Петя Атанасова
„За няколко месеца той беше взел малко от живота не само на Катерина, но и от този на една балерина, един брокер, китарист, проститутка, преводач, търговец, медицинска сестра, моряк, касиерка, физик и много други, които вече не помнеше добре.“ Образът на бездомника, който събира фасове и използва въображението си, представяйки си животите на хората, чиито угарки допушва, се превръща сякаш в алтер его на авторката, която в своите разкази ни представя разнообразни фрагменти от живота. Усещането за фрагментарност в сборника с разкази на Боряна Богданова се поддържа не толкова от краткия обем на самите произведения (30 разказа в рамките на около 100 страници), а в по-голяма степен от техните финали, които настъпват рязко и изненадващо, понякога оставяйки читателя с повече въпроси отколкото отговори. В историите често сякаш липсва истински завършек и те изглеждат очакващи продължение. С това е свързано и ограниченото време на действието, което в по-голямата част от произведенията не обхваща дълъг период, ами представлява някакъв определен момент, отломък от живота на даден персонаж. В този смисъл Тео Буковски дори нарича разказите „моментни фотографии на ежедневието ни“.
Що се отнася до героите, въпреки разнообразната галерия от персонажи, те са обединени от своята пасивност и липса на външни прояви, които да ги отличават в обществото. Не са бунтуващи се, борещи се да бъдат разбрани и да извоюват свое място в света, не са амбициозни, а по-скоро затворени в себе си. Може дори да се каже, че са маргинални, стоящи встрани от социалния живот и вглъбени в себе си. Те са често деца, възрастни хора, бездомници, чудаци, хора, преживели голямо страдание или просто водещи тежък живот и затова изглеждащи слаби и безпомощни. По думите на редакторката Ива Спиридонова тази книга е отражение на нашия свят. Тя обаче не ни показва и описва единствено обективната действителност, а и вътрешния свят на персонажите и това как те възприемат външния. Но дори това е само в част от текстовете. Кратките истории на Богданова всъщност не са само отражения на живота от субективната гледна точка на персонажите, те отразяват и авторското въображение, одухотворило неодушевеното и поставило го в центъра на някои от текстовете. Затова и наред с бездомника, събиращ фасове, стареца, проверяващ всеки ден за некролога си, жената, малтретирана от мъжа си и т.н., читателят се сблъсква и с историята за преживяванията на различни обувки, страданията на разглобени манекени и подлез, размишляващ върху покриващите го надписи. Наред с изброените сборникът ни среща и с човек, опитващ се да си купи нова душа, жена, поднасяща изваденото си сърце като подарък, откраднат месец юли, птица, отскубваща перата си в опит да разбере дали е обичана и др. Разказите в книгата прескачат от реализма към фантазията, дори към антиутопията. Това създава жанрова хаотичност, но пък разширява читателската аудитория с възможността всеки да попадне на нещо, което би го заинтригувало, като провокира и любопитство, породено от невъзможността да се предвиди какво ли ни очаква в следващата история.
Обръщайки поглед към един конкретен разказ – „Значения“, откриваме отново темата за отраженията. В тази история автор и възприемател се срещат, разкривайки своите различни гледни точки към произведението на изкуството и показвайки, че в една творба могат да бъдат открити повече значения, отколкото авторът е вложил. Картината от разказа може да бъде видяна като репрезентираща (отразяваща) самия сборник на Богданова, който често оставя читателя сам да разкрие значенията, не подозирайки, че може би влага нови такива.
Темата за отраженията се обединява с централния и зададен още от заглавието образ на небето в едноименния разказ „Разместване на небето“. Оказва се възможно безкрайният син небосклон да се побере в една обикновена локва. По същия начин и някои от героите, изглеждащи на пръв поглед отхвърлени от обществото, което ги гледа с лошо око, подобно на калта в дъждовен ден, се оказват богати духовно и с голямо въображение. Небето като символ на желаната хармония и щастие изглежда далече от персонажите, страдащи в земния си свят, но сборникът ни показва, че то може да се премести. Щастието и хармонията могат да бъдат открити на неподозирани места, както и небето не е единствено над нас, неговите отражения постоянно ни заобикалят.
Боряна Богданова е съвременна писателка, носителка на награда за проза от конкурса „Накрай света“ през 2019 г., а „Разместване на небето“ е нейната първа книга с прозаични произведения, предшествана от дебютната ѝ стихосбирка „Рамене и самоти“ (2019). Краткият обем, фрагментарният характер и търсенето на емоционално въздействие се превръщат в основни черти на сборника с разкази, в който писателката е отразила фрагменти от необятния, подобно на небето живот, пречупвайки ги през своето въображение.
Боряна Богданова, „Разместване на небето“, „Библиотека България“, 2022
