Разговор с проф. Руска Станчева, специалист по съвременен български език от ИБЕ, БАН
Ако приемем, че езикът се променя, кой е основният двигател на тази промяна, младите хора ли са? И ако е така, в каква посока те променят езика?
Езикът се променя, за да отразява новостите, които съпътстват живота ни. Двигател на тези промени е ставащото в заобикалящия ни свят – ако се появи нов продукт или нова технология, ние неизбежно търсим начин да ги назовем по някакъв начин. Както и обратно – ако не използваме нещо, думата за него става рядка, превръща се в архаизъм или в историзъм – запазва се в текстовете, но се употребява все по-рядко. Това също е езикова промяна. Така че двигател на промените в езика е всичко онова, което се случва около нас. Младите – ако под това разбираме най-често хората между 20 и 30 г., са активна част от езиковата общност, те, естествено, са най-възприемчиви към новостите.
Ако се отнасяме към промените в езика негативно, е естествено да разпознаваме в младите „обичайните заподозрени“. Както казва Уилям Лабов, един от бащите на социолингвистиката, макар да е естествено зрелите хора с опит да приветстват новостите в живота, „никой не посреща новостите в езика с аплодисменти“, защото не смята, че са по-добър начин за назоваване на нещата от този в детството му. Така усилията на училището за овладяването на писмения стандарт не на последно място дават като резултат по-консервативно отношение на езиковата общност към езиковите промени, чийто генезис е в устната реч. Стига се дотам, че дори да са с „терапевтична“ функция (термин на Роман Якобсон), промените по правило се окачествяват от общественото мнение като деструктивни, като проява на неграмотност, нихилизъм, неуважение и дори предателство към езика – все емоционални реакции, прояви на нагласата езикова лоялност в емоционалния ѝ аспект и на нагласата осъзнаване на нормата (в писмения ѝ обработен вариант).
Смятам обаче, че е важно да се позоваваме на факти, когато говорим за ролята на младите в езика. В проведеното съвсем наскоро първо у нас широкомащабно изследване на езиковите нагласи младите се открояват като изключително активна група по езиковите въпроси. На един от въпросите в анкетата доколко се спазват писмените правила в различни области, младите между 18 и 29 г. са напълно обективни, когато най-често споделят мнението, че в интернет форумите и най-вече в чатовете правилата се спазват в най-малка степен, т.е. те прокарват ясна граница между официална и неофициална комуникация, а критичността им издава, че те добре владеят писмения стандарт. На въпроса пък дали правилата на писмения книжовен език са остарели и неадекватни и трябва да бъдат осъвременени, отговорите на младите не се различават съществено от отговорите на останалите групи анкетирани и поддържат в мнозинство мнението, че не се налага промяна в действащите писмени правила. В този смисъл е пресилено да се противопоставят младите на останалите.
Смятате ли, че те използват повече невербални методи на комуникация?
Ако имате предвид, че младите са пристрастени към използването на емотикони и мемета, да. Защото това е най-вече форма на езикова игра в неофициалната комуникация, а не сигнал за дефицит на вербални умения. Често пъти правилата на книжовния език – правопис и граматика – се нарушават умишлено, за да се създаде комичен ефект или да се изрази негативна оценка. Но забележете, това е възможно само ако добре се познават правилата на книжовния език. А в това отношение младите също са добре подготвени – нека не забравяме, че тъкмо те са преминали през матурата по български език и литература, станала задължителна от 2008 г. насам, в която акцент са владеенето на книжовните норми за правопис, граматика, пунктуация, както и правилата за създаване на писмен текст.
Що се отнася до спазването на тези правила в неофициалното общуване в мрежата, младите в нашето изследване на езиковите нагласи категорично споделят мнението, че във форумите и блоговете, а най-вече в чатовете книжовните правила се спазват в най-малка степен. Докато хората, прехвърлили 60-те, най-често отговарят, че не могат да преценят, тъй като нямат техния опит в мрежата. Интернет общуването е територия на младите. Изводът за тях обаче е, че те също споделят нагласата осъзнаване на нормата във висока степен и възприемат книжовния език като еталон за правилност. Този извод, основан на внимателен преглед на данните от анкетата, която проведохме, опровергава общественото мнение, че младите неглижират нормите и са твърде либерално настроени към тях.
Каква е ролята на английския за профила на младежкия сленг?
Без да съм експерт в областта на младежкия сленг, ще започна оттам, че през последните три десетилетия английски влияе осезаемо върху останалите книжовни европейски езици в текстовете във всички обществени сфери – информационни технологии, икономика, финанси, политика, наука. Българският сленг като нестандартна (некнижовна) формация също черпи от английски и според мен за това влияе и фактът, че днес младите като цяло не само изучават английски, но имат много по-пряк контакт с устната му форма. Сленгизми като човече, копеле, брато, приятелю съжителстват с еквивалентите си от английски мен, дюуд, бро, мейт; дрън-дрън пък се измества все повече от бла-бла. Навлезли устойчиво са и типични сленгови абревиатури като OMG (ОМГ) за израз на изненада, LOL! (ЛОЛ) за Ха-ха и под. В писмената си форма те са типични за чатовете. Там кирилицата и латиницата са осъвместени. Ще видим както ББ, така и BY (бай-бай), но и бъгвам се (побърквам се, ядосвам се). Сред предпочитаните на латиница в чатовете пък са например BBS (Be back soon; Ще се върна скоро); BRB (Be right back; Ей сега се връщам); CU (See you; До скоро); F2F (Face to face; Очи в очи); ILU (I love you; Обичам те); ILU2 (I love you too; И аз те обичам); J/C (Just checking; Само проверявам); JAM (Just a minute; Само минутка); JJ (Just joking; Само се шегувам); L8R (Later; По-късно) и др. Не бива да окачествяваме това като елементарно бягство от кирилицата, а по-скоро като резултат от свободно боравене с клавиатурата.
Английски обаче играе роля и като образец за съкращаване на български изрази: БР (Браво!); ПЗ (Поздрави!); ДДЗ (Де да знам); НП (Няма проблеми); регвам се (регистрирам се) и др. Те биха могли да се определят като графични сленгизми. Силно разпространени са, тъй като младите предпочитат писмената неофициална комуникация като по-щадяща пред разговорите по джиесем.
Типично за сленгизмите е, че остават част от езиковия репертоар на огромна част от носителите на езика, защото почти всеки от нас през определен период от живота си е член на младежка социална общност. Независимо дали иска или не, участникът в тези общности придобива пасивни или активни умения да използва сленг или поне да разбира сленга на своето време.
Този променен език прониква ли в медиите, в литературата?
Нека най-напред да подчертая, че става въпрос основно за проникване на лексика. Придвижването на лексика от младежкия сленг към разговорния вариант на книжовния език става чрез медиите и художествената литература. В медиите това проникване е най-често през устната реч, докато в литературата това придвижване е чрез писмения текст. Тенденцията към по-широка употреба на сленгови средства в творбите от съвременната литература е основно на лексикално-фразеологично равнище и датира от 60-те години на миналия век. Тъй като сленгът е нов тип поетика, основният мотив да се заема от неговите средства, е преди всичко експериментът, а след това вече естетическата позиция, насочена към диференциране на изразните средства. В литературата сленгът присъства най-вече с цел индивидуалната характеристика на героите и специфициране на социалния им статус. Добре известно е, че диалектите, сленгът, аргото са силни изобразителни средства поради свойствената им салиентност (очебийност) в текст, в който разказвачът използва средствата на книжовния език. Не е изолирано явление и употребата на сленгизми и разказ в аз-форма, тъй като така се създава атмосфера на автентичност и това кара читателя да припознае себе си. Тази двуликост на разказвача герой противопоставя на чисто езиково равнище книжовния език, който е приоритетен за разказвача, и некнижовните средства, които са по-скоро типичен приоритет на героя. Сленгът в речта на героите може да се окачестви и като езикова проекция на младежко самочувствие, търсещо демонстрация в „по-необикновен“ езиков изказ. Емоционално-оценъчната функция на сленга се обвързва със спонтанната, първично реагиращата, емоционалната природа на човека, която е контрапункт на разсъдъчната, интелектуалната, премерената реч от сферата на книжовния език. Изразните средства на сленга не са в състояние да изразяват точно тази разсъдъчна природа и те винаги се свързват с емоционалната реакция.
Наблюдаваме ли разрив между поколенията, очертан от езика? Можем ли да кажем, че бабите и дядовците могат и да не се разберат със своите внуци, макар и всички формално да говорят на български?
Мисля, че подобна оценка е пресилена. Книжовният език е доминиращ в днешната комуникация. Няма нещо, което да не може да се изрази със средствата на стандарта. Той е онзи стабилен, но гъвкав мост, по който се движат уверено всички поколения. Срещата им е успешна чрез явлението, което в социолингвистиката се определя като превключване на кода. Младите, както и всички останали, подбират езиковите средства според ситуацията, за да общуват успешно. Те не само че добре владеят стандарта, тъй като задължително преминават през етапа на училищното образование, но според нашето изследване на езиковите нагласи споделят наравно с останалите възрастови групи две езикови основни нагласи – езикова лоялност и осъзнаване на книжовната норма. Както всяко поколение, и те ще оставят и своя отпечатък върху езика.
Има ли някакъв специфичен български език на младежите с български произход, които са билингва и учат български само в неделните училища?
За щастие, вече има големи изследвания на т.нар. „смесен език“ на българите, които са се установили трайно извън България. Ще посоча изследванията на проф. Ана Кочева за езика на виенските българи и на доц. Катя Исса за езика на българите в Австралия. Общият извод, до който достигат и двете авторки, е, че характерна черта на устно-разговорната форма на смесения език е, че във фонетично и граматично отношение той има по-стабилен характер, а в лексикално отношение е с вариативен характер. Макар като цяло да се установява положителна нагласа към българския език у българите зад граница, е ясно, че той функционира в условията на силен натиск от страна на съответния официален език. В този смисъл неделните училища могат да осигурят донякъде възможност за реинтеграция на младите българи, които биха избрали да се установят в България – вече има немалко такива случаи, когато родителите остават да живеят в чужбина, но децата им решават да следват или да работят в България. Струва ми се обаче, че политиката на поддържане на неделните училища е недостатъчно ефективна и е необходимо да се търсят и други форми, които да осигуряват повече възможности за младите хора с български корени, родени и живеещи извън България.
Разговора води АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА
