Диана Данова-Дамянова
В последния уикенд на август едно хубаво събитие на необичайно, но много красиво място събра професионална и любителска аудитория от ценители на музикалното изкуство: „Генномодифицирани птици“ – минифестивал, посветен на паметта на композитора Михаил Големинов и сполучливо озаглавен с фрагмент от името на негова творба. Много символика имаше в двата изключително наситени като програма фестивални дни (20 и 21 август), изпълнени с искрена емоция, с усещане за споделеност и съпричастност. Локацията е неголямото планинско село Антон, което предложи гостоприемна среда и се оказа, че притежава много отзивчива и отворена към хубавата музика публика на различна възраст и с различен професионален статус.
Фокусът на трите фестивални събития беше творчеството на композитора Михаил Големинов (2 юни 1956 – 26 февруари 2022) в цялото му многообразие и разноликост, показано от различни ракурси. Подходящ начин да се почете паметта му и да се отбележат шест месеца от неговата кончина беше избрала пианистката Анжела Тошева – дългогодишна негова житейска спътница и първа изпълнителка на много от неговите опуси.
„Диалог със себе си“ (20 август, 18 ч.), „Мултимедийни следи“ (21 август, 11 ч.) и „Михаил в контекст“ (21 август, 16 ч.) бяха взаимно допълващи се, замислени в градация, постепенно разкриваща духовната и творческа вселена на пианиста, импровизатора, композитора и мултимедийния артист Михаил Големинов както чрез негови творби в различни жанрове, така и чрез опуси на негови любими композитори. Неслучайно беше подбрано и мястото им на провеждане: на Oткрита сцена „Липа“, изградена от самия Михаил Големинов в двора на къщата, където са зародени много от произведенията му (първият концерт), и в красивата реновирана Ритуална зала на Народно читалище „Христо Ботев – 1925” (останалите два) на пианото, дарено на читалището от майката на Анжела – Маргарита Душкова Тошева. Основните действащи лица бяха пианистите Анжела Тошева и Иван Керековски (и лайф електроника) и кларинетистът Росен Идеалов. И разбира се, невидимо, но постоянно и активно присъстваше самият Михаил Големинов.
Трудно бих могла да откроя акцент – всичко подбрано за тези три отделни концертни програми беше внимателно обмислено, съчетано, подчинено на логика със стабилна аргументация, подплатено с необходимите и уместни коментари на Анжела. Месец след края на фестивала все повече се затвърждава усещането ми за цялост, за неотделимост на събитията, всяко със собствен характер, но естествено преливащо към следващото и заедно формиращи триединството на един голям концерт в триделна форма, спектакъл-маратон – от тези многосегментни прояви, които впрочем са „запазена марка“ на успешния творчески тандем Михаил – Анжела. (Ярки в спомените ми например са многобройните им мултимедийни проекти, осъществяващи синтез между много компоненти, но винаги постигащи интригуващо въздействие: свързаните с търсенията му в сферата на музикалната графика – на Първия великденски фестивал на съвременната камерна музика (2007) или едноименният проект, реализиран през 2017; „Магистрали на мълчанието“ от цикъла „Пиано плюс“ (2018) и др.) Михаил Големинов е уникална симбиоза от музикален талант, изпълнителско и композиторско майсторство и изключително висока, непрекъснато развиваща се технологична компетентност, даваща му възможност да впрегне модерните си познания за осъществяване на въздействащ и неповторим художествен резултат. Непрестанните му търсения в разнообразни сфери, там, където се пресичат, взаимодопълват и обогатяват музиката и технологията, постигат неповторим, само негов синтез между звук и визия, в тяхната динамика и взаимообусловеност. Последната му творба „Нереални хоризонти”, включваща „Десет съзерцания по Рене Магрит“ и „Посвещение на Салвадор Дали“ за пиано, лайф електроника и 3D анимация (2020), не без основание определена от Анжела Тошева като „лебедова песен“, като равносметка и предчувствие, е опус, който всеки път повежда въображението в различни посоки и който ти се иска да гледаш отново и отново, откривайки нови хоризонти.
В трите фестивални концерта всяка пиеса (клавирна, за соло кларинет, със или без лайф електроника, мултимедийна композиция) имаше точно определена роля в цялостната драматургия, разкривайки различни стилистични и жанрови предпочитания на Михаил Големинов. Смисловите препратки между събитията бяха много деликатни, но същевременно ясно откроими. В тази връзка ще посоча мултимедийната композиция със симфоничен оркестър „Сърцето на Бела Барток” на Михаил Големинов, изпълнена от Софийската филхармония, дирижирана от Габор Холерунг, показана в съботната вечер чрез документален видеозапис от зала „България“ (от 2 февруари 2006), а на следващия ден Анжела Тошева ни направи съпричастни на интерпретацията си на 15 унгарски селски песни от Бела Барток (които имахме удоволствието да чуем и на великолепния ѝ рецитал на „Софийски музикални седмици“ на 30 юни тази година). Видеозаписът от концерта „Нереални хоризонти” в музикален център „Борис Христов” (27 октомври 2020) на 3D анимацията на Михаил Големинов на два от клавирните прелюди от Клод Дебюси – „Ундина“ и „Потъналата катедрала“, представен на матинето на 21 август, кореспондираше с „Лунна светлина“ из „Бергамска сюита“, изпълнена с много чувство от Иван Керековски на следобедния неделен концерт.
Откривайки фестивалната програма, кларинетистът Росен Идеалов както винаги показа високата си класа в „Колекция от неформални звукови групи за соло кларинет, електроника и лайф електроника“ от Михаил Големинов, която изпълни виртуозно – в неформална среда, но много ангажирано, в чудесното партньорство на Иван Керековски – лайф електроника. В пълнокръвен диалог двамата изградиха нова версия на кратката, едва 12-минутна творба – богата саунд колекция, с концентриран, лаконичен изказ, но с умело разгръщане на тембровите и техническите възможности на кларинета. Под открито небе, на поляната пред сцената, създадена от композитора именно с идеята за провеждане на такива музикални срещи, събиращи не само хора от приятелския кръг, но привличащи и местните жители, звуците кореспондираха с естествения амбиент на натуралната обстановка, сполучливо съчетавайки се с шума от падащи листа и обрулени от полъха на вятъра плодове, с лаещите кучета и птичките, предусещащи предстоящата лятна буря.
Въпреки че е създадена сравнително скоро, през 2019, творбата има интересна предистория. Написана е специално за Росен Идеалов, който е и първият ѝ изпълнител. В отговор на мои въпроси той сподели, че като студент е впечатлен от „Кларинетисимо“ за соло кларинет и магнетофонна лента от Михаил Големинов, което слуша в изпълнението на Борис Левиев на концерт от форума „Млада българска музика“ в началото на 80-те години на миналия век. „Още тогава Мишо имаше куража и стремежа да се изразява с езика на електронната музика. Малко след това замина за Виена и дълго нямахме контакт. След като се върна, проявих желание да изсвиря тази пиеса и му поисках нотите. Оказа се, че са изгубени. Тогава той ми обеща да напише за мен ново произведение. Но едва през 2018 г. съвместното ни желание се осъществи и с вълнение получих „Колекция от неформални звукови групи“. След първия прочит Михаил направи дребни поправки и през 2019 г. вече имах окончателната версия. През пролетта я записахме за фонда на Българското национално радио. Рядко записвам нещо, преди да го изсвиря на сцена. Ние репетирахме в неговото студио, разработихме основните параметри. На записа в БНР аз свирих „на сухо“ само партията на кларинета, а след това в неговото студио той сам монтира и насложи лайф електрониката и записаната електронна звукова основа, след което предостави на Радиото готовия материал. Беше абсолютен виртуоз в боравенето с техниката и възможностите на лайф електрониката. Сам правеше компютърните програми за всяка своя пиеса. Същата година на прегледа „Нова българска музика“, на 4 октомври 2019, изпълнихме с него в зала „Филип Кутев“ в Съюза на българските композитори пиесата концертно. Прозвуча по различен начин (характерно за жанра лайф електроника), а беше и вълнуващо преживяване да сме заедно на сцената. Щастлив сам, че успя да предаде голяма част от знанията си на младия Иван Керековски, с когото изпълнихме в село Антон отново „Колекцията от неформални звукови групи“. Именно там, на малката сцена, иззидана от ръцете на самия Мишо, в неговия двор преоткрих смисъла на творчеството му. И горещо благодаря на Анжела Тошева, с която дълги години те твориха заедно музикални „чудеса“ на най-високо ниво, че организира фестивал за Мишо именно там, където, сигурен съм, се е родила голяма част от неговата необичайна, но и дълбоко хуманна музика“.
Росен Идеалов изказа и много интересни мисли – ценен анализ на творческата същност на Михаил Големинов през призмата на изпълнителя. Ето защо си позволявам да ги приложа без съкращение: „Докато репетирахме с Иван Керековски, и паралелно слушайки записите на изпълненията с Михаил, както и сравнявайки тази пиеса например с „Утринна песен на генномодифицираните птици” за пиано и смесени медии, осъзнах, че Мишо беше човек с непоклатима естетика и вкус, с много ясна визия какво трябва да бъде съотношението между акустичния инструмент и ролята на електронния звук. Според мен той, както се чува от неговите изпълнения и записи, не се стреми да деформира прекалено и да променя звука на избрания инструмент. Целта му е по-скоро да създаде нова акустична среда, да обгърне естествения тембър – прероден, в пасторалния балдахин на нова звукова среда – нещо като електронна звукова „зала“, където акустичният инструмент да прозвучи по нов начин, без да се деформира и без да изгуби звуковата си идентичност и природа. Затова в неговите пиеси електрониката не се „натрапва“, не е агресивна, а стои като органично цяло, като нова обертонова – паралелна звукова среда спрямо акустичния инструмент. Всъщност той превръща електрониката в средство за постигане на природоестествен звук.“
Знаем, че Михаил Големинов беше изключително последователен в документирането на събитията. Благодарение на предвидливостта на Анжела Тошева обаче имаме възможност (и ще имаме за в бъдеще) да ставаме съпричастни отново и отново на едно негово изумително изпълнение. Тя сподели с аудиторията видеозапис на Соната № 32 оп. 111 в до минор от Лудвиг ван Бетовен, който, както разказа, е направила въпреки несъгласието на солиста, на концерт в Студио 1 на Българското национално радио на 7 април 2012 г. Слушах този невероятно интересен, извънординерен Мишоголеминовски прочит на последната Бетовенова клавирна соната за втори път, откривайки различни, нови нюанси в неговата многопланова интерпретация.
Пиесата “Hommage to Fergus Johnston” за пиано, той-пиано и лайф електроника, посветена на приятеля и колегата – ирландския композитор Фергъс Джонстън, чието стабилно рамо се усещаше и в двата фестивални дни, добави към портрета на Михаил Големинов още интересни щрихи. Видеозаписът e с особена стойност и семантика и защото е регистрация от последния му концерт на 17 ноември 2021 г. в Музикалния център „Борис Христов”.
Финалната творба на фестивала всъщност беше премиера, която очаквах с нетърпение и любопитство. В уютната ритуална зала на читалището в с. Антон за първи път в България прозвуча клавирната парафраза из оперетата „Графиня Марица“ от Имре Калман, която Михаил Големинов създава през 2011 г. Посветена е на Анжела Тошева във връзка с концертното ѝ турне в Унгария, Полша, Чехия и Словакия през 2012 г. Изпълнението ѝ беше вдъхновено, виртуозно, с пределна отдаденост и искрена емоция.
***
Равносметката от програмата на „Генномодифицирани птици“ е сериозна: три концерта, ангажиращи плътно времето и вниманието на публиката в съботния и неделния ден, 23 представени произведения в различни жанрове – своеобразна ретроспекция на богато и разнопосочно творчество и спомен за динамичен, изпълнен с безброй предизвикателства житейски път, реализирана чрез сполучливо преплитане на живи изпълнения с грижливо запазени документални записи.
В поредния си концептуален проект – звуков портрет на Михаил Големинов през няколко ракурса, Анжела Тошева отново показа изключителен размах, но и безпогрешен усет за мярка – сполучливо структуриран и балансиран фестивал, с очаквани поанти: ранна творба, запис от последен концерт, последен опус, премиера. Неуморна и отзивчива, сякаш с неизчерпаем енергиен заряд, тя разгърна целия си капацитет в различните му проявления – творчески и организационен. С гостоприемството на грижовен домакин беше осигурила безупречна предварителна организация и осъществяваше гъвкава координация по време на събитията, а с увлекателните си разкази насочваше аудиторията към съдържанието на творбите, припомняйки важни моменти, свързани с тяхното създаване и премиери. След всичко това свири прекрасно, с максимална прецизност, майсторство и концентрация, не отстъпвайки от собственото си високо равнище. За изпипаното до последния детайл събитие огромна е заслугата и на Иван Керековски както в организационен, така и в изпълнителски план (чудесен в интерпретациите на творбите на бащата и сина Големинови – „Пет импресии за пиано“ (1959) и „Implicitly/Подразбрано”, прелюд за лява ръка (2001), уверено поел по собствен път). В подготовката на минифестивала се включват и всеотдайни ентусиастки, особено горди от провеждането на такова значимо събитие на тяхна територия. Не бива да се пропускат имената им, защото помощта им, освен че е безкористна и от сърце, има и висока принадена стойност – те са в ръководството на обществените институции в селището и от тях зависи в голяма степен „заразяването“ на все повече хора със съпричастност и интерес към подобни културни каузи. Активната подкрепа на Донка Николова – председател на Народно читалище „Христо Ботев – 1925“, Марина Стефанова – секретар на читалището, и доброволките Цветанка Маджарова, Яна Йорданова и Кръстина Джунакова заслужава специални адмирации. Както и на Петя Динева, която финансира заснемането и реализацията на филм за фестивала с режисьор и оператор Димитър Христов. Не на последно място трябва да се подчертае спечеленият проект по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“ на Национален фонд „Култура“, което осигури възможност трите фестивални събития да бъдат със свободен достъп за желаещите да ги проследят.
Както е известно, Анжела Тошева има огромен опит в организирането на разнообразни музикални събития, включително и фестивали. Самата тя посочва, че в съвместният им с Михаил Големинов eкспериментален център за музикално творчество, изпълнителство, издателска дейност и образование „Ориндж Фактори психоакустични изкуства“ са инициирали и осъществили около 300 събития. Със сигурност обаче може да се каже, че фестивалът „Генномодифицирани птици“, въпреки че стъпва на натрупан опит, няма еквивалент в богатата им практика: „След първите моменти на приемането на реалността без Михаил усетих постепенно нарастващо и почти визуално оформящо се желание да пренеса колкото се може по-автентично спомена за него, не само за тези, които не го познават, а и за голяма част от тези, които мислеха, че го познават. Имахме съвместен живот, равен на повече от една трета от моя собствен. В него неусетно преживяхме заедно много красота и много трудности. С неочакваната загуба на Мишо се оказа, че аз съм свидетелят, който трябва да разкаже за „Ориндж Фактори” и да пренесе нататък частица от него. Реших това да стане на мястото, което му беше любимо и олицетворяваше връзката му с природата, планината, къщата, двора, птиците. Радвам се, че на този фестивал бяха точно тези хора, които дойдоха, приели Михаил такъв, какъвто беше, и съживиха паметта за него точно така, както това се случи. Все едно се събраха различни лъчи в една фокусна точка и се получи нещо, което, надявам се всеки, който беше на тези три концерта, ще помни.“
Това на пръв поглед авантюристично начинание в селище с по-малко от 1500 жители намери своята изкушена многобройна публика (различна на различните събития) и непременно трябва да има своето продължение напред във времето, каквито са и намеренията. Не се съмнявам, че те ще се осъществят и следващото лято ще продължи (надградено и разширено) пътешествието в света на музиката на Михаил Големинов, поставена в контекста на своето време.
