Адам Мицкевич
В началото бе вярата в един БОГ, и биде Свобода в света. И закони нямаше, а единствено волята БОЖИЯ, и нямаше господари и роби, а само патриарсите и техните чеда.
Ала след това людете се отрекоха от единия БОГ и си направиха идоли, и покланяха им се, и принасяха в тяхна чест кървави жертви, и воюваха за чест на своите идоли.
Затова БОГ изпрати връз идолопоклонците най-голямата казън, сиреч робство.
И превърна се половината човечество в робиня на другата половина, макар всички да произхождаха от един Отец. Понеже от своя род се отрекоха и сътвориха си разни Отци; един казал, че произлиза от земята, друг – че от морето, а трети – от други неща.
И както така воюваха, едни други се поробваха, всички вкупом паднаха в робство на Римския император.
Римският император се нарече Бог и провъзгласи, че няма в света друг закон освен волята му; което той похвали, то ще се нарича достойно, а което порицае, то и ще се нарича престъпление.
И изнамериха се Философи, които доказваха, че императорът, така постъпвайки, добре върши.
А Римският император нямаше ни под себе си, ни над себе си нищо, което да почита.
И цялата земя се превърна в робиня, и нямаше такова робство никъде по света, нито преди, ни след това; освен в Русия в наши дни.
Понеже и при турците султанът е длъжен да почита Мохамедовия закон, и не може сам да го преподава, но за това си има турски свещеници.
В Русия пък императорът е глава на Вярата, и в каквото повели да се вярва, в това трябва да вярват.
И стана тъй, че когато робството се възмогна в света, настъпи преломът му; като преломяване на нощта в нощ най-дълга и най-тъмна, тъй настъпи прелом на робството във времената на римското робство.
В онова време дойде на земята синът Божи, ИИСУС ХРИСТОС, учейки хората, че всички са родни братя, деца на един БОГ.
[…]
И Свободата в Европа се разпространяваше полека, но постоянно и дръзновено, от кралете идеше Свобода към велможите, а тия, бидейки свободни, раздаваха Свобода на знатните, а от знатните идеше Свобода за градовете, и скоро щеше да низходи до простолюдието, и цялото Християнство щеше да бъде свободно, и всички Християни, като братя, равни да бъдат.
Но кралете развалиха всичко.
Понеже кралете станаха зли, и сатаната влезе в тях, и рекоха в сърцата си: Ето, Народите се вразумяват и охолстват, и живеят честно, та не можем да ги наказваме, и мечът в ръцете ни хваща ръжда, а Народите достигат до Свободата, и нашата власт отслабва, а щом помъдреят и станат напълно свободни, властта ни ще се пресече.
[…]
Рекоха тогава кралете: Да се постараем Народите винаги да бъдат глупави, та така да не узнаят силите си; и да се гневят помежду си, та да не се съединят срещу нас.
Завикаха тогава към знатните: Защо ви е да ходите в Светата земя, тя е далеч; по-добре се изтребвайте едни други. И Философите веднага доказваха, че да се воюва за Вярата е безумие.
Тогава кралете се отказаха от Христос и си направиха нови богове, идоли; и прославиха ги пред лицето на Народите, и заповядаха им да се кланят и бият за тях.
И тъй на французите кралете направиха идол, и нарекоха го Чест, и това беше същият идол, който в езически времена се наричаше Златен телец.
А на испанците кралят им направи идол, който нарече Политическо надмощие и също Политическо влияние, сиреч нарече ги мощ и власт, и това беше същият идол, който асирийците почитаха под името Ваал, а филистимците под името Дагон, а римляните под името Юпитер.
А на англичаните кралят им направи идол, който нарече Господство над морето и търговията, и това беше същият идол, който преди се зовеше Мамон.
А на немците сътвориха идол, който се нарече Brodsinn[2], сиреч Благоденствие, и това беше същият идол, който преди се зовеше Молох и Комус.
И покланяха се народите на своите идоли.
[…]
Накрая в идолопоклонна Европа се появиха трима крале: името на първия беше Фридрих Втори Пруски, името на втория беше Екатерина Втора Руска, името на третия беше Мария Терезия Австрийска.
И беше това сатанинска троица, противна на Божията Троица, и беше като посмешище и гавра с всичко, що е свято.
[…]
Имената на тия трима крале, Фридрих, Екатерина и Мария Терезия, бяха три хули, а животите им – три безчинства, а паметта им – три проклятия.
Тогава тази троица виждайки, че Народите не са още достатъчно безумни и покварени, направи нов идол, най-гнусен от всички, и нарече тоя идол Интерес, и такъв идол древните езичници не познаваха.
И развращаваха се народите, така че измежду тях се намери само един човек гражданин и войник.
Тоя говореше да престане воюването за Интерес, ами да се брани Свободата на ближните: и сам тръгна на война, до земята на Свободата, до Америка. Тоя човек се наричаше Лафайет. Беше той последният от старите европейски люде, у които още имаше дух на пожертвувание, остатък от християнския дух.
[…]
Ала полският Народ единствен не се покланяше на новия идол, и нямаше в езика си дума, с която да го назове на полски, както и да назове поклонниците му, които по френски се наричаха егоисти.
Полският народ почиташе БОГА, знаейки, че който почита БОГА, почита всичко, що е добро.
Беше тогава Народът полски от начало до край верен на БОГА на предците си.
Кралете му и рицарите му никога не нападаха никой верен Народ, а бранеха Християнството от езичниците и варварите, които носеха със себе си робство.
И отиваха полските крале в защита на Християнството в далечни страни, крал Владислав до Варна, а крал Ян до Виена, в защита на Изтока и Запада.
И никога кралете и рицарите не заграбваха съседни земи силом, но приемаха Народите в братство, носейки със себе си благодеянието на Вярата и Свободата.
И награди ги БОГ, понеже велик Народ, Литва, се съедини с Полша, като мъж и жена, две души в едно тяло. И никога преди това не е било такова съединение на Народи. Но сетне ще бъде.
Понеже това съединение и съчетание на Литва с Полша е образ на бъдещото съединение на всички християнски народи в името на Вярата и Свободата.
И даде БОГ на полските крале и рицари Свобода, та всички да се наричат братя, и най-богатите, и най-бедните. И никога преди това не е била такава Свобода. Но сетне ще бъде.
Кралят и рицарите приемаха в своето братство все повече люде, приемаха цели полкове и цели поколения. И броят на братята стана голям като цял Народ, и у никой Народ преди това не е имало толкова свободни хора, наричащи се братя, както в Полша.
А накрая кралят и рицарството в деня на трети май възжелаха да направят братя всички поляци, най-напред гражданите, а после селяните.
И братята бидоха наречени благородници, понеже се облагородяваха, сиреч побратимяваха с лехите, хора свободни и равни.
И искаха тъй да направят, че всеки християнин в Полша да се облагороди и благородник да се нарече, в знак, че е длъжен да има душа благородна и винаги да е готов да умре за Свободата.
Както навремето всеки християнин, приемащ Евангелието, наричаха Християнин, в знак, че е готов да пролее кръвта си за Христос.
Благородството тогава трябвало да бъде кръщение в Свободата, та всеки, който е готов да умре за Свободата, да може да се кръсти по закон и по наследство.
И рече накрая Полша: Който и да дойде при мен, ще бъде свободен и равен, понеже аз съм СВОБОДА.
Ала кралете, чувайки за това, се разтревожиха в сърцата си и казаха: Изгонихме Свободата от земята, а ето че се връща в лицето на Народ справедлив, който не се покланя на нашите идоли. Да идем да убием тоя Народ. И сключиха помежду си завера.
И пруският крал дойде, и целуна полския Народ, и поздрави го с думите: Съюзниче мой – а вече го бе продал за тридесет великополски градове, както Юда за тридесет сребърника.
А другите двама крале се нахвърлиха и свързаха полския Народ. А галът съди и рече: Наистина не намирам вина в тоя Народ, и съпругата ми Франция, жена боязлива, се измъчва от зли сънища; прочее, вземете и уморете тоя Народ. И си уми ръцете.
А френският управник рече: Не можем с наша кръв или пари да откупим тоя невинен, понеже моята кръв и моята парà са си мои, а кръвта и парàта на моя народ са си негови.
И изказа тоя управник последната хула срещу Христос, понеже Христос учеше, че кръвта на Сина човешки принадлежи на всички братя.
А когато управникът изрече тия думи, паднаха кръстовете от кулата на безбожната столица, понеже Христовият знак вече не можеше да освещава народ, почитащ идола Интерес.
[…]
И свързаха Народа полски, и го положиха в гроб, а кралете викнаха: Убихме и погребахме Свободата.
А викнаха безумно, понеже извършвайки последното безчинство, изпълниха мярата на своите беззакония, и мощта им се свърши в тоя час, когато най-силно се възрадваха.
Понеже полският Народ не умря, тялото му лежи в гроба, а душата му слезе от земята, сиреч от обществения живот, в преизподнята, сиреч в домашния живот на народите, търпящи робство в страната и отвъд нея, за да види страданията им.
А на третия ден душата ще се върне в тялото, и Народът ще възкръсне, и ще освободи от робство всички народи на Европа.
И минаха се вече два дни; първият ден премина с първото завземане на Варшава, а вторият ден премина с второто завземане на Варшава[3], а третият ден ще настъпи, но няма да премине.
И както след Христовото възкресение кръвните жертви се прекратиха по цялата земя, тъй и след възкресението на полския Народ ще се прекратят войните сред Християнството.
Из Книги на полското пилигримство
Душа на полския Народ е полското пилигримство.
А всеки поляк в пилигримство не се нарича скитник, понеже скитникът е човек, блуждаещ безцелно.
Нито изгнаник, понеже изгнаникът е човек, прокуден чрез присъда от някоя власт, а полякът не е прокуден от своята власт.
Полякът в пилигримство още няма свое си име, но това име ще му се придаде отпосле, както и Христовите изповедници са получили името си отпосле.
А в това време полякът се нарича пилигрим, понеже е дал обет да пътува до светата земя, свободното Отечество, дал е обет да пътува дотогава, докато го намери.
Но полският народ не е божество като Христос, затова душата му, вървейки на това поклонничество из преизподнята, може да се заблуди, и тъй би се забавило завръщането ѝ в тялото и възкресението ѝ.
Затова да изследваме Христовото Евангелие.
И тези учения и притчи, които Християнинът пилигрим е събрал от преданията и писанията на поляците Християни, мъченици и пилигрими.
I
Плуваха в морето големи военни кораби и една малка рибарска ладия. А беше неспокойно есенно време; в това време колкото по-голям бе корабът, толкова по-безопасен беше, а колкото по-малък, толкова по-опасен.
Рекоха тогава хората от брега: Благословени са пътешествениците в големите кораби! Горко на пътуващите в рибарската ладия в това есенно време.
Но не знаеха людете от брега, че моряците на големите кораби се напиха и разбунтуваха, и строшиха инструментите, с които кормчията наблюдава звездите, и счупиха мореплавателната магнитна стрелка. А външно корабите изглеждаха все така могъщи, както преди.
Но като не можеха да виждат звездата в небето и като нямаха магнитна стрелка, големите кораби се изгубиха и потънаха.
А рибарската ладия, гледайки небето и стрелката, не се заблуди и стигна брега, и макар да се разби на брега, хората се спасиха с инструментите и стрелката си. А кораб отново ще си построят.
И се видя, че големината и мощта на корабите са добри, но без звезда и компас са нищо.
А звезда на пилигримството е небесната Вяра, а магнитна стрелка е Любовта към Отечеството.
Звездата свети за всички, а стрелката винаги сочи на север. И така с тази стрелка може да се плава и на изток, и на запад, а без нея дори в северното море ще последва заблуждение и крушение.
Прочее, с Вяра и Любов ще плава полската пилигримска ладия, а без Вяра и Любов войнствените и могъщи народи ще се заблудят и разбият. И който и да се спаси измежду тях, не ще поправи кораба си.
II
Прочее, защо на Вашия Народ е дадено наследството на бъдещата Свобода на света?
Знайте, че човек, който има няколко роднини, не приписва наследството си на този, който е най-силен, нито на този, който е най-хитър, нито на този, който най-вкусно яде и най-добре пие.
Но оставя го на този, който най-много го обича и остава с него, докато другите търчат по ястия, печалба и веселие.
Затова и на Вашия Народ е приписано наследството на Свободата.
Защо на Вашия Народ е дадена силата на възкресението?
Не затова, че Вашият Народ е бил могъщ; понеже римляните са били по-могъщи, и умряха, но не възкръсват.
Не затова, че Вашата държава беше древна и славна; понеже Венеция и Генуа бяха по-древни и по-славни, и умряха, но не възкръсват.
Не затова, че Вашият Народ е бил просветен с науки; понеже Гърция, майка на Философите, умря и лежа в гроб, та забрави всички науки, а когато пак стана неука, отново се раздвижи.
И просветени бяха кралствата Вестфалско, Италианско и Холандско, които видяхте как се родиха и изгинаха, а не възкръсват.
А Вие ще бъдете събудени от гроба, понеже сте вярващи, обичащи и притежаващи надежда.
Знайте, че първият мъртвец, когото Христос въздигна от гроба, беше Лазар.
И Христос не въздигна от гроба нито някой хетман, нито философ, нито търговец, а Лазар.
И казва писанието, че Христос го обичаше, и това беше единственият човек, за когото Христос е плакал. А кой сега е Лазар измежду Народите?
III
Полски пилигриме, беше богат, а ето че търпиш бедност и нищета, за да познаеш какво е бедност и нищета; а когато се върнеш в страната си, да кажеш: Бедните и нищите са мои сънаследници.
Пилигриме, ти ковеше закони и имаше право на корона, а ето че на чужда земя си изтръгнат от опеката на закона, за да познаеш безправието; а когато се върнеш в страната си, да кажеш: Чужденците като мен са съзаконодатели.
Пилигриме, ти беше учен, а ето че науките, които ценеше, станаха безполезни, а тия, които пренебрегваше, сега ги цениш, за да познаеш що е науката на тоя свят; а когато се върнеш в страната си, да кажеш: Неуките са мои съученици.
Превод от полски: КАМЕН РИКЕВ
* Политическата брошура Книги на полския народ и полското пилигримство излиза в 124 страници в Париж през 1832 г. Тя е следствие от краха на Ноемврийското въстание и е сред най-ярките формулировки на полския месианизъм.
[1] Политическата брошура Книги на полския народ и полското пилигримство излиза в 124 страници в Париж през 1832 г. Тя е следствие от краха на Ноемврийското въстание и е сред най-ярките формулировки на полския месианизъм.
[2] Brodsinn (вер. от Brotsinn) – неологизъм на Мицкевич, съчетаващ Brot (хляб) и Sinn (разум, смисъл).
[3] Алюзия за капитулациите на Варшава при въстанието на Кошчушко (5.11.1794) и Ноемврийското въстание (8.09.1831).
