература, стремежът ни е да засилим интереса към автора и текста и да вдъхновим все повече хора да останат насаме с книгата. Четенето е интимен акт, но преди него има разнообразни начини да се стигне до читателя, да се насочи вниманието към определен автор и произведенията му. Едно от постоянните ни усилия е създаването на среда и обща атмосфера, в която да протекат събитията. Мисля, че това често е подценявано в България. А е едно от най-важните неща. Човек трябва да влезе в едно пространство и да има усещане, че влиза в различен свят, точно както е с книгата. Да го има чувството за празник, за извънредност. Да не е нещо обичайно, с което е свикнал. В тази посока се нуждаем от силна визуална идентичност и кампания, както и от сценографи или дизайнери, които да преобразят мястото. Първи стъпки в подобен подход започнахме да правим още със създаване на сцената на Литературния фестивал, макар че Мраморно фоайе в НДК не е подходящо за литературни събития. За щастие, новият регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ вече е факт и ние успяхме първи да използваме максимално възможностите му. Усвоихме всичките пространства, предложихме микс от събития в продължение на седем часа на различни места. Изложби, разговори, четения, видеопрожекции, театрален пърформанс, интерактивни тематични зони и литературен бар оживиха пространството и създадоха това усещане за неповторимо събитие. Допълнително направихме възможно всичко, което става на едно място, да се чува и в другите пространства и така обединихме преживяванията на хората чрез свързващата нишка на думите. В същото време атмосферата беше и много лежерна, без някакво усещане за задължителност, с пълна свобода за публиката къде да бъде и какво да прави. Този баланс между качествено съдържание и лежерна атмосфера е много важен, създава се трудно и удържането му е един от маркерите на успешно събитие.
Друг съществен елемент в нашия подход за създаване на литературно събитие е да намираме най-новите медии и да използваме различни изкуства, като, разбира се, това не е самоцелно, а имплицитно свързано със съдържанието, което искаме да поднесем. В резултат – всяко издание на „Литературни срещи“ през годината, съответно в месеците април, юни и ноември – ще има различен фокус и различен формат.
В центъра на събитието през юни беше носителката на Нобелова награда за литература Олга Токарчук. Този модел ли възнамерявате да следвате и в предстоящите издания – един основен гост и множество различни събития, свързани по някакъв начин с него? Как я убедихте да се включи в нещо ново, което тепърва предстои да се утвърждава? И след тази висока топка, имате ли идеи за госта на следващото издание?
Изключително сме щастливи, че почетен гост на първото издание на „Литературни срещи“ беше точно Олга Токарчук. Вече няколко пъти казахме, че дължим това на Георги Господинов. Той имаше възможност да предаде нашата покана лично, по време на участието си в нейния фестивал миналата година и да гарантира за фондация „Прочети София“ и нещата, които правим, за което сме му много благодарни. Олга уважи нашата покана в момент, когато представя новата си книга и е отказала няколко турнета и участия на други места. Тя брани личното си пространство, но в двата дни тук по време на „Литературните срещи“ изобщо не пестеше вниманието си към всички.
В двата дни на „Литературните срещи“ през юни станахме свидетели на топлотата и непосредствеността на Олга Токарчук, на задълбочения, актуален и важен разговор между полската писателка и Георги Господинов, умело модериран от Димитър Кенаров. Бяхме част от театралния пърформанс „Чудати разкази“, можехме да влезем в „Гардеробът“ и да играем с цитатите от „Литературния рубиккуб“. Чухме съвременна българска поезия и проза, гледахме поетическия видеотриптих „Друга светлина“, разговаряхме по интересни теми с писатели, преводачи и учени в „Бързи срещи“. Проектът „Книгораздели“ разказа историята на читателите чрез намерените обекти в различни билиотеки, а художничката Таня Минчева показа различни моменти от работата си по книгите на Олга Токарчук и конкретните цитати, които са я вдъхновили за илюстрациите.
Смятаме да продължим този подход: създаване на множество събития, фокусирани около темите на почетния гост за годината във всички издания на „Литературни срещи“ през юни. В същото време всяко издание ще изглежда напълно различно заради произведенията, спецификата и стила на всеки гост. Този път продуцирахме създаване на театрален пърформанс, догодина може да изберем различна форма. Имаме идеи и работим за идването на следващия гост през юни, но все още няма да обявяваме кой е той.
От друга страна – така ще изглеждат „Литературни срещи“ само през месец юни. В изданията през април и ноември имаме друг фокус и ще използваме различни формати, отново с грижата да създадем важни и вълнуващи литературни преживявания.
Имате ли вече обратна връзка от участниците и публиката на „Литературни срещи“, какви са отзивите? Почувствали ли са се зрителите въвлечени в събитията по различен начин от обичайния за литературни разговори и четения?
Да, за щастие, имаме обратна връзка от публиката и участниците. И за щастие, тя е изключително позитивна. Без преувеличение мога да кажа, че това е едно от събитията, което отгласява най-дълго след случването си и в медиите, и в социалните мрежи, и в разговори с участниците. По време на самите срещи ме спираха случайни хора, за да ми благодарят за преживяването. Самата Олга ми каза, че това е едно от най-добрите събития, на които е присъствала и че се чувства като в Берлин – като мащаб, атмосфера и замисъл, но още по-хубаво, защото хората са много по-топли. Каза ми също, че би препоръчала нашето събитие на всички автори, които познава, и да ѝ пишем, ако искаме подобно съдействие. Със сигурност „Литературни срещи“ беше едно от най-посещаваните литературни събития – близо 600 души имаше в първия ден на разговора на Олга Токарчук и Георги Господинов. И се извиняваме на хората, които нямаха възможност да влязат, защото залата не можеше да побере всички желаещи. През втората вечер също дойдоха около 400 души (при това за първи път направихме литературно събитие с платен вход и за наша радост, това не спря хората, което е отделна тема). Мога да кажа също, че виждам нова публика, млади хора, което много ни радва.
Колкото и старателно да се планира събитие с мащаба на „Литературни срещи“, няма как да не възникнат неочаквани ситуации – най–малкото като дъждовете, които се изляха над София в дните на фестивала. Какво Ви изненада, приятно или неприятно, по време на протичането и подготовката му? Кои бях най–големите Ви затруднения при осъществяването на Срещите?
Като говорим за затруднения при организацията на мащабни културни събития, винаги се започва от недостатъчното финансиране, както и от липсата на устойчивост в различните подкрепящи програми, защото подобно събитие се готви най-малко година преди осъществяването му. Предизвикателство беше и това, че „Топлоцентрала“ е ново място, дълго време нямаше нужното оборудване и техника. Самата идея да направим събитие, продължаващо седем часа, във всички зали, с различни активности усложни максимално планирането и провеждането. Преодоляхме тези трудности чрез професионализма на различните екипи – и двете ивент-миниджърки от „Ауткаст“, с които работихме, и сценографите от „Съпромат“ и Марий Росен, които направиха театралния пърформанс с интерактивните инсталации, и партньорите ни от „Стрийм ивент“, които заснемаха „Литературните срещи“. Вече споменах, че ни стана много неприятно, че трябваше да връщаме публика в първия ден, защото дошлите (въпреки обилните дъждове) надхвърляха капацитета на сградата. Имаше и други кризисни моменти, които, за щастие, останаха скрити от публиката. И всъщност самото събитие през втората вечер протече без технически и други гафове през всичките седем часа, при това максимум с 15-20 минути закъснение от едно събитие в друго, което си беше изключителен успех.
„Литературни срещи“ е само едно от събитията, осъществявано от фондация „Прочети София“, на която сте директор. Върху какви предстоящи събития работи екипът ви, да очакваме ли нещо през лятото и втората половина на годината?
Както казах, „Литературните срещи“ са формат, който продължава през цялата година и следващото ни събитие е през ноември. Тогава ще се вгледаме в голямата литературна картина и ще направим опит да си отговорим на въпроса „Какво става с литературата?“. Ще направим въведение към тази голяма тема още от месец октомври със серия подкасти, заедно с партньорите ни от Razio – различни гледни точки ще се обсъждат в подкаста „Inter Alia“. А на 16 ноември ще имаме кратки презентации и дискусия с чуждестранни гости – програмни директори на фестивали, литературни критици, писатели, журналисти, наблюдаващи активно случващото се в полето на литературата и изкуствата. Подготвяме и още едно приятно събитие за публиката вечерта на 16 ноември, но ще разкажем за него по-късно.
В момента тече и четвъртият сезон на „Литературни маршрути“ – серията градски турове, водени от писатели и литературни изследователи, която съчетава по интересен и задълбочен начин литературната история, непознати факти за български писатели и поети и променя перспективата към града, наблюдавайки го изрично като литературна територия.
През юли партнираме на изложбата „Литературна София“ с фотографии на Иван Шишиев и Екатерина Калугина от „Етюдите на София“ и кратки видеа на режисьорката Екатерина Минкова. Тя ще продължи от 21 юли до 6 август в галерия „Кредо Бонум“ и в този период може да се види и документалният филм „Литературните места на София“. Програмата ни през септември включва още четири Литературни маршрута и специално събитие и поставяне на паметна плоча на големия поет Георги Рупчев.
„Скритите букви“ продължават своя живот и през тази година – получихме наградата на Арт Акция за 3Д мапинга, който направихме на фасадата на Националната библиотека през септември 2021 г. В момента работим пейките-букви трайно да останат на площад „Славейков“. Подготвяме и преводи на поетическата антология „Скритите букви“ на немски и английски език.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
