Разговор с Гергана Христова (Милано)
Какво е да си директор на Българско училище в Италия?
За мен лично е една огромна отговорност – морална и професионална.
Често ние сме в ролята на медиатор между децата, родителите, преподавателите, обществото, което, както знаем, често вменява на образователната система морални и културно-национални императиви. Който успее да се справи с тази роля на медиатор, да прецени правилно кога да казва „да” и кога „не”, да го прави също в правилната форма, така че да мотивира този избор, може да бъде успешен и полезен за каузата.
Какви деца идват в него? Как родителите им мотивират избора да ги пращат и в Българско училище?
Децата ни са прекрасни и работата с тях е всъщност „нашата награда”. Децата ни са любопитни, имат една широка и цветна визия за света. „Качени на нашите рамене”, те гледат широкия свят и го изучават, приемат и променят.
Мотивацията е ключовата дума в комуникацията с родителите. Ние сме в постоянна връзка с родителите, за да можем да поддържаме тази мотивация. Тя, разбира се, започва в семейството, но се култивира и в училище.
Всяко едно семейство е различно, зависи много колко е силна връзката с България, колко е голямо семейството, роднините в България, бабите и дядовците несъмнено са един силен мотиватор. Но и само начинът, по който се говори за България. Или важността, която се дава на това детето да знае повече езици и да познава повече култури.
Някои от нашите ученици владеят прекрасно български език. Самият факт, че печелят награди за преводи, го доказва. Допреди 5-6 години повечето деца идваха при нас с добро владеене на езика. От няколко години все по-често записаните деца владеят малко или дори никак български език. Имаме деца, които са второ поколение тук, в Италия. Тогава, естествено, е много по-трудно да се предаде езикът. Имаме доста деца от смесени семейства, при тях също е изключително трудно езикът да се предаде в семейството. Това, разбира се, по никакъв начин не ни демотивира, напротив. Търсим начин да сме полезни на тези деца във възможно по-голяма степен. Учим нови методики на преподаване на български език като чужд, опитваме се да бъдем по-компетентни, за да сме по-полезни. Това е единственият начин да се справим с тази ситуация. Възхищавам се на семейства, които имат огромни трудности да предадат езика на децата си, въпреки това не се отказват, инвестират време, желание, обич. И израз на това е също фактът, че ги водят при нас, понякога в единствения почивен ден, понякога от стотици километри, понякога полагайки неимоверни усилия да поддържат мотивацията на тези деца.
Налага ли се да преподавате през италиански?
Да, в началните класове ограничаваме употребата до минимум. Но например, когато обясняваме граматически категории, е изключително важно да направим паралел с италианската граматика. По този начин децата разбират и осмислят по-добре категориите. Да не забравяме, че българският език за тези деца обикновено е втори език и тези деца вече имат от италианското училище една готова идея за езикова структура. Какво по-добро от това да се опрем именно на нея. Още повече че ние имаме паралелки за деца, които по-слабо познават български език, в които прилагаме методиката за български език като чужд.
По-лесно ли се работи с деца, които са билингви?
Да, по-лесно се работи и по-лесно се общува. Това са деца, които, за щастие, имат възможността да получат идея за света от поне два различни ъгъла. Деца, които знаят, че в живота има повече от една гледна точка.
Специално за моето поколение това не беше възможно. И мисля, че ние трябваше да изразходваме изключително много жизнена енергия, за да се пренастроим, да разберем, че истината понякога е повече от една, да научим смисъла на думата „толерантност” и т.н.
Какво обичат да четат вашите ученици?
Четенето е трудно за децата, това е тема, върху която работим много. При всички случаи четат съвременна литература. Не успяват да се справят с остарели думи, с поетически термини. С думи, чието значение за тях е непознато, дори думи от близкото минало. Т.е. четат текстове, които са съвременни, с ясен език, кратки изречения.
За да ги мотивираме да работят с по-сложни текстове, работим много върху създаване и превод на поезия, участваме в конкурси, имаме от години Фестивал на творческото писане.
Каква е вашата мотивация, за да се заемете с подобна работа? Пресилено ли е да говорим за мисия?
Да, мисля, че можем да говорим за мисия, да. Удовлетворението в работата с децата е наистина огромно. Но то идва именно от идеята, че това, което правим, е смислено, ценно, важно.
Имате ли наблюдения как се вписват българите в Италия?
Италия е държава, която е разделена на различни културни и икономически зони. Всяка една от тях е специфична. Конкретно град Милано е известен с трудолюбието на жителите, с идеята за ефикасност, оптимизация, постоянно движение напред.
В този контекст мога да кажа, че българите се вписват чудесно. Имаме адвокати, психолози, музиканти, компютърни специалисти, финансисти, които са изключително високо оценени тук.
Личното ми впечатление е, че българите сме много адаптивни, успяваме да се настроим към всяко общество, към всеки ритъм.
Намирате ли, че има допирни точки между двете култури?
Да, определено има сходни елементи между двете култури. Например ако говорим за нашите кукери и Мамутонес (Mamuthones) в Сардиния. Но и извън тези културни сходства мисля, че има сходство в характера, приоритетите, вкуса.
Възможно ли е да се преподава междукултурен диалог?
Да, необходимо е да се преподава междукултурен диалог. Ако ние не разберем това, то нашите деца ще го преподават на нас. В Италия в момента растат рамо до рамо поколения деца от различен произход, различни култури. Има толкова цветове, нюанси, светлосенки. И това е прекрасно, нашите деца един ден дори няма да могат да осъзнаят културните и цивилизационни проблеми, с които ние в момента се опитваме да се справим.
Какво може да направи българската държава за Българските училища?
Тук пак ще повторя вълшебната думичка „мотивация”. С това може да помогне държавата. Всички институции трябва да работят в посока издигане на авторитета на държавата и в частност на езика и културата. Това е и наш дълг и приоритетна задача. Колкото повече успехи постигаме в тази насока, колкото повече натежава този авторитет, толкова повече се повдига мотивацията на семействата и респективно на децата. И толкова по-полезна и ефективна би била нашата работа. И толкова по-успешна нашата мисия.
Разговора води АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА
