Молитва
Юлиуш Словацки
На океанските скали ти ме постави, Боже, за да си спомня вековната история на своя дух и аз внезапно се усетих в миналото, Безсмъртен, Син Божи, творец на видимото и един от тези, които Ти отдават пълната си с добра воля любов на гирлянди златни слънца и звезди.
Защото моят дух преди Сътворението беше в Словото, а Словото беше в Тебе и аз бях в Словото.
И ние, духовете на словото, зажадувахме форми и тутакси Ти, Боже, ни направи видими, позволявайки ни сами от себе си, по нашата воля и от нашата любов да изведем първите форми и да се явим пред Теб.
И тъй, Духовете, които избраха светлината, Ти отдели от духовете, които избраха да се явят в тъмнината, и онези върху слънцето и звездите, и тези на земята и луните започнаха да работят над форми, от които ти, Боже, получаваш постоянно последното изделие на любовта, заради която всичко е създадено и чрез която всичко се ражда.
Тук, дето зад плещите ми блестят обсипани със слюда златни и сребърни скали, подобно щитове, присънени в очите на Омир, тук, дето стрелнатото горе слънце залива раменете ми с лъчи, а в шума на морето се чува гласът на трудещия се над формите Хаос, тук, дето духовете се изкачват по същия онзи път, стъпвайки по стълбата на Яков, над тези вълни, над които духът ми неведнъж се спускаше към несъзнати хоризонти, търсейки нови светове: позволи ми, Боже, като дете да изговоря стародавния труд на живота и да го прочета във формите, изписани върху моето минало.
Защото моят дух, като първата Троица от трите лица, Дух, Любов и Воля съставен, летеше, призовавайки братските духове с подобна на себе си природа и чрез любовта, събуждайки в себе си волята, превърна една точка от невидимото пространство в бляскаво сияние на магнитно-атрактивни сили.
А те се превърнаха в електрически и мълниеносни.
И оживяваха в Духа.
А когато моят дух, поради ленивост спря да се грижи слънценосна светлина да добива от себе си и се размина с пътя на Творчеството, Ти, Боже, чрез борбата на вътрешните сили и чрез тяхното разцепление го наказа и не със светлина, а с губителен огън принуди да блесне моя дух, превръщайки ме в длъжник на лунните и слънчевите светове, преобрази го в огнено кълбо и окачи го над пропастите.
И ето че на небесата се яви втори кръг светещи духове, на огнен кръг подобни, но с по-чиста и изкупителна природа, златен ангел с развети коси, силен и стремителен, хвана в шепата си планети, завъртя ги като огнена дъга и ги понесе със себе си.
И в същото време три Ангела, слънчев, лунен и земен, се срещнаха и заедно съставиха първи закон на взаимозависимост, помощ и тежест, и оттогава аз започнах да наричам осветеното време ден, а времето, лишено от светлина – нощ.
Минаха векове, о, Боже, а моят дух нито ден от тези, които минаха, не отпочина, а постоянно работеше и новата мисъл за форма превръщаше във форма, в съгласие със словото на земното кълбо създаваше закон, а после се подчиняваше на закона, създаден от самия себе си, за да стъпи върху създадения фундамент и да обмисли нови, по-висши пътища за духа.
И ето че на скалите, о, Боже, лежи духът подобно статуя на съвършената красота, все още спящ, но вече готов за човешките форми, в дъгата на Божията мисъл обвит като с шестолиста гирлянда. От бездната издига математическото знание за формите и числата, което до ден днешен лежи дълбоко в съкровищницата на духа и изглежда присадено в него, без той да знае и да има заслуга за това, но Ти знаеш, Боже, че формата на диаманта се е създала от живите числа, а водите са почнали да се леят от подвижните числа, свързани в равновесие и на земята всичко е било живот и промяна – а това, което днес зовем смърт и е преход на Духа от форма към форма, не е съществувало.
(…) И тук ми позволи, о, Боже, да издам една от малките тайни на духа, която прибързано може да предизвика подигравателно мнение. Сетивото на обонянието е за мен свидетелство за пребиваването на духа в растението, където духът на тялото (което имам сега) е изработвал кръвоносните си съдове заедно с чувството за красота или безформеност и отрова. Вдишвайки уханието на розата, за миг забравям, замаян, жаждите и тъгите на своята човешка природа, връщам се сякаш в онези времена, в които цел на духа ми е било създаването на красотата, вдишването на уханието е било единствен отдих и наслада насред работата… И тъй, о, Боже, се връщам за миг в моето детство – и идва към мен полъх на свежест и младост от бездната на Генезиса… И напразно, о, Боже, чрез наука ми обясняваха този феномен – чрез въздействието на аромата върху сетивото на обонянието; аз питах за действието на сетивото върху душата, която става радостна или тъжна, усещайки уханието.
По този начин, о, Безсмъртни, работеше най-бедният ти ангел и покорен Твой син в растителното царство, додето най-сетне с най-окончателните свои форми възлезе към по-висш свят – и срещна се с потока на други земни сили, и всички те се стремяха към завършената човешка форма.
Там, о, Боже, охлювът, пръв морски жител, бдителен и под своя каменен щит сигурен в дългия си живот, дари Ти перления си дом и го превърна (с духа на желанието) в роговата коруба на костенурката – а после отстъпи и още от своята сигурност, Боже, изработвайки крила под роговия щит, създаде бръмбара скарабей (този образ на божество при египтяните) и излетя към пеперудените краища на духа… По целия този болезнен път на промени и работа той не ти посвещаваше своето плодородие, а сякаш запазваше някакво традиционно подобие на формите – и от морето ги пренесе към простора на небесния полет…
И ето че царството на тази верига, което още в първите дни на сътворението заслужи чудото на полета в птеродактила, ти дава в дар крилата на гущера – прекланя се пред Теб, поруменявайки от кръвта си – и цял ред ангели се втурват към по-съвършената природа на насекомите…
Защото в насекомите, о, Боже започва изработването на първите морални добродетели, работливостта на мравката, общественият порядък на пчелите. И после тези добродетели се събират и свързват сякаш в двойки, така че храбростта и благородството при коня, верността и покорството при кучето остават завинаги неразделни и като посестрими живеят и в духа човешки… Ти знаеш, о, Боже, че цялата школа на философите материалисти, всяка власт, инстинкт и добродетел от работата на генезиса създадени, почти готови, но в образа на груб материал са дадени на човека, за да ги преработи в знание, да ги разпали с Божията любов и да ги поведе към ново творчество… За тези добродетели и работата на духа няма да разказвам, защото всеки дух може да ги прочете в близко до себе си творение, ще разкажа само някои, както изглежда, феноменални за духа събития.
Ето че някога духът, жадувайки нови форми и организация, си измисли малка, най-често обозначена с цвят разлика между индивидумите. Някои от цветята и животните запазиха, бих могъл да кажа, откъснаха като позволение от Божията конституция разлика в косъма и цвета. Бог не отхвърли желанието на духовете, но наказа непълния дар със слабост на духа: най-често такива цветове не раждат плод, а птици и животни отиват на домашна служба и потърсват опека под човешки покрив. Тъй котката Богу дарява малката си форма, а господар на пустинята остава тигърът… А ние, Боже, ако стократно отвърнем от себе си всичко това, по което се различаваме от Христос, към какво достойнство и сила ще се издигнем в йерархията на Твоето слово?
Но ти, Боже, дори над тези духове, които сякаш са продадени в робство, си протегнал милостивата си длан. Арабинът, сближен с коня си, който формира в него дух на храброст и благородство, е сякаш баща на неговото освобождение, пастирът, седящ с кучето си в полето, издига към себе си и освобождава дух на покорството и верността… И в тази тайна се крие цялата история на египетския Йосиф, който, най-беден от братята си, осъден да служи, става най-могъщ благодетел на собственото си семейство.
Виждам също, о, Боже, че за редките добродетели днес у хората се намират редки подготвителни форми в старото кралство на сътворението, което за мен е свидетелство, че сме същите тези в духа, които някога творихме тези форми. Ето че над човешкото трудолюбие духът е работил в мравката, в пчелите и в неизброимите домашни животни, където редкият героичен дух на благородството и мощта рядко е получавал лъвска форма или орлова гръд, влюбена в бурите и мълниите.
А сега, о, Боже, чувствам с цялата си, претоварена вече от духа природа, че тя Те призовава с най-съвършените си аканти към окончателната форма на човека; защото тя знае, че чрез извисяването на един дух ще се възвиси до най-отдалечените си краища цялото творение. Ето че за последна молитва към Теб, о, Боже, дърветата се премениха в най-прекрасните си плодове и цветове, за да Ти отдадат заслуженото и да покажат работата на духа в най-прекрасни форми. Ето, най-гордите създания се стекоха на Едемските поляни, забравяйки за жажда, ярост и кръвожадност, възнесени от молитвата в духа и от въздишката на духа въздигнати над собствената си природа. Ето, долетяха орлите със свита от лебеди и жерави и застанаха сред небесата, заобиколени от проблясващи кръгове подобно на Твой ангелски двор, подобнo ангели на дъгата. И бе това единствен миг на спокойствие и Едем на земята, и ето, Ти, Господи, призова към себе си този дух, който бе достоен за човечеството, изслуша го, отсъди и позволи му да приеме нова форма на земята, в неговото тяло, като в книга записа всички тайни на някогашната предчовешка работа. (…)
Дух! Труженико предвечен! Ти знаеш също, че в теб е първоелементът на светлината, който увековечава тялото – светият противник на огъня, той, който бе Твой преобразител в последните дни… Първоелемент на изкуплението, който в бъдещето ще позлати чудодейно лицата на формите, само се мярна като сянка в глъбината на стихиите – някои морски растения облече в променлива дъгоцветна светлина и превърна някои пеперуди в звездни души – после изгасна – присвоен от нисши духове… Той вече не се вижда в птиците и предвождащите гирляндите от птици жерави вече не се превръщат в лампи и пътеводни факли в тъмнината, когато нощем тръгват със свистящи от стон криле на тъжни пътешествия, нито хвърлят пламтящи дъгоцветни ленти към изгубените в мъглата моряци… А тази стихия, по-висша от гласа, защото може да изрази Божията възхита, о, Боже – ни се открива в бъдещето като инструмент за най-съвършено свещено пеене – като хранител наш… в онази столица, що над облаците възлита…
От такъв вековен труд, о, дух мой, от такива победи над безредието и бурята – е венецът твой и първата пред Бога заслуга. И не забрави Бог за делата твои, уважи ги и запазва създадените от тебе форми, не позволявайки никаква поправка в тях по-нататък да бъде направена. И утвърждаващ печат положи на записаната от тебе книга, а когато достойно и справедливо пожелаеш, отварят се пред теб златните и изписани с различен почерк от теб страници на книгата на Генезиса, за да ги прочетеш задълбочено и да я сравниш с другата тайнствена книга на дъното на своя дух… Радваш се, о, дух, колкото пъти откриеш някоя от истинските тайни на болезнения път, а твоята съвест ще ти бъде свидетел, че си прочел истинската мисъл на Бога, затворена във формите. И нищо не струва науката за бъдещето, ако пред тебе цялото бъдеще не открие… Ето, в тези книги лежи тайната на смъртта и е записан законът на следващо творчество, а той е: жертва. Не се отлъчвай от Твоето начало, ангеле мой, и имай вяра в съвестта на истината срещу страстта към науката. В твоята святост е освобождението на духа и бъдещата му мощ… и мъдростта, и формата на всякакво бъдещо действие… и победата, и свободата, и освобождението от ярема на фалша и силата.
O, Боже, Ти, който повеляваш прибоя на морските вълни и лекото шумолене на вятъра в полето, покрито с бледи цветчета, за да се поуча от словата тази книга… и да събудят знанието на духа ми – направи така, че тези слова, изписани с въздишка, да преминат като вятър и морски шум и преминавайки и прехождайки през някои големи духовни сили, спящи несъзнато в мен, да осветят знанието… За да може от Алфата… от Христос, и от Твоето слово да бъде изведен целият свят и Твоята светла мъдрост, любовта Божия да просвети всяка наука… За това моля, Боже мой, за зряща вяра и заедно с нея чувство на безсмъртие, родено от зряща вяра в духовете. За слънцето на Божията мъдрост моля, в което виждам вече бъдещата жертва на ангелския меч.
Защото бъдещото свещено знание на моя Народ се основава на словата, че всичко от Духа и за Духа е сътворено и нищо не съществува с телесна цел… и в единството на знанието ще се започне единството на Духа … и виждането на жертвите, водени от духа на светото отечество към крайната цел.
Отче наш… според Свидетелствата на Христос, невидян още от никого на земята, който сега през кървавите и измъчени тълпи от формите на Генезиса погледна с лице тъмно за формата, но милостиво и справедливо към Духовете и към моя дух и оттам по-светло и сякаш по-близко, Направи така, че този единствен път на развиделяване и просветление, пътят на любовта и разбирателството, на знанието за Слънцата, да свети все по-силно… и да отведе твоя избран народ, който сега върви мъченически към Божието царство.
Превод от полски: МАРГРЕТА ГРИГОРОВА
