Диан Генуров
Книгата „Полъх от ангели“ е литературният дебют на директора на Софийската филхармония Найден Тодоров. При голям интерес творбата бе представена на 02.09.2021 г. в рамките на празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. Тя привлича читателя с оригиналното си заглавие и тематика и особено с факта, че нейният автор е музикант, композитор и диригент. Интересът е провокиран от това как един творец, който владее музикалното изкуство, би изразил себе си в художествено слово. Успехът й на книжния пазар се обяснява и с жанровата характеристика – сборник с разкази, в които се преплитат фантастика, антиутопия и реалност.
В интервю по програма „Хоризонт“ на 08.10.2021 г., в предаването „Нощен хоризонт“, авторът дава богата информация за своята книга. Той определя разказите си като фантастика и за него това е много хубаво, защото чрез нереалното човек може да каже много истини и чрез нещо, което е измислица, може да каже неща, които са важни за реалния живот. Авторът споделя, че в разказите случките не са действителни, но понякога героите изказват мисли, които са от действителни случаи. Думите му, че това са съкровени разкази, които е писал за себе си и свои близки, насочват към творческата история на книгата. Тодоров добавя: „Надявам се, ако нещата с тази книга потръгнат, че ще има и друга книга. Реално материалът за нея е налице“.
Фантазното в българската култура тръгва от фолклора – приказки и ритуали, изразяващи магическото разбиране за необясними сили в човешкия свят, за тайнствени сили, които направляват съдбата ни – присъствието на вили, змейове, самодиви. Този мотив е основен в разказите на Георги Райчев. Връзка с тази традиция откриваме в разказите на Найден Тодоров – присъствието на ангели и демони, гласове на невидими същества, преображения и магически случки. Чавдар Мутафов пръв въвежда машината като литературен персонаж, а в разказа на Найден Тодоров „Интелект“ основен персонаж е роботът. Разказът „Серумът“ пък отвежда асоциативно към Светослав Минков, макар и с много различни послания за бъдещето на науката. Сред предшествениците на фантастичната проза място има и Иван Вазов с разказа „Последния ден от ХХ век“, определян като социална утопия. И много от разказите на Найден Тодоров звучат като утопия и ретроутопия. Магическото и фантазното присъстват и в творчеството на Елин Пелин. Освен детските му романи за Ян Бибиян, в неговия сборник „Под манастирската лоза“ се появява мотивът за преображението и магическите предмети („Огледалото на Свети Христофор“). И в книгата „Полъх от ангели“ също значима роля имат магическите предмети: огледалото, цигулката, палката на диригента. В този богат литературен контекст книгата му се оказва свързана с традицията на фантастичния жанр и същевременно е нова и оригинална като стил и тематика, звучи модерно и отразява новите тенденции в този жанр.
Найден Тодоров е известен като композитор и диригент на Софийската филхармония, един от най-талантливите съвременни музиканти. Роден в Пловдив през 1974 г., получава музикалното си образование във Виена. Работил е като диригент с различни оркестри по целия свят. Постига ярки интерпретации в широк репертоарен диапазон. Удостояван е с много награди като „Музикант на годината“, „Кристална лира“ и „Златна книга“ за принос в развитието на българската култура. И в тази кратка характеристика на богатия творчески път на музиканта и композитора Найден Тодоров се появява фактът, че е пламенен почитател на фантастиката и фентъзи жанра, дори и запален геймър. И още един факт, който той споделя, насочва към творческата история на книгата – че разказите му се раждат в самолета по време на неговите полети, свързани с професията му на диригент. Някои ги наричат „разкази от облаците“. В интервю в брой 6 на списание „Култура“ от 2021 г. („Как се събужда емпатията“) той говори за смисъла на човешкото съществуване, за „загиването на емпатията“ и как тя може да бъде събудена. Отговорът е – с изкуство. В интервюто на Явор Дачков „Не системата ни убива“ от декември 2021 г. Найден Тодоров говори за езика на музиката, за абстрактното мислене и богатото въображение при възприемането й. Неговата философия за музиката, за връзката между диригента и оркестъра, за въздействието на музиката върху публиката е получила художествена интерпретация в прекрасните разкази „Франческа“ и „Палката“. Той е пренесъл своето усещане за музиката в света на фантазното, баладичното и магическото. Философският подтекст съдържа идеята, че „в музиката се крие сила… по-мощна от всичко.“
Корицата от художника Дамян Дамянов по сложен и абстрактен начин подготвя за цялостната интонация на книгата. Цветовете са контрастни и върху тях е очертан силует на женска глава. Горната част на лицето е скрита зад тъмния, почти черен цвят, който се асоциира с мрака на непознаваемото и необяснимото, в което се потапят героите на всеки разказ. Очите, които не се виждат в изображението, са някъде там, зад този мрак, където търсят тайните на битието. Синият цвят контрастира на мрачния и символизира просветлението и небесното, което е застрашено от мрака, но винаги съществува. Оранжевите фигури, разположени около силуетния образ, внасят слънчево настроение и наподобяват едновременно пеперуди и листенца, и може би криле на ангел, озарени от слънцето. Метафоричното заглавие „Полъх от ангели“ съдържа символи, които насочват към проблематиката и посланията на книгата – доброто, небесното и ангелическото трябва да достигнат до хората, дори само като полъх, който те ще усетят като любов.
В един сборник с разкази е трудно да се определи основната тема, защото всеки от тях внася нови измерения в проблематиката, отваря нови пространства за смисъла и разширява посланията. В книгата се поставят вечните проблеми – за смисъла на живота, за чудото на човешкото съществуване, за необикновеното и необяснимото в света, който обитаваме, за разрушителните сили в човешката природа и за съдбата на човечеството – и всички те звучат полифонично. Тази книга съдържа пророчески истини за бъдещето, които тревожат и звучат като предупреждение. През погледа на робота („Интелект“) хората са странни същества, които воюват помежду си и вместо да създават идеалния свят, те създават оръжия да го унищожат. Защо не се разбират и се унищожават – тази тема се разгръща и в други разкази: „Присъда“, „Дворянинът“, „Серумът“. В разказа „Присъда“ този проблем е формулиран чрез ключовите фрази: „загубили са смисъла и не помнят защо са създадени“; „унищожавайки себе си с омраза, унищожават и света, в който живеят“. В стила на ретроутопията светът е видян след неговото обезобразяване от няколко поредни цивилизации. Светлината е тази сила, която възражда живота на Земята – приказно красивата природа и хармонията от цветове и звуци. Светлината е метафора на сътворението, на градивната сила и на безкрайната обич към човека („Присъда“). Идеята за серум, който ще запази планетата и живота на човечеството, е утопична метафора на преображението чрез чувство на емпатия и съпреживяване: всяка болка ще бъде изпитвана не само от този, на когото се причинява, но и от онзи, който я причинява, „и така всичко ще спре – войната, убийствата, тероризмът…“ („Серумът“). Знанието трябва да бъде опазено и чрез наука да бъде спасено човечеството, и да бъде създаден „един по-добър свят“ („Специално“). Тази идея е отправена в бъдещето и задачата е поверена на „специалните“, които пазят човешката история, за да бъдат победени разрушителните сили.
Сложното преливане между човешкото и нечовешкото като мотив в разказите има два аспекта. Митологичното е архетип на извънмерното и свръхчовешкото. Сред хората витаят митични същества, ангели и демони, и това внася романтични, приказни и дори диаболични нюанси в повествованието („Пробуждане“). Другият аспект в тази сложна плетеница между човешкото и нечовешкото е насочен към бъдещето – създаване на изкуствен интелект и неговата съизмеримост или несъизмеримост с човешкия свят: мисъл и знание, чувства и разум, съзнание и тяло. Формулираните идеи звучат като максими: „светът е по-сложен, отколкото ти изглежда“ и „злото е необходимо, защото без него няма да познаеш доброто“. Философското обобщение на тези идеи е, че трябва да има баланс между духовното и материалното.
Изключителният интелект на писателя Найден Тодоров ни въвежда във водовъртежа на различни епохи, умело свързва събития от различни времена, а тълкуването на сегашното е отворено и към миналото, и към бъдещето. Характерно за разказите е присъствието на същества от други светове, които се опитват да предпазят хората от самоунищожение; на хора, чиито сънища са проекция на събития от бъдещето; присъствието на същества, които търсят тези, чийто земен път е прекъснат, за да се вселят в тях и да продължат делата им; на момиче, чиято мъчителна метаморфоза го превръща в ангел; образ на човек, който среща себе си, но като фрагмент, какъвто би бил, ако е вървял по пътя, за който е определен. Необичайните и необикновени персонажи в тези фантастични разкази са изправени пред сложни дилеми в търсене на по-висш смисъл. Много от сюжетите са извън времето и историческия контекст – дори имената на героите подчертават тази универсалност на времето.
Характерни за книгата са оригиналните композиционни решения, неочакваните обрати, ретроспекции и наслагване на различни пластове от времето. Първоличностната форма се появява в някои разкази, като подчертава усещането за самоанализ и самонаблюдение („Пробуждане“ и „Интелект“). Характерно за поетиката на книгата е преплитането между история и митология, между наука и фантастика – една оригинална симбиоза между различни светове в човешката култура и между знания от различни епохи – като всеки един от тези светове обогатява другия и става част от него („Проклятие“). Ирационалното става част от рационалното. Магическите предмети в разказите създават художествена цялост между приказното, баладичното и реалното. Цигулката и палката са магически предмети, които изразяват поетичната философия на музиканта Найден Тодоров за необикновеното въздействие на музиката. Огледалото също е магически предмет, свързан с диаболичното: отражението на ангела в огледалото след сблъсъка между демоничното и ангелическото („Пробуждане“); странното огледало, от което в човека се взират вперени очи, отражение на невидимия („Гласът“), и огледалото, в което човек вижда себе си в предишни периоди от живота си („Присъда“). Всички разкази в книгата „Полъх от ангели“ са жанрово обединени от фантазното и необикновеното. В някои разкази фантастичното доминира, а в други, съчетано с реалистичното, изведнъж отвежда в нереални пространства. Минало, настояще и бъдеще се срещат и дори се сливат. Фантастичното в разказите съдържа предвиждане за бъдещето и често се основава на научни обяснения и визионерство, достигащо до антиутопия („Серумът“ и „Вирусът“).
Странните истории и необикновени същества ни извеждат от действителността и ни отвеждат в различни измерения. Но същевременно те ни провокират към размисъл за човешкото в нас и за света, в който живеем, за да проумеем, че той е по-сложен, отколкото изглежда.
Найден Тодоров, „Полъх от ангели“, изд. „Колибри“, 2021 г.
