Разговор с Едуиг-Рене Дро
Едуиг-Рене Дро е преводачка на художествена литература, писателка и активистка. Тя живее в Кот д’Ивоар и преди две години основава „1949: библиотека за писателки от Африка и черния свят“ в Абиджан. Превежда от английски на френски и обратно. Позицията ѝ може би е малко изненадваща предвид това, че е африканска преводачка: африканските книги трябва да бъдат публикувани не само на местните езици, но и на френски.
С кои езици отраснахте?
Отраснах с три езика: с бамбара и якуба, които родителите ми често говореха помежду си, и с френски, който говорехме в училище. Когато бях на единайсет, се преместихме в централната част на страната и тогава френският стана по-важен. По-късно научих и английски.
Каква роля играеше литературата в детството Ви?
Започнах да чета много рано. Колегите на баща ми, които бяха французи, често ми даваха книги, но те не ми бяха интересни, защото описаното в тях не съответстваше на моята собствена реалност. Така че за да има какво да чета, сама започнах да пиша още като дете. Вкъщи често говорехме за литература – дори с майка ми, която не можеше да чете и пише. В литературата обаче са важни историите, нали? По-късно, докато учех в Англия, открих, че там са налични много повече книги от африканския континент, отколкото в самата Африка.
Превеждате от английски на френски и обратно. В Кот д’Ивоар се говорят близо осемдесет африкански езика и диалекта. И от тези така наречени „местни“ езици ли превеждате?
Не, защото тези езици са само говорими. Те нямат писменост. Между другото никак не харесвам израза „местни езици“ – наричам ги просто „езици“. В Кот д’Ивоар имаме високо ниво на неграмотност: петдесет процента от хората не могат нито да четат, нито да пишат. Затова аудиозаписите на литературни произведения са много важни.
В такъв случай важна роля ли играят аудиозаписите на книжния пазар в Африка?
Не. Аудиокнигите и аудиозаписите като цяло не са широко разпространени тук. Имаме радиопрограма, чийто водещ е една от най-големите реге звезди в страната – Алфа Блонди. Той четеше книги по радиото и предаването му беше много успешно. То даде достъп до литературата на много хора без образование – до добри писатели като Ахмаду Курума. Впоследствие обаче предаването беше прекъснато, защото Алфа Блонди нямаше права върху някои от книгите, които четеше. Така че аудиоформатите биха могли да бъдат много популярни. В Африка вече има много мобилни телефони, но не се слушат много подкасти. По-състоятелните хора и тези от средната класа може и да си пускат по някой подкаст в колата, докато карат децата си на училище, но това е всичко. Радиото обаче все още е много популярно тук. Всички много го обичат.
Прочутият кенийски писател Нгуги уа Тионго пише на родния си език кикую, за да стигне до по-необразованите хора и да укрепи принадлежността на читателите си към африканската общност. Какво мислите за това?
Ситуацията в Кения е много по-различна от тази в Кот д’Ивоар. Кикую – езикът, на който пише Нгуги – се говори от много хора. Въпреки това обаче не зная какво е нивото на грамотност сред носителите на езика. На африканския континент има голямо разнообразие от езици. В Кот д’Ивоар най-голямата езикова група е бауле. И все пак езикът, който се говори и разбира навсякъде в страната, е диула, защото на него основно се води търговията, a лингва франка е френският. Ивоарският френски обаче, който си има свои собствени изрази и фрази. Затова ако един писател от Кот д’Ивоар реши да пише на диула или бауле, опитът му няма да бъде успешен заради нивото на грамотност. За тези езици почти няма да се намерят читатели.
Нгуги уа Тионго гледа на себе си като на антиколониален писател и отказва да пише на английски, защото това е езикът на колониалистите. Какво мислите за френския в Кот д’Ивоар?
Когато хората казват, че френският е колониален език, аз винаги възразявам. За мен не е така. Може би през 1893 г., когато французите са дошли и колонизаторите са започнали насилствено да подчиняват местните, отношението на местните към френския език е било различно. Аз обаче искам да пиша на френски! Но ми се ще ивоарският френски да бъде отразен в речниците. Днес видях, че един от френските изрази, които използваме тук за ma copine или mon amie („моята приятелка“) – ma go, вече може да бъде открит във френския тълковен речник „Льо пти Робер“. Имаме и други подобни думи. Ето този френски искам да виждам в книгите. Дразня се, че хората очакват африканските писатели да пишат на родните си езици. Не говоря за европейците, а за хората тук.
Но в речта си по време на конференцията TED в Абиджан през 2015 г. наблягате на това, че развиването на африканските езици е важно за културната идентичност…
Така е. Проблемът с африканските езици е, че хората често се срамуват да говорят на тях. Когато бях в началното училище, ако ни чуеха да говорим на родния си език, слагаха на вратовете ни грозна огърлица от животински кости, за да разберат всички какво сме направили. Караха ни да изпитваме срам. Ето с това никак не съм съгласна. Нашите африкански езици са основа на националната ни идентичност. Това е важно. Но все пак не бива да носим идентичността на гърбовете си, сякаш нямаме нищо друго. Тук имаме няколко езика. Ще ми се африканските езици, ивоарският френски и френският, който се говори във Франция, да имат еднакъв статут. Това е работа на нашия Институт за национални езици. Ще ми бъде интересно от института да успеят да популяризират африканските езици дотолкова, че един ученик да се чувства достатъчно уверен да преведе книгите ми на якуба или бамбара. Така разговорите за литературата ще добият други мащаби.
Ами авторите, които публикуват сами работата си в интернет? Има ли много такива тук?
Не бих казала. Все още сме привързани към книжното тяло. В Кот д’Ивоар много автори сами издават книгите си. Една от причините е, че няма много издатели. Освен това сред малкото съществуващи издатели голям процент са непрофесионалисти. Понякога ги наричаме просто „печатари“. Правата на авторите не се зачитат, те не получават процент от печалбата. Затова предпочитат сами да издават книгите си и директно да получат всички пари от продажбите. За жалост, тези книги често са доста блудкави, защото в страната не се организират семинари по творческо писане. Хората не знаят, че след първата чернова следва редакция. Изчистват правописните грешки и си мислят, че имат готова книга.
Как мислите, в кои аспекти африканският литературен пазар има нужда от промяна или подобрение?
В последно време се прави много – за художествения превод, да речем, за семинарите по творческо писане. Освен това различните езикови общности в Африка много по-активно общуват помежду си. И все пак много ми се иска да се уредят нещата с правото на разпространение между различните африкански държави. Някои държави – като Сенегал например – са сключили тарифни споразумения, според които, когато дадена книга влезе в страната, не е нужно тя да се облага с мито. В Бенин и в моята собствена страна обаче, въпреки че официално е в сила същият закон, реално погледнато нещата се случват по съвсем различен начин. Когато влизаш в страната с купени от другаде книги, трябва да платиш мито. Не сме конкурентоспособни, защото книгите ни са ужасно скъпи. Особено когато се внасят от чужбина. Една европейска книга се продава в Африка за около 28 евро, въпреки че месечната заплата на човек от Кот д’Ивоар е средно около 100 евро. Никой не може да си позволи такова нещо. С изключение може би на хората от средната класа.
Какво друго трябва да се промени?
Ако искаме да сме конкурентоспособни, трябва да разберем, че книгоиздаването е бизнес. Книгите ни трябва да имат по-хубави корици, оформлението да е по-красиво, защото никой не иска да дава пари за боклуци. Също така са ни нужни добри издатели и добра печатна инфраструктура. Иначе се налага да пращаш книгата си в пидиеф формат в Индия или Великобритания, където качеството е по-високо. Вече имаме голям напредък, но трябва да се постараем още малко. (Смее се.)
Литературата е свързана с грамотността, която също е голям проблем, нали?
Несъмнено грамотността е голям проблем. Понякога ме питат защо не преподавам писане и четене. Но не мога да правя всичко – няма да издържа физически! (Смее се.) Ще оставя тази задача на министъра на образованието. Аз самата искам повече да се говори за литература, да се показва колко забавна може да бъде тя, да се обсъждат различни теми, различни автори. Макар че в моята страна между 41 и 51 процента от населението не може да чете и пише на какъвто и да е език, 90 процента от него разбира и говори френски. Искам да работя с това. Искам хората да четат повече преводни книги, за да има всеки достъп до литературата – без значение дали е завършил втори клас или докторантура.
И как смятате да постигнете това?
В библиотеката ми в Абиджан веднъж седмично четем книга. С ученици от художественото училище правим половинчасови адаптации на книги, защото не е възможно да прочетем цяла книга в обедната почивка. На практика резюмираме книгата, като добавяме и малко диалози. Когато започнахме, бяхме петима, а сега вече сме трийсет! Макар че има и хора, които се оплакват: само книги, написани от жени, ли четем? А аз отговарям: да, в тази библиотека имаме само книги на жени! (Смее се.)
Много ми се ще да записвам разкази на млади ивоарски писатели, завършили семинара по творческо писане, както под формата на подкаст, така и на хартия. След което местни радиопрограми да пускат разказите, за да ги слушат всякакви хора. Имам и друг проект, в който искам да работя със студенти по литература от университета, с които да преведем част от тези разкази на якуба и да пуснем и тях по радиото, за да стигнат и до хората, които не говорят добре френски.
Преводачите на художествена литература са много ниско платени – дори в Европа, в Швейцария. Как стоят нещата в Африка?
Навсякъде е така! Блъскаме се от сутрин до вечер! Съчетаваме по няколко работи. Всъщност аз самата имам късмет, защото всичките ми допълнителни работи са свързани с писане и художествен превод.
Правят ли се опити да се популяризира художественият превод?
Не. През 2019 г. започнах да организирам семинари в сътрудничество с Бристълския университет и със списание „Бакуа“ в Камерун, където официалните езици са два. В страната има някаква инфраструктура и литературно списание. В моята библиотека проведохме курс по художествен превод. През седмица организираме конкурси по превод. Дори студентите по английски език не знаят какво е художествен превод, не знаят, че трябва много да се чете. Студентите, които учат френски, немски, испански или английски тук, си мислят, че единственият им избор е да станат учители. Исках да им покажа колко много различни професии има в книгоиздаването. Че можеш да бъдеш не само писател, но и издател, редактор, можеш да пишеш рекламни текстове или пък да си преводач на художествена литература.
Интервю на Жанин Месерли
Превод от английски: МАЯ НЕНЧЕВА
Кратка биография
Едуиг-Рене Дро е преводачка на художествена литература, писателка и литературна активистка от Кот д’Ивоар. Нейните разкази и статии са публикувани в антологии като New Daughters of Africa („Новите дъщери на Африка“), Africa39 („Африка39“), Eastern African Literary and Cultural Studies („Източноафрикански литературни и културни изследвания“), This is Africa („Това е Африка“) и т.н. Като преводач на художествена литература тя наставлява млади преводачи в курса по художествен превод на списание „Бакуа“ и съставя антологията Your feet will lead you where your heart is / Le crepuscule des âmes soeurs („Краката ти ще те отведат там, където е сърцето / Здрачът на душите посестрими“). Тя е и преводач на антологията Les oiseaux d’eau sur la rive du lac / Water birds on the lakeshore („Водни птици на брега на езерото“ – на английски и френски), на детската книга Rêve d’oiseau („Сън с птици“) на Шеназ Пател, на разказа Petit Pa („Малкият Па“) на Емели Бум и др.
През 2018 година Едуиг печели стипендията за писатели на фондация „Майлс Морланд“, през 2019 година участва в инициативата за млади африкански лидери „Мандела Уошингтън“, през 2021 година участва в международната програма по творческо писане на Университета на Айова. През 2022 година е сред номинираните за програмата „Ментор и протеже“ на „Ролекс“.
През 2020 година тя основава в Абиджан „1949: библиотека за писателки от Африка и черния свят“.
Източник: https://www.looren.net/en/blog/french-is-not-a-colonial-language
Blog Übersetzerhaus Looren
Translation House Looren blog
Blog Collège de traducteurs Looren, 8 август 2022 г.
Публикува се с любезното съгласие на авторите.
