Мария Василева
Историята на съвременното българско изкуство е история на натрупвания, връзки и контакти с различни хора по света, история на взаимна подкрепа и отстояване на сходни ценности, модел за истинска мултикултурна работа и добронамереност. Наградата БАЗА е ярък пример за това, както през своя собствен опит, така и като част от широка мрежа от еднородни награди, които, макар че носят различни имена, имат подобни структури и цели.
Преди повече от 15 години при една от поредните международни срещи някъде по света в опит за изграждане на съвместен контекст, хърватската кураторка Янка Вукмир ми сподели за съществуването на подобна награда. Отсъствието на България от подобни форуми винаги е травмиращо, но като че ли задължително. Направих всичко възможно да се свържа с организаторите от Фондацията за гражданско общество (САЩ), чиято създателка Уенди Люерс поставя началото на проекта през 1990 г. в Чехия, и да ги убедя във важността подобна инициатива да се провежда и в България. Преговорите реално започнаха през 2007 г. Предложението Институтът за съвременно изкуство – София да организира провеждането на конкурса бе прието. По-късно към него се присъедини и фондация „Едмонд Демирджиян“. От 2021 г. фондация „Лъчезар Цоцорков“ подпомага номинираните автори за продукционните разходи по създаването на техните произведения.
За първи път у нас наградата се организира през 2008 г. Оттогава до днес статутът ѝ не е променян драстично, защото продължава да дава резултати и да създава благоприятни условия, както за кандидатите, така и за художествената сцена в цялост. Експертните журита, в които през годините заседават някои от най-добрите куратори, критици и художници (включват се и много чужди специалисти), както и изборът на мястото за провеждане на изложбите на номинираните – Софийска градска художествена галерия, превръщат конкурса в изключително професионално и очаквано от всички събитие.
В края на първото десетилетие на ХХI век СГХГ е сред малкото институции, които сериозно подкрепят съвременното изкуство. С по-младите колеги и със съгласието на ръководствата полагахме всички усилия за разрастването на тази помощ. Наградата БАЗА дойде като естествено продължение на упоритите ни усилия за преодоляване на изолацията на съвременното изкуство и активното му включване в разговора за традицията и приемствеността в българската история на изкуството. През 2004 г. инициирахме основаването на фонд „Съвременно изкуство и фотография“ – първия по рода си в страната. За кратко време колекцията му набъбна дотолкова, че през 2011 г. издадохме научен каталог на събраното. Този фонд бе възможен също като следствие на постоянната изложбена политика, включваща съвременното изкуство. През 2003 г. бе основана програмата „Място за срещи“, представяща млади автори, която през 2006 г. се премести във филиала на СГХГ – галерия „Васка Емануилова“. Десетки изложби са минали през тази програма и извън конкретните резултати, най-важен беше жестът на подкрепа на това изкуство от страна на най-старата музейна художествена институция в страната.
В първите години на съществуването си наградата БАЗА изигра много важна роля за сформирането на сцената и за нейното мотивиране. Това е период, в който почти няма галерии за съвременно изкуство или алтернативни пространства (с изключение на галерията на ИСИ-София, съществуваща от 2004; „Пистолет“, 2006, „Аросита“, 2007, „Дъ Фридж“, 2009, Галерия „Сариев“, 2009). Естествено се появяват награди, които трябва да стимулират художниците и да им дадат увереност – награди „Мобилтел“, 2005-2009, награди „Гауденц Б. Руф“, 2007-2011, награди ЕССЛ, 2013-2015, Националният конкурс за млади художници, критици и куратори на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий”, 2002-2011, Награда за живопис на фондация „Едмонд Демирджиян“, 2010-2017. Тези награди, функциониращи през представителни изложби, донякъде запълват липсващата институционална структура и създават условия за нейното изграждане. Никога досега обаче в съвременната история на българското изкуство не е имало толкова устойчива награда, която в продължение на 15 години да държи висок стандарт и да продължава да бъде очаквана всяка година.
Поради своя отворен характер, още от самото си създаване БАЗА привлече български автори, живеещи в различни точки на света. Тя послужи за обединяване на сцената независимо от постоянното местоживеене на художниците. Много от тях се „завърнаха“ в родината си и започнаха активно да участват в художествените събития тук именно през БАЗА. За други тя отвори възможности за нови творчески колаборации и международни проекти. Добрият тон и професионалният климат бяха съхранени през годините, като продължават да създават условия за позитивна конкуренция и добронамерена битка.
БАЗА е част от международна мрежа от награди, в която участват още 11 държави: Чехия, Словакия, Хърватия, Косово, Сърбия, Унгария, Македония, Босна и Херцеговина, Словения, Албания и Черна гора. Като резултат от активния обмен на информация между страните е основана международната мрежа YVAA. Наградите съществуват благодарение на финансовата подкрепа на Тръста за взаимно разбирателство, Ню Йорк. През 2015 г. Residency Unlimited (RU) поема ръководството на програмата и резиденциите на творците.
Целта на Наградата е да осигури подкрепа за младите художници, като им открие нови възможности за образование и професионална реализация. Наградата създава позитивен контекст за младото съвременно изкуство и благоприятна среда за развитието му. Конкурсът е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Кандидатите трябва да бъдат български граждани или постоянно пребиваващи на територията на страната. Наградата е стипендия и шестседмичен престой в Ню Йорк, както и самостоятелна изложба в галерията на ИСИ-София.
На 23 юни в галерия „Структура“ се откри изложба на 14-те досегашни победители. На 19 юли ще разберем и кой е петнайсетият носител на наградата – това е и денят на откриването на изложбата на номинираните в Софийска градска художествена галерия.
