Панкхури Синха (Индия)
В поредния рунд на суматохата
Някои много скъпи
и много познати
имена
се приближиха
и отдръпнаха
в поредния рунд на
суматохата.
Имена, които имаха да кажат велики неща
да разкрият тайни
тайните на шпионите
или на историците
онези, които се намират и в книгите
и трябва болезнено
да бъдат изтръгнати оттам
и онези, които лесно се четат
ако те оставят на мира
но тези имена говореха и за свят
извън книгите.
Mного
имена с голяма власт
се появиха и я формираха
напълно
промениха облика на живота ѝ
завоите погълнаха вниманието ѝ
повратът
обратният завой, мечтите ѝ
я върнаха няколко години назад
накараха я да търси бог знае какво.
Да се рови надълбоко
беше стар навик
почти религиозен
Бяха я заблудили
изплъзнаха се
подкопаха вярата ѝ
Тези имена
станаха
тоталитарни акценти
на собствени съществителни
в добре пресметната суматоха
с предопределени заключения
както изглежда.
Историята на последвалите правописни грешки
Историята на последвалите правописни грешки
в местата
на раждане
щеше да се окаже фатална
можеше да е толкова опасна
че да се превърне в игра на нерви
да подклажда тревога
да превърне живота ти в скитащо стадо от натрупано недоволство
Личността ти
в миграционен субект
почти избягала от
някакво
преследване
Историята за това как тези правописни грешки
се самонаписаxa
ставаше зловеща
любопитно ексцентрична
макар че
първата
според нея
беше абсолютно случайна.
Онези, които не знаят езици
Беше горе-долу по времето
когато котаракът започна да се обажда
с много детски глас
в определено време
което беше редовното време
когато го хранеха
Времето му за хранене
което тя бе забравила
просто пропуснала
в поредица от дни
когато котаракът беше никой
но в този ден
по този повод
късно в запознанството им
котаракът започна да се обажда
с много детски глас
да го нахранят и да го пуснат навън
в какъвто и да било ред
в различно време
и не спря да се обажда
настоятелно
прочувствено
с глас
непостижим за никой човек
уговарящ
гъгнещ
и тя разбра
има същества не знаят езици
но езикът на тези същества
е по-ефектен
от безкрайните маневри на доброто представяне.
Алекс Сантош (Индия)
Удобен момент
Когато разбрах за
различията между хората,
между хората и поезията
между хората и критицитe,
тогава ме нападнаха.
Моментът, в който забелязах
разликата между върхa и липсата му,
цвeтa и недостига му
тишината и глъчката
пак ме нападнаха.
Удобен момент за атака е,
когато някой забележи различията.
Мумбай
Пет сутринта е.
Мъж и жена му
са заети с ежедневна работа.
Разговорът им
отеква в сънищата
на онези, които спят.
Приятелю,
къде намираш утеха?
В молитвата
В щедростта
В поезията
Виж щастието на
мъжа и жената.
Излизат от къщи,
за да хванат местния влак.
В Мумбай на разсъмване
са само мъжът и жената.
Дом за стари хора
Два пъти трябва да се молим
на това място
в малък старчески дом като нашия
и сами се обслужваме;
в по-голeмия
има служители в униформи.
Старите хора
се оглеждат за синовете и дъщерите си
сред гостуващите семейства
дошли да празнуват рождени дни
в старческия дом.
Старите се усмихват
но тъгата зад
усмивката им не може да улови
никое селфи.
Гостите хапват
пийват, правят снимки
и си тръгват.
На другия ден
старите хора се молят с треперещ глас
и се редят на опашка
стиснали чиниите си.
Докато закусват
все същата тъга, същата тревога,
а тишината в трапезарията
се губи с нечия кашлица, нечий плач.
Селски път
Синът ми, който учи в пети клас,
четеше текст в учебника, озаглавен „Село“
и внезапно попита,
татко, какво е селски път?
Спомних си родното село.
Там, където
свършваше селският път
започваха скали.
На места имаше гора.
Следи от копита на животни
се виждаха по прашния път,
по който много пъти се връщах у дома
през скалистите планини.
Но се страхувах да мина през гората.
Сега
няма прашни следи
нито скалист терен
а горите са рядка гледка.
От сегашните пътища
изникват още по-нови.
Как да обясня на сина си
че селският път показва, че
наблизо има село.
Шубадип Маджумдар (Индия)
До трамвайните релси лежаха невинните ни години
В белезникавата светлина на първите лъчи
ми липсва топлината ти в леглото.
Отърсвам се от откъслечни сънища
пръснати върху чаршафа леден,
и протягам ръка
за първата цигара за деня.
Оранжева жарава в тъмната стая
птички чуруликат на балкона
а аз мисля за накъсаните сънища
където, както всеки път, ти влезе,
прекрачи границите и ме спаси.
Първият бял трамвай
бавно излиза от депото
по времето, когато често се срещахме
далеч от света,
в благословения аромат на утрото
ти нося цветя, целунати от роса
изпъстрена със стиховете на нощта.
Тишината е все същата
и още мога да проследя къде
сред милиони избледнели стъпки
до сребърните релси
лежат
невинните ни години.
Русалка, най-сетне заспала
Спри да идваш в сънищата ми
като муза в здрачната вселена
декемврийският студ скърца под стъпките
ти през притворената врата
а луната влиза през открехнатия прозорец.
В спалнята ли чакаш?
По нощница с гребен разресваш водопад от коса
В нощната мъгла по стъклата
още ли рисуваш името ми с устните си?
Обичам трепета на тези безсънни очи
И аз съм безсънен и в транс, когато всяка вечер тръгвам на път
да те търся
като лодкаря в Неапол
който ме заведе веднъж в зори на риболов.
Небето ми напомни за теб
в леглото: русалка, най-сетне заспала.
Спящата Мадона
Пак нарисувах младостта по устните ти
изпратих облаци до прозореца ти
погледнах сините пликове и избелелите с времето думи.
Често вървя по тридесет и четирите стъпала, които изкачваш
за да стигнеш до вкъщи
до зелената спалня
до старото махагоново легло, обляно c лъчите на слънцето, дъждове, бури,
кавги
и среднощна любов.
Поезията, тя ни кара да се любим
и сенките ни по стените често се превръщат в Пикасо или Матис
Ти, в леглото, голо тяло на Реноар,
в теб откривам Олимпия на Мане
и странно, лицето ти е като на селянка на Ван Гог.
След любов вече не сме същите.
Отвъд тънката завеса между нас
ти нашепвам истории за момче и момиче, изгубени по пътя за Сакре
Кьор,
а църковната камбана бие…
Пак те целувам и откривам
че спиш като нарисувана Мадона.
Тарек Самин (Бангладеш)
Семето
„Опитаха се да ни погребат, но не знаеха, че сме семена“
Мексиканска поговорка
Здравей семе, докога ще стоиш заровено?
Вкусило си мрака на земята
и топлината на пръстта
сега времето те зове.
Ледената зима си отиде
Слънце и вода се леят
Пъпката е разпукала твърдата люспа
време е животът да възтържествува.
Ела, покажи си крехките листенца
и кората бъдеща на дърво гигант.
Времето зове, тръгни на път,
вкуси дъжда и красивия вятър
слънцето, божественото утро
расти, приготви се за гигантския ствол.
Помни, ще има гръмотевични бури
безводие в сушав сезон
люта зима и много други беди,
но следвай призива на дълга и живота –
расти и покажи на света твоето начало.
Житейски път
Загубих пътя си
но намерих
ярки рози, звънливи реки
звучни песни на странни птици.
И в тях открих
приятели, несрещани преди.
Оказа се, това бе пътят
който търсех.
Непознатото да опозная
да заобичам падналите ангели.
И горчиво, сурово
и лудо пътуване беше.
Беди и страдания
и толкова сълзи.
Но все си мисля,
славен е човешкият живот
когато пътя загубим
и нещо чудесно открием.
Защо пиша
Когато хората се влюбват
в нещо на този свят
те живеят за това бреме
и умират за това.
Най-съкровените си мисли ще разкрия днес.
Убий ме, ако трябва; какво от това!
Смелостта е да умреш
вместо като страхливец да живееш!
Когато си избран
за нещо
от нищо страх да нямаш
от Бога си благословен.
Когато имаш своя страст
защо се плашиш, душо моя!
Живей за нея
или умри за нея
Какво си ти
без нея!
Залезът в хълмовете на Нагаркот
Стоя с един приятел
но все едно съм сам
и за теб си мисля.
Слънцето залязва на запад
от хълмовете на Нагаркот.
Здрачът се вижда на хоризонта
облаците се целуват с горската зеленина.
Птици и насекоми оживено шумят
и хлад се спуска c вечерта.
Като мек памук, мъгли и облаци се носят
а аз съм сам
с цялата тълпа.
Двойките туристи почти са си заминали,
колко са нещастни
ако не са се целували
във вечерната планинска мъгла.
Превод от английски: ХРИСТИНА КЕРАНОВА
(Публикацията излиза със съдействието на Екатерина Григорова.)
