Разговор с Георги Цонев, главен редактор на Издателство за детски книжки „Ина“
Класика или съвременност – трябва ли да правим този избор и по отношение на детската литература? И изобщо какви книги трябва да чете съвременното дете според Вас?
Съвременното дете трябва да чете предимно хубави книги, написани от истински писатели. Първият контакт с литературата е много важен. Също като всяко друго първо нещо. Вкусът от първата среща с книгата остава за целия живот напред. Ако детето се потопи в разказа на един умел разказвач, който е с въображение, с усет към думите, ценител на истината, то тогава този ранен читател ще развие желание винаги около себе си да има хубави книги. Ако първият опит да влезе в света на литературата остави горчив вкус, може да видим резултата няколко години по-късно в трудното справяне с училището и другите неща от живота.
Класическите детски книги и модерната литература не са в конфликт. Те са еднакво важни за света, в който живее детето. Пипи Дългото чорапче, която отглежда коня си в хола, затова е класика, защото говори за неща, които и днес са интересни и актуални. Недостатък на прашасалите книги е, че в тях битуват ситуации, предмети и думи, които ги няма в днешния живот. Воденичарите и бъклиците са понятия от други светове. За днешното дете космическите совалки са по-разбираеми от нощвите на баба.
В този смисъл съвременните автори имат предимството да разказват неща, които са част от реалния живот на детето. Така то по-лесно може да се припознае в някои от героите и ситуациите. Опасност от подхлъзване при новите автори е, че те са по-склонни към експерименти с литературата. А това не винаги завършва добре.
Има ли нови теми, които днешната детска литература въвежда?
Пак летят вещици между кориците. Оказва се, че без тях не може. Вещиците носят на крилете си интереса към четенето. Но покрай тях се завъртяха и нови теми като толерантност между расите, екология, книги против насилието в училище.
Преди време ми попадна една книга на италианеца Федерико Тадна „Защо земята е болна и има треска?“. В нея авторът се питаше потят ли се рибите, след като океанът е по-топъл? Какво представляват ледените моркови и защо като цяло трябва да се притесняваме за промените в климата?
Подобни екологични тревоги има и в една книга на Ула Леминг – „Мистерията на пластмасовия плаж“. В нея главната героиня и нейните приятели се захващат да изчистят един плаж в Перу от планините пластмасови отпадъци. Ако тези книги попаднат във времето на Том Сойер, няма да звучат дори като научна фантастика.
Вие издавате книжки за най-малките. Как подбирате заглавията, какви цели си поставяте?
Най-малките са с най конкретни изисквания. Те категорично отхвърлят което не им харесва и грабват в буквалния смисъл книгата, която ги е пленила. Разбира се, тук изборът се влияе от големината и цвета на животните по корицата. С предимство са книгите с малко текст. Понякога отрицателната оценка зависи от това дали в приказката има вълк например. Дори вълкът да е усмихнат, има млади читатели, които не биха внесли в дома си книга с подобен звяр. Реакциите на малките са неочаквани и често необясними за хората, които създават книгите. Но те пък – възрастните, нали затова са разумни и пораснали, за да разбират малките и да ги научат на най-важните неща. Затова в приказките, които издаваме, доброто винаги побеждава. Е, имаме и книги за чисто практични умения – да научим буквите, да си мием зъбите, да бъдем вежливи, да бъдем щастливи… Тези неща също трябва да се изучат.
Как стои българската детска литература в този контекст? Кои автори харесвате и издавате?
Разчитаме много на класиците. Бебешките залъгалки на Дора Габе, приказните истории на Ран Босилек, Елин Пелин и Ангел Каралийчев, стихчетата на Дядо Вазов, Леда Милева, Цанко Церковски, Димитър Спасов. „Зайченцето бяло“ и другите песни, без които не можем… Изброяването може дълго да продължи. Имаме обаче и свои авторски успехи. През миналата година издадохме книгата „Кой припка за рибка“. Текстът е на поетесата Петя Александрова, а илюстрациите – на художничката Невена Ангелова. Става дума за една котка, която разбира, че най-важното нещо в този живот е да намериш добри приятели. По-важно дори от това да намериш рибка за хрускане. Създадохме книгата с много талант и емоции. Толкова ни хареса, че я пуснахме в конкурса „Бисерче вълшебно“. В цялата суматоха организаторката на този конкурс – Вал Стоева, пратила няколко български заглавия в Младежката библиотека в Мюнхен. И неочаквано от Мюнхен получихме аплодисменти за нашата „Рибка..“. Връчиха ни знака “The white ravens“ – казано на български: „Белите гарвани“. Знакът се дава на двеста детски книги, излезли през годината, със сериозен художествен и литературен принос. Аз лично приех това като знак за това, което правя като издател в последните тридесет години. През 2022 г. стават точно толкова, откакто е излязла първата книжка на издателство „Ина“.
А за наградата от Мюнхен благодаря на Петя и на Невена! И на Вал Стоева благодаря, и на читателите, без които всичко това нямаше да го има.
Публикувате книжки, които са свързани и с преподаването в училище, затова и ми се иска да Ви попитам как намирате училищните програми за най-малките, достатъчно атрактивни ли са те? Липсват ли Ви в тях текстове, които според Вас биха стимулирали четенето?
Общо взето, образователните книжки за най-малките отчитат това, което се прави в по-напредналите държави. В детските градини работят много амбициозни и можещи педагози, така че резултатите са прилични. Е, по правило момиченцата тръгват по-силно, а майките на повечето момчета са по-разтревожени дали синовете им ще научат азбуката. В крайна сметка всички успяват. Проблемът според мен идва по-късно. Когато започнат да четат, не винаги разбират какво са прочели. Понякога езикът в учебниците в първите класове е твърде приповдигнат. Всички знаят, че умното говорене е ясно и разбираемо. Според мен текстовете в по-голямата си част са съобразени с възрастта на тези, които ще ги четат. Но може да се помисли за теми встрани от обичайните. Защо в учебниците да няма някоя детективска история или пък нещо за индианци? Разбира се, става дума за стойностни текстове от талантливи автори.
Как можем да внушим на децата, че да се чете е модерно и важно?
Децата трябва да усетят, че това, което срещат в книгите, е част от техния живот. Това, което преживяват героите, им е познато. Най-важно е книгите да провокират емоции. А иначе по цял свят възрастните измислят какви ли не начини да събудят интереса на децата. Организират се среднощни четения в музея. Или пък на някое страшно място. Разиграват се сцени с дървени мечове. У нас известни хора отиват при малчуганите и им четат приказки. С повече въображение и доза смелост могат да се родят интересни идеи.
С кои художници работите? Защо визуалната страна е толкова важна в книгоиздаването за деца?
Вече споменах, че децата приемат една книга по илюстрациите. За най-малките трябва да са по-разбираеми. Да се доближават до реалността, като същевременно не губят своята артистична стойност. За по-големите илюстрациите могат да са по-абстрактни, да внушават идеи, да провокират емоции. И най-важното – отнася се за всички книги – да възпитават естетика. Да формират усет към истинското изкуство. Много съм благодарен на боговете, че ме срещнаха с художничката Невена Ангелова. В своите книги тя прави точно това – представя красивата, хармоничната страна на света, в който живеем.
Разкажете малко повече за това как се роди Вашето издателство и какви са плановете Ви.
Кръстих издателството на дъщеря ми – Ина. Първата книжка излезе през 1992 г. Тя – книжката – беше малка, тъничка. Нарисува я художничката Зоя Ботева. След като я нарисува, децата я харесаха. После направих и друга, и така се завъртя колелото. В началото книжките все бяха малки и тънки. После с възрастта взеха да напълняват. Сега имам повече от двеста заглавия на хартия и други, които чакат да бъдат издадени и преиздадени. Мисля, че са по равно книгите от български автори и от чужденци. Участвал съм като изложител на панаира във Франкфурт. Всяка година някои български училища в чужбина поръчват образователни книжки. Но най са ми мили думите на вече пораснали хора, които казват: „С вашите книги се научих да чета и пиша. А сега уча и децата си с тях“. А те – децата… загледайте се в децата, които прелистват големите книги с цветните илюстрации – сладки са като шоколадови бонбони.
Самият Вие какъв читател сте?
Аз съм умерен читател, понеже времето не ми дава по-големи възможности. Не са много дните, в които да се отпусна с хубава книга. Но с годините се научих да бъда крадец на време и напоследък чета повечко. Много се смях наскоро със „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Намирам убежище и в романите на Георги Господинов. След като изкарах Ковид, прочетох, че се оглупявало от тази болест. Та реших да видя дали има поражения и при мен, като препрочетох „Изпаднали от каруцата на Бога“ на Радичков. Наскоро си взех „Ловецът на пеперуди“ от писателя Костадин Костадинов.
Въпросите зададе АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА
