Разговор с Людмила Еленкова
Какво е мястото на Lira.bg сред другите издания за литература?
– Скромно, но надявам се, забележимо. Ако си представим книжната среда в България като един дом с традиции, който все се реновира, за да изглежда модерен и запазен, с точно определени места за домакините и гостите, Lira.bg e на балкона. Там, където излиза човек да поеме глътка въздух, да поогледа пейзажа, или да вземе нещо, прибрано на сигурно и на светло. Може да е годишнина на стар писател, откъс от нова книга, интервю, тематична подборка, класация за най-продаваните, красива снимка от библиотека по света и т.н.
Какви са спецификите в работата на литературния редактор?
– Да се старае да отсява информацията от емоцията. Хем да не свежда съдържанието на книгата до полицейска или фронтова сводка, хем да покаже събития и хора, разположени в най-добрия случай на сто страници, като новина, която хората да съпреживеят.
Как подбирате авторите, които представяте и с които публикувате интервюта?
– Lira.bg e дъщерен сайт на книжарници „Хеликон“. В това отношение аз имам късмета за неограничен достъп до почти всичко, което излиза на български. И за щастие, пълна свобода както от страна на собствениците на веригата, така и на моите колеги, с доста по-сериозен опит в литературната периодика от мен – журналиста и преводач от чешки Красимир Проданов и писателя Иван Голев. Технически избора ми обезпечават книжарите и служителите в Логистичния център на „Хеликон“, които нерядко посочват интересна книга и автор, без непременно да са търговски изгодни. Разчитам на свежия им поглед и на моята преценка като филолог. Задължително чета всяка книга, преди да поканя автора ѝ. Смятам за неуважение плъзгането по повърхността на текста, както и пиарът, който минава като пожар по всички подобни медии с появата на ново заглавие, а после интересът към него угасва. Затова залагам на шегата, играя с авторите в интервютата, защото искам читателите да разпознаят своята книга и живия човек, който я е писал лично за тях.
Къде е границата между добър и пазарен писател? Смятате ли, че в България имаме добри масови писатели?
– Книжният пазар в България е малък, авторите се познават, и както казваше един политик – тук всички сме роднини. Помежду си се караме и обичаме, същински герои на трагикомедия сме. В този смисъл няма нужда от делението на добър и пазарен писател. Читателят и времето нека отсъдят.
Валидно ли е в наше време делението на висока и популярна литература, или живеем в епохата на хибридността?
– Валидно е, и трябва да е така. Аз съм категорично против смесването на висока и популярна литература, нито мисля, че реално двете имат претенции една към друга. Самите читатели, дори да се подведат по нечия препоръка за „хубава книга“, бързо разбират, че текстът не стига до тях. Все пак става дума за различно ниво на езикова култура, ценностна система, житейски опит, ако щете.
Защо препоръките на критиците често се разминават с читателските вкусове?
– Литературната критика остана като институция. Тя е великият инквизитор на образователната система, от когото, уви, зависи някаква оценка за дипломата, а не способността ни да възприемаме по принцип, да анализираме и да правим връзки между значими идеи. Младото поколение, освен ако не е изкушено от академична кариера в хуманитаристиката, не разбира езика, на който критиците говорят. Освен това методичната им мисъл е бавна на фона на темпото на блогърите в социалните мрежи, които пък печелят своята аудитория, водени от моментния ефект. И от бързия интернет на телефона 🙂
Как ви стои съвременната българска литература спрямо световната?
– Българската литература ми прилича на претапициран фотьойл от соца, на който седи уж свенливо и чака някой да угаси лампите. При толкова талантливи пера, недоумявам каква е тази поза на бягство от тръпката и гнева на днешния човек. Странно ми е, че в последните години съвременната проза се превърна в нащърбен национален сувенир, но го отдавам на балканския ни манталитет, който се съхранява в пасивна съпротива.
Вие самата как подбирате книгите, които четете? Какъв читател сте изобщо?
– Предпазлив. От всеядното животно към книгите на младежките ми години няма и помен. Запазих навика да търся първо стила, после развитието на характера на един герой на близките няколко реда или страници. Дори да е само в диалози, обичам детайлите, и по чеховски следя дали оръжието, което в началото виси на стената, наистина ще гръмне накрая. Винаги отдавам дължимото на преводаческата школа в България, която е незаслужено свряна в ъгъла, и мисля постепенно да осветля в Lira.bg тези хора, благодарение на които до нас достигат на различни езици световни литературни образци.
Разговора води АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА
