Не сте сигурни дали да прочетете романа „Бели зъби“, или да се спрете на някоя от другите възхвалявани творби на Зейди Смит? Писателката Яра Родригес Фаулър, която е „израснала“ със Смит, ни предлага полезно упътване
Яра Родригес Фаулър
Зейди Смит постига сензационен успех на литературната сцена на прага на новото хилядолетие с дебютния си роман „Бели зъби“. До този момент е писала текстове в различни жанрове – от разкази до пиеси – а тази година попада в новинарските емисии и заглавията на вестницитe с участието си в концерт на симфоничния оркестър на BBC. Писателката от южен Лондон Яра Родригес Фаулър, чийто втори роман There Are More Things спечели тазгодишната награда „Оруел“, споделя в интервю за „Обзървър“, че е „израснала“ с творчеството на Зейди Смит. Тук Фаулър ни напътства откъде да започнем, ако искаме да се запознаем с творчеството на Смит или да се върнем към нейни текстове.
Начална точка
Няма друг роман като „Бели зъби“ – имам предвид самата книга, но и митологията, която съпътства нейното публикуване през 2000 г. Смит е студентка, на 21 години, когато издателство ѝ предлага договор и шестцифрена сума в аванс, след като е получило 80 страници от ръкописа на книгата. Великолепието, дързостта и достоверността на разказаната история е в основата на новата британска литературна легенда. Главни персонажи са Алфред и Самад, двама застаряващи ветерани от Втората световна война, женени за по-млади съпруги и родители на непокорни, рушащи правилата деца. „Бели зъби“ е бунтовният любим наследник на „Буда от предградията“ и „Мидълмарч“ – роман, изпълнен със сюжетни завои и обрати, който се намира на светлинни години разстояние от днешните автофикционални дебюти.
„Съвършената“ книга
„За красотата“, която е включена в късия списък на наградата „Ман Букър“ за 2005 г., е „Ема“ на Зейди Смит (Ако сте любопитни, „Бели зъби“ е нейната „Гордост и предразсъдъци“, „NW“ – „Мансфийлд парк“, а Swing Time – „Доводите на разума“). Базиран на „Хауардс Енд“ на Е. М. Форстър, романът проследява живота на две университетски семейства от либерален колеж за изкуства на Източното американско крайбрежие, чиито пътища се пресичат. В текста има сцена, в която поетеса от студентския кампус споделя с другите стихотворение със заглавие „За красотата“, любезно предоставено ѝ от съпруга на Смит, Ник Леърд.
Ако не разполагате с време
Обикновено Смит пише дебели книги, в които следваме множество сюжетни разклонения в т.нар. „викториански стил“. Ако искате да прочетете нещо кратко, за час или два, най-добрият избор би бил повестта ѝ от 2013 г. The Embassy of Cambodia. Можете да я намерите на уебсайта на „Ню Йоркър“. Започвайки повествованието в първо лице множествено число, авторката се фокусира върху всекидневието на имигрантка от Гана, която работи като домашна прислужница. Текстът е емоционална артистична илюстрация на аргументите на писателката в есето ѝ „В защита на прозата“; в него Смит отхвърля тезата, че писателите трябва да споделят произхода или житейския опит на своите персонажи.
Книгата, останала в сянка
Сборникът Grand Union, публикуван през 2019 г., събира в едно нови разкази на Зейди Смит и няколко текста, публикувани преди тази година в „Ню Йоркър“ или „Гранта“. В него са включени разкази, чието действие протича в съвременен Ню Йорк, както и повествование, посветено на реално събитие – убийството на Келсо Кочрейн в Нотинг Хил през 1959 г.[1] Въпреки че Смит е известна главно като романистка и често описва себе си по този начин, сборникът съдържа някои от най-добрите ѝ текстове.
Творбата, която можете да споменете на вечеря с приятели
За да впечатлите своите гости на вечеря – и да се измъкнете от неловката ситуация, че не сте чели нищо от Смит – бихте могли да заявитe, възможно най-небрежно: „Всъщност предпочитам есетата ѝ“. Книгата Changing My Mind, публикувана през 2009 г., се състои от пет части: четене, разбиране, съществуване, чувства, спомняне. В нея ще откриете както литературна критика – есета, разглеждащи творчеството на Джордж Елиът, Е. М. Форстър, Дейвид Фостър Уолъс, Зора Нийл Хърстън и Набоков, така и прекрасни текстове, посветени на нейното семейство.
Романът, който можете да пропуснете
The Autograph Man е вторият роман на Смит, публикуван през 2003 г. Той разказва историята на Алекс-Ли Тандем, мъж с еврейско-китайски произход, който е обсебен от колекционирането на автографи на знаменитости. Нещо в текста не се е получило – историята не е въздействаща и завладяваща, като в другите ѝ романи. Много хора се преструват, че тази книга изобщо не съществува. Вероятно и вие трябва да направите това.
Шедьовърът
NW, четвъртият роман на Зейди Смит и първа нейна книга след финансовата криза от 2008 г., вибрира от носталгия и напрежение. Заглавието е пощенският код на Северозападен Лондон. Романът разказва историята на две момичета, произхождащи от един и същи квартал – Кийша, чернокожо момиче от религиозно семейство и бялата ѝ приятелка, ирландката Лия. Кийша става адвокат по корпоративно право, има деца, идеален съпруг и викторианска къща. Лия работи за общината и не желае да ражда деца. Романът ни потапя в атмосферата на града през август – карнавалът в Нотинг Хил, пиенето на бира с непознати, пушенето на трева в задния двор на съседите, секс на открито, насилие. NW е най-смелият и експериментален във формално отношение роман на Смит. Той демонстрира най-добрите черти на нейната викторианска чувствителност, като същевременно я надхвърля, превръщайки се в напрегнат, прям и модерен текст.
Превод от английски: РУЖА МУСКУРОВА
Източник: „Гардиън“, 27 май 2022 г.
[1] Келсо Кочрейн е имигрант от Антигуа, убит на улицата от група бели мъже, докато върви към дома си. Извършителите на убийството остават неразкрити, а смъртта на Кочрейн става повод за расови размирици. – Б. пр.
