„Книга за Малина. Спомени и посвещения, отзиви и преклонения“, съст. Иван Цанев, изд. „Жанет 45“, Пловдив, „Стигмати“, С., 2022, 168 с., 16 лв.
Книга, която се превърна в мост на паметта, свързващ ни с личността на Малина Томова, но и с онзи позабравен дом на словото, в който тя беше истинска стопанка. Тъкмо такива книги събират не просто спомени и траурни текстове, посвещения и отзиви, стихотворения и кратки прози, но и обозначават наличието на общност от хора, които се оптитват да следват високия пример на човека, за когото пишат. Високият пример на Малина като едно от имената на непомръкващото упование в словото.
Виктор Пасков, „Стихотворения“, съст. Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Иван Ланджев, изд. „Сиела“, С., 2022
Една от литературните изненади на изминаващата година бе откриването на един от най-важните ни съвременни прозаици – Виктор Пасков – като поет. Томчето с лаконично заглавие „Стихотворения“ е съставено от трима писатели с отношение към творчеството на Пасков – Георги Господинов, Захари Карабашлиев и Иван Ланджев, в резултат на работата им с архива му. Според съставителите поезията на Виктор Пасков е създадена основно в края на 70-те и началото на 80-те години. Можем да я четем като интересна реплика в българската поезия от втората половина на XX в., както и като важен щрих в творчеството на самия Пасков. Защото е очевидно, че макар приживе да не е издал книга със стихове, за Пасков поезията съвсем не е била случайно или странично занимание.
За цялостното излъчване на книгата съществен принос имат и илюстрациите на художника Дамян Дамянов, както и включените копия на страници от ръкописите на Виктор Пасков.
Йорданка Белева, „Таралежите излизат през нощта“, изд. „Жанет 45“, Пл., 2022
Сборникът „Таралежите излизат през нощта“ е крайъгълен камък в писането на Йорданка Белева, който уверява читателите, че са срещнали в лицето на писателката истински майстор на късия разказ. Този неустановен стил между личния реализъм, релативизма на гледната точка и постмодерната интертекстуалност е ключовият елемент в повествованието на Белева, донесъл ѝ престижната наградата на името на Йордан Радичков. Разказите от „Таралежите излизат през нощта“ събират заедно изключително много полюси и краища: ежедневната действителност, детството през социализма, мечтите, думите на скръбта, историческо познание, психологическа дълбочина на личността и сюжет, който завършва с истински и непредвидим обрат. Това надграждане в белетристиката на Белева спрямо предишните ѝ книги се дължи на факта, че писателката добави повече от себе си като реална личност – своето страдание и надежди, белезите от миналото и мечти за бъдещето. Към успеха на книгата можем да добавим и факта, че Белева пише директно на своите читатели, без това да ѝ пречи да говори с идиолекта на един артистичен ум.
Марин Бодаков, „Галерията на сърцето. Събрани стихотворения“, издателство за поезия „Да“, изд. „Точица“, С., 2022
„Галерията на сърцето” е поезия с нарастваща културна значимост, тежаща не заради обема на книжното тяло, а заради самоосъзнатата литературна и гражданска позиция на автора. Поетическият почерк на Марин Бодаков няма аналог в рамките на съвременната българска литература. Писането му е медитация върху сложната интимност на живота, елегия за една разпадаща се държава, но и кълнове синапово зърно – вяра в човешкото достойнство, което ще устои на всеобщия провал. Сборникът със събрани стихотворения включва известните поетични книги на Бодаков от „Девство“ (1994) до „Мечка страх“ (2018), ранни (1987-1988) непубликувани творби и текстове, писани след 2019 г., които за пръв път ще бъдат достояние на читателите и ценителите на високото слово. В края на книгата има изключително ценен следговор от Надежда Радулова, посветен на автономната поетика на Бодаков и откровенията на един роден поет. „Галерията на сърцето“ е белегът на изключителна литература, която е едновременно наивност и нова сантименталност, невинност и битка, ангел и звяр, вик и смълчаваща тайна. Тази поезия е събитие, което никога, като общност от носители на българския език, не ще ни е позволено да забравим.
Иван Станков, „Късна смърт“, ИК „Хермес“, 2022, 240 с., 17,95 лв.
След четири издадени сборника с разкази, през 2022 г. Иван Станков публикува и своя първи роман – „Късна смърт“. В него се преплитат животите, а и смъртите на трима главни герои, образуващи своеобразен любовен триъгълник – Аристотел Теодоров, Богдан Чизмаров и Деляна Новакова. Декорът, на чийто фон минава дългият живот и на тримата, се променя заедно с историческите условия, започвайки от епохата на Стамболов и стигайки до наши дни. Въпреки леката схематичност на героите, Станков е успял да създаде вълнуващ образ на трима души, които през целия си живот се стремят към неща, които не могат да притежават, не и изцяло, нито могат съвсем да бъдат хората, които им се струва, че искат да бъдат. Подобно на предишните книги на автора, и в „Късна смърт“ основни теми са смъртта и времето, преходността на живота, но и на любовта.
Мария Келберт, „Живей щастливо“, изд. „Колибри“, 2022, 240 с., 20 лв.
Мария Келберт, позната на българската публика като Мария Станкова, се завръща на литературната сцена със сборника си „Живей щастливо“. Книгата, която съдържа две новели и цикъл разкази, е първа за авторката от романа „А Бог се смее“ (Лексикон, 2016). В нея Келберт отново демонстрира своята запазена марка – оригинален стил, остър и ироничен език, с който безкомпромисно описва абсурдите, пред които се изправят героите ѝ – абсурди както на обществото, порядките и правилата, така и на самите персонажи, които къде поради характера си, къде заради привичките от социокултурен характер, се борят да живеят щастливо, опитвайки да се справят с постоянните обрати на съдбата.
Костадин Костадинов, „Ловецът на пеперуди“. ИК „Хермес“. Пловдив, 2022, 272 с., 15,95 лв.
Първият роман на Костадин Костадинов възвръща пътешественическо-космополитния вкус в българската литература, зададен от екзотичната проза на Борис Шивачев през 20-те и 30-те години на ХХ век. Легендарно-авантюрни истории, сплетени в общ сюжет, изграждат поредици от свързани светове – назад във времето, към далечни и близки места. В основата на разказа обаче стои балкански топос – Дунавската Атлантида, или остров Ада Кале, потънал завинаги под водите на язовира при Железни врата. Но пеперудите, колекционирани в един хербарий, алегорически разрояват това балканско пространство в сменящи се хоризонти на чужди светове, смърти и животи. Български роман с множество световни истории в себе си.
Кирил Мерджански, „Бъдеще на Античността. Избрано. Поезия, драма, преводи, анкета и за него“, съст. Ирен Иванчева, изд. „Фо“, С., 2022
Томът съдържа цялото досегашно творчество на Кирил Мерджански – книги с поезия (между които знаковите за 90-те години на миналия век „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“ и „Митът за Одисей в новата буколическа поезия“), пиеси, преводи. Включва и по-нови творби – като обещание за предстоящи книги. Но томът се стреми не просто да събере творчеството на Кирил Мерджански, а да разкаже авторската му биография – от вписаността ѝ в литературата на 90-те години до опита на емиграцията. Акцент в това обобщаване на литературния път на Мерджански е анкетата с него на съставителката Ирен Иванчева.
Но сърцевината на книгата, а и изобщо на творчеството на Кирил Мерджански, както неслучайно подчертава още заглавието на тома, са произведенията му, свързани с Античността. Тук тя е превърната в универсален ключ за човешкия опит, в екзистенциално мерило, в гледна точка към всички времена, включително (всъщност най-вече) към съвременността.
Ани Ерно, „Годините“, прев. от френски Валентина Бояджиева, изд. „Лист“, С., 2022, 255 с., 20 лв.
В своята Нобелова реч френската писателка заявява: „Награждавайки моята работа, вие ми давате основание да бъда още по-взискателна в изследването на реалността и в търсенето на истината“. Защото нейната цел е реконструирането на личното по такъв начин, че да се случи сублимацията и то да се превърне в значимо за голям кръг от хора и в път към истината. В този смисъл тя вижда художествената измислица като „невъзможна“. Единственото „възможно“ при писането е собствената памет, собственото минало и въпросите, към които спомените провокират. Така е и в „Годините“, в който роман зад личните спомени прозират и спомените на цяло едно поколение, за да получим възможността да се върнем назад във времето и да проумеем случвалото се с жените, с политиката, с Франция…
За този роман Ани Ерно получава приза „Стрега”, номинация за „Букър”, а вероятно той натежава и за присъждането на Нобеловата награда за литература.
Луиз Глик, „Триумфът на Ахил. Дивият ирис. „Медоулендс“, прев. от английски Надежда Радулова и Калоян Игнатовски, Издателство за поезия „Да“, С., 2022, 186 с., 20 лв.
В самия край на годината се появява тази книга събитие, която най-после ще запознае българската публика с поезията на Нобеловата лауреатка, една от най-авторитетните съвременни поетеси – Луиз Глик. Книгата е снабдена с кратки текстове от двамата преводачи, които прекрасно въвеждат не просто в света, но и в стила на авторката, стил, с който и Надежда Радулова, и Калоян Игнатовски отлично са се справили.
Галин Тиханов, „Световна литература. Космополитизъм. Изгнание“, изд. „Кралица Маб“, С., 2022, 26,00 лв.
Тиханов ни въвежда в съвременните дебати върху световната литература, в които той сам е ревностен участник. Монографията е композирана в две части – първата е с акцент върху темата за космополитизма в дискурсивния пейзаж на модерността, втората върху световната литература и идеята за (не)преводимостта. Въпросът за генеалогията на „световна литература“ и сравнителното литературознание като дисциплина е поставен още в самото начало при дефинирането на космополитизма като дискурсивна практика, обвързана с „рекалибрирането на полиса“. Тази книга е събитие в българската хуманитаристика, тя се отличава по своята зрялост на мисълта, плътност на аргументите и дълбочина при работата с контекстуалните детайли.
Валтер Бенямин, „Сюрреализъм и критическа теория“, прев. Стилиян Йотов, изд. „Критика и хуманизъм“, С., 2022, 18 лв.
Валтер Бенямин, „Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, прев. Кольо Коев, С., 2022, 17 лв.
Валтер Бенямин „Към критика на насилието (и други текстове)“, прев. Стилиян Йотов, изд. „Критика и хуманизъм“, С., 2022, 18 лв.
Трилогията, която ни предлага „Критика и хуманизъм“, е обвързана с две годишнини – 130 години от рождението на Валтер Бенямин и 100 години от появата на емблематичната му студия „Към критика на насилието“. Поредицата Varius дава пример как трябва да се публикува хуманитаристика. Три фактора заслужава да бъдат подчертани – прецизността в преводите, детайлните бележки под черта и културата на предговорите и послесловите, които съпътстват изданията. Критическите текстове на Стилиян Йотов и Антоанета Колева са богати, сложни, многопластови – те дават конкретни насоки как да четем Бенямин през нашата съвременност.
