За Михаил Неделчев
През 80-те години, когато следвах в Софийския университет, Александър Кьосев ни препоръча книгата на Михаил Неделчев „Социални стилове, критически сюжети“. В България сводът на високата теория по това време включваше различни парадигми; четейки Михаил Неделчев, разбирах, че нито една от тях не присъства в книгата му в чист вид. Имаше нещо от руския формализъм, от Барт, но те бяха омекотени, почеркът беше наклонен към идеята за личността на автора, която ставаше съсредоточие на идеологически промени и културни фантазии.
Оттогава насам чета с удоволствие текстовете на Михаил Неделчев. Радвам се на находките му и се уча от неговата енергия, гражданска и литературоведска. През последните петнадесетина години той стана естествена спойка между няколко поколения литературоведи в България – рядка заслуга, която му отрежда особено място. Може би затова дори и най-младите често го наричат „бате Мишо“, една по-фамилиарна препратка към тази патриаршеска роля.
Поздрави от сърце за юбиляря и за много години!
ГАЛИН ТИХАНОВ
Акционистът литературен историк
В какъвто и образ да ни се привижда Михаил Неделчев, едно от най-отличаващите го неща е начинът, по който го проявява. Почти винаги – в акция. Дали ще играе ролята на литератор, историк, говорещ критик, литературен изследовател, политик, редактор, преподавател или просто свободен гражданин, Михаил Неделчев има нужда от пространство, в което да разгърне действие, да се про-яви, да извърши нещо със словото.
Обича да казва: Предлагам да направим акция… Или: Вчера проведохме една акция, която… Или: Ще извършим акция…
Затова, колкото и да държи на своя отрупан с книги кабинет, той в никакъв случай не е „кабинетен човек“. Михаил Неделчев не просто говори и пише, а се стреми да задейства написаното в общо преживяване. Формата може да е подиумна дискусия, конференция, кръгла маса, семинар, представяне на книга, четене, фестивално участие, среща-разговор – или от всичко по малко – важното е словото да се състои в споделена публичност, защото само така то върши работа.
Като типичен акционист в представянето на своите идеи Михаил Неделчев изтрива границите между литературата/литературната история и действителността, сам се въвлича в литературноисторическите сюжети, превръща биографичното си тяло в субект или обект на литературоведската си творба, която разгръща пред очите на публиката. Това се случва в пространство, в което фигурата на Михаил Неделчев личи отдалече. Там той прави показно: демонстрира как работи литературната история, която се превръща в „жива картина“. Тук някъде се корени и психологическият импулс за създаване на въвлечено литературознание, практикувано от енергичен действащ литератор.
В зенита на своето осемдесето лято Михаил Неделчев за нас е не само учител по литературна история, но и вдъхновение за неизтощим литературоведски акционизъм – поле, в което се разиграва спектакълът на литературата. Една литературна история в действие, която ни дава шанс да живеем във всички минали и настоящи светове едновременно.
ПЛАМЕН ДОЙНОВ
Мишо Неделчев
Необятен човек, това е първото, което ми идва на ум за Мишо Неделчев. Необятен както с енциклопедичните си знания, така и с личното си очарование, така и с таланта си на задълбочен изследовател. Тази комбинация е рядка, ние, неговите съвременници, сме щастливи, че сме нейни свидетели, че имаме шанса да ѝ се радваме, да черпим от нея.
Всяко нещо, за което Мишо започва да говори, става важно, напоено със смисъл, озарено. При него няма неважни, неосмислени, неозарени неща. Не мога да си представя той да не е любопитен. Или да не търси. Или да не изследва детайли. Или да остане без чувство за хумор. Или да покаже умора.
Когато го слушам, независимо дали е подхванал литературна или политическа тема, инстинктивно искам да си извадя тефтерче и да записвам неговите открития, както и неизречените течения, пластове, смисли, с които неговата ерудиция те облива.
Това, което ме прави близка до него, е политическата му ангажираност и пристрастност. От първите години след демократичните промени той зае позиция, която не е лъкатушила и не е правила компромиси да спестява истината. И съумя да съчетае културата и политиката така, че взаимно да се допълват с интелигентно преценена мяра.
Още дълги и благословени години да имаш, скъпи Мишо! И вярвам, че ще ги имаш, като виждам енергията и духа, които излъчваш!
ТЕОДОРА ДИМОВА
