Даниела Конакчийска
„Който не е живял навреме, как навреме би умрял?“, пита Ницше. „Мнозина умират твърде късно, а някои умират твърде рано“, казва също той. Никоя смърт не е навременна. Съществува ли смъртта, или тялото е тленно, а душата вечна? „Мисълта отговаря за бъдещето, паметта отговаря за миналото, а душата – тя е винаги в сегашно време!“, пише в романа си „Късна смърт“ Иван Станков. Това е първият роман на професора по българска литература във Великотърновския университет. Автор на сборници с разкази и носител на няколко литературни награди, с публикуването на тази книга Иван Станков отново доказва, че умело борави не само в полето на литературноисторическия и преводаческия език, но и на художествения. Книгата отразява ревността на Станков към текста и прецизната му работа със словото. Заглавието на романа много точно отразява тежкия товар на сюжета, в чийто център стои ненавременната смърт. Книгата събира в себе си човешки истории, кореспонденции, дневникови бележки, библейски мотиви и много мъдрост, натрупана във времената на три епохи. Ерос и Танатос са силно застъпени. „Късна смърт“ е прецизно балансирана в композиционно отношение – повествователният разказ е разделен по равно между двамата герои Аристотел Теодоров и Богдан Чизмаров, а през погледа на двамата е въведена Деляна Новакова. Между тях се оформя любовен триъгълник. Героите през цялото време искат да се срещнат, но не могат. Сякаш има някакво невидимо пространство, което непрестанно ги държи далеч един от друг и така те извървяват три различни пътя.
„Късна смърт“ е хроника на българската съдба от времето след Освобождението до наши дни. Историческите събития са пречупени през съдбата на тримата герои, които доживяват библейска възраст. Трудно бихме могли да изведем линеен разказ в книгата, тъй като повествованието постоянно преплита спомен и настояще. В романа липсва съществена колизия между героите. Аристотел Теодоров и Богдан Чизмаров са коренно различни. Единият събира съдбите на хората в папки, а другият в родословно дърво. Те нищо лошо не правят един на друг, не влизат в конфликт, дори си помагат на бойното поле. Затова и накрая няма какво да си простят. В последната, 17-а глава на романа, се събират, за да умрат заедно. Иван Станков успява да удържи двете сюжетни линии да не се пресичат. Така „Късна смърт“ сякаш съдържа в себе си два романа. Аристотел Теодоров е учител в провинциално градче, а Богдан Чизмаров – майор. Аристотел е кротък, добър, болезнено чувствителен, страдащ. Виждаме го да търси истината за света и Бог, знанието е голяма и неутолима жажда, затова „през годините имаше чувството, че ако успее да си обясни света докрай, ще разбере самия Бог“. Живее чрез спомена и непрестанно пътува в сънищата. Кривата на живота му е белязана от множество лични трагедии, които се опитва да преболедува. Образът му прилича много на библейския Йов. Въпреки всички страдания той успява да запази доброто у себе си. Богдан Чизмаров е не по-малко интригуващ персонаж. Той е антипод на Аристотел. Уверен, че е различен, той е мълчалив, умее да пази тайни, затова се издига във военната йерархия. Високомерен е и амбициозен да съгради света, който иска. Смята, че всичко зависи от човека, затова „най-много се ядосваше на онези, които слагаха някакъв си бог в началото на всички причинно-следствени вериги“. Униформата за него е параван, който му позволява да прикрие себе си пред другите. От топоса на подземието, където съхранява папките със съдбите на хората, които след 44-та година ще се превърнат в експлозия, тръгва усещането за неговата особена демоничност, чудовищност.
Интересен е и образът на Деляна Новакова, чиято смърт също не идва навреме. Тя е въведена през погледа на двамата мъже. В разказа за Аристотел е представена като изключителната жена, след която всеки се обръща. Любовта му към нея е изпепеляваща. Обожествява я, прекланя се пред нея като пред божество, и трупа думи пред Деляна така, както вярващите старици трупат дарове пред иконите. В разказа на Чизмаров тя е видяна като изключително спокойна, хладнокръвна. Той я вижда хладна и уравновесена, защото отношението ѝ към него е такова.
Зад разказа за съдбите на героите прозират множество исторически събития – войни, въстания, преврати, бунтове, животът от времето на тоталитаризма и падането на комунизма, за да се превърнат героите в наши съвременници. Но „Късна смърт“ не е исторически роман. Не се задълбочава в историческите събития, не коментира, а щрихира резонирането им в човешките души. В книгата присъства една тема, характерна изобщо за прозата на Станков – паметта за литературата и отношението към нея. Тя се проявява чрез цитати, както и чрез второстепенни персонажи като мълчаливеца Йовков, който присъства като герой в романа на Станков. Различията между двамата главни герои прозират и в отношението към литературата. За Чизмаров това, което пише Йовков, са „интелигентски мъглявини“, а за Аристотел литературата е един прекрасен свят.
Когато човек не умре навреме, той започва да живее в спомените, което превръща битието му в протяжно умиране. Аристотел Теодоров се пита „живее ли наистина, или просто е все още жив?“. Отложената смърт е научила двамата герои на Иван Станков какво точно значи животът.
Иван Станков, „Късна смърт“, изд. „Хермес“, Пловдив, 2022
