- Кое е според Вас събитието/събитията в българското и световното кино през 2022?
2. А кое бихте определили като филмовото антисъбитие на 2022?
3. Какво бихте пожелали на българското кино през 2023?
Теодора Стоилова–Дончева, сценарист, кинокритик
1. В различните направления, свързани с кино, могат да се отбележат няколко събития. Като едно от най-ярките сред тях искам да отлича постижението в областта на филмовата критика. В 80-ата, юбилейна година от присъждането на едни от най-престижните награди за кино „Златен глобус“ са поканени да гласуват и критици извън САЩ, а това, че имаме поканен представител на българската филмова критика – професор Ингеборг Братоева-Даракчиева, е събитие и голямо признание!
Друго нещо, което е много позитивно и бих искала да го отбележа, е, че Зала 1 на НДК няколко пъти се напълни изцяло със зрители на български филми. Само за последната част от 2022 г. две български заглавия – филмът на Теодор Ушев „Ф1.618“ (2022) и филмът на Зорница София „Майка“ (2022) изпълниха многобройните места в залата със зрители. Трябва да се отбележи, че при това и двата филма имат и фестивални амбиции.
Не мога да отмина и факта, че Национален филмов център започна да работи на по-бързи обороти в последната година. Подкрепата за производство и разпространение на документални филми с държавни субсидии, както и подкрепата на дебютанти е безпрецедентна до момента, заради това я отбелязвам като събитие, при това от особена значимост!
2. В световното кино продължава господството на политкоректното кино, в което често се влагат колосални суми, за да се пропагандират до болка познати и отдавна омръзнали послания. Така пропагандните филми, чието тиражиране продължава безмилостно, могат да бъдат определени като антисъбитие, защото нито изпълняват естетическата си функция, нито осъществяват пълноценна връзка със зрителя и на практика нямат никакъв ефект. Като конкретен пример мога да дам филма „Амстердам“, реж. Дейвид О’Ръсел (2022), филм, който оставя най-често вкус на съжаление, че тези елитни актьори участват в този филм…
Като антисъбитие у нас бих посочила блокирането на няколко сесии за игрално кино, което възпрепятства усвояването на субсидиите за производство на филми и налага връщането на част от бюджета за кино. Вероятно колегите, които блокират сесиите, имат своите основания, но като се погледне голямата картина на българското кино, става ясно, че каквито и дефекти да има системата, по която функционира държавното финансиране на киното, тези действия, с които се спира процесът и които се оказват честа практика, блокират работата на цялата общност и е вероятно да имат пагубни последствия за киното у нас.
3. Желая толерантност и по-добро отношение между колегите, повече реализирани филми, повече спечелени отличия във и извън България, защото именно те правят българското кино видимо извън страната ни и най-вече пълни зали със зрители!
Деян Статулов, киновед, кинокритик
1. Годината сякаш отмина без запомнящи се филмови събития – трудно може да се определи едно или друго заглавие като водещо и значимо. Съвсем естествено обществено-политическият живот рефлектира върху българското и световното кино. Войната в Украйна беше водеща на всички фестивали, на някои от които не бяха допуснати руски творци, а в знак на протест големите холивудски компании се оттеглиха от Русия. След пандемията филмовият бизнес трудно и с малки стъпки започна да се съвзема, въпреки че посещенията в кината и боксофисът не са се върнали към нивата от преди 2019 г. Това особено се забелязва в България, където чувствително са намалели зрителите на голям екран. На този фон продължава да доминира производството и разпространението на филми в световните интернет платформи. Българското кино все още не е удостоено с честта да създаде филми или сериали, финансирани от тях, подобно на Румъния, Полша и други бивши социалистически страни. В положителна светлина оценявам възстановяването на наградите на Съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“, както и зрителския успех на документалните филми „Второто освобождение“ на Светослав Овчаров и „Моралът е доброто“ на Веселен Диманов.
2. За поредна година несъвършенствата в Закона за филмовата индустрия продължиха да препъват нормалното функциониране на филмовото производство в България. Все още няма сформиран Национален съвет за кино, а вътрешни междуособици в киногилдията и политическата нестабилност пречат да се приемат конкретни и важни нормативни документи. По света, в стремеж да се легитимира по-висока степен на свобода на отделните индивиди, започват да се налагат определени решения, провокирани от криворазбрана политическа коректност. Това вече започна да дава своите спорни резултати както на тазгодишната церемония на наградите „Оскар“, така и със самоцелното квотно разпределение в снимачните екипи или с отказа на някои фестивали да присъждат награди на полов признак.
3. Пожелавам на колегите в българското кино да започнат да снимат своите филми без притеснения от блокиране на проектите им. Да се увеличат тематичните сесии в Националния филмов център, както се случи тази година с детското кино. Надявам се постепенно гилдията да започне да узрява за обединение не само с обещания и куртоазни пожелания, а с реални действия. Важно е колегите в общността да започнат да споделят своите вдъхновяващи идеи за кино в една здравословна и приятелска среда.
Ингеборг Братоева-Даракчиева, киновед, кинокритик
1. Важно събитие за световното кино е промененият статут на престижните награди на Холивудската асоциация на филмовите журналисти (HFPA) „Златен глобус“, които тази година за пръв път ще бъдат присъдени от международната общност на филмовите критици. Освен членовете на критическата гилдия в Холивуд, бяха поканени 103-ма критици от 62 страни извън САЩ. Сред тях има представител и на България (поканеният критик от нашата страна е авторката на тези редове, Ингеборг Братоева-Даракчиева – бел. ред.). Смятам, че това е успех на цялата наша гилдия.
Като световни филмови събития бих споменала три сериала – „Домът на дракона“ на HBO, „Властелинът на пръстените: Пръстените на силата“ на Amazon Prime Video и създадения по истинска история „Да измислиш Анна“ на Netflix.
Българското събитие според мен е филмът на Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“, с пет награди от Фестивала на българското игрално кино „Златна роза“ 2022. Това е история, едновременно груба и нежна, романтична и брутална, разказана е много интензивно и с голямо чувство за хумор, актьорски филм с прекрасни изпълнения на младите Владислав Симеонов и Васил Илиев.
2. Антисъбитието в нашето киното е пускането на „Бай Иван – Филмът 2“ по българските киносалони. Това е втори филм от поредица, направен по съдържание от YouTube канала „Светът на Ванката“. За мен фактът, че Националната комисия за категоризация на филми му е дала категория и по този начин е разрешила прожекциите му в киномрежата, е скандален. Пошлостта в особено големи размери е не по-малко вредна за обществото от пропагандата на насилие, наркотици и грубите сексуални сцени.
3. На първо място – новаторски идеи. Да се отърсим от клишето на мутренските сюжети и от амбицията да правим кино по холивудски образец. Да заговорим за това, което ни вълнува истински – тогава ще ни слуша и гледа целият свят. Нека създаваме български филми, а не имитации на американско жанрово кино. И разбира се, траншовете на субсидиите за кинопроизводство да идват редовно и навреме.
Божидар Манов, киновед, кинокритик
1. И през 2022 продължи настъплението на стрийминг гигантите Netflix, Amazon, Disney+, HBO – очевидно те са бъдещето на световното кино. А то отбеляза 100 години 3D, макар мнозина да си мислят, че е вчерашна рожба на дигиталната епоха. Разочарованието „Титан“ („Златна палма’21) бе категорично излекувано от прекрасния „Триъгълник на съдбата“ (реж. Рубен Йостлунд) и заслужено получи 7 отличия на ЕФА в Рейкявик’22! Дано успее и като шведски кандидат за международен „Оскар“! Стискам палци и за „Баншите от Инишерин“ на Мартин Макдона! А който не е видял документалните “Moonage Daydream“ (за Дейвид Боуи) и “Myanmar Diaries” (за военния преврат в Бирма) има какво да очаква!
У нас видяхме 6 игрални дебюта от 14 произведени заглавия, но продължаваме да чакаме Филма (с главно Ф), който да ни въодушеви, да напълни киносалоните, да освети екраните на големите световни фестивали. Засега го сънуваме с отворени очи!
2. Световната вълна Me Too май утихва, докато Харви Уайнстийн си излежава присъдата зад решетките. Ехото идва към нас като déjà vu с медийната активност на актрисата Диана Димитрова. Време е прокуратурата да си каже думата! А иначе в компота от нашите кризи (политическа, социална, инфлационна, енергийна) в киното си имаме още една – съдебна, с обжалвания на конкурсни резултати, които блокират за неопределено време нормалния кинематографичен процес. А така надвисват рискове от загуба на сериозни бюджетни средства – т.е. финансов автогол!
3. Тъкмо да пожелая нещо грижовно и от сърце, а пак си припомням горчивия афоризъм на един от моите учители: „Всичко в киното е предпоследно“. Дано този път случим на парламент и министър на културата! Но докато излезе броят на вестника, надеждите може пак да са въздишка post factum…
Елица Гоцева, сценарист, кинокритик
1. Събитието в българското кино през 2022 за мен, е филмът „Шекспир като улично куче“, реж. Валери Йорданов. Филмът, спечелил най-много награди на Фестивала на българското игрално кино „Златна роза“ във Варна през есента на 2022, се откроява с оригинален сюжет, убедителни актьорски изпълнения и ритъм на действието, умело операторско майсторство и трескава режисура.
В световен мащаб бих определила сериала „Властелинът на пръстените: Пръстените на властта“, 2022, на стрийминг платформата „Амазон Прайм видео“ по Дж. Р. Р. Толкин, за най-изненадващото събитие, с дълбочината на обмисляне на всеки детайл в драматургично отношение, визуално изпълнение и актьорско присъствие. Сериалът представлява и една от най-сполучливите екранизации, запазвайки и предавайки духа на литературното произведение.
2. В българското кино за мен това са късометражните български филми. Напоследък съществува все по-ярка тенденция и стремеж за артистично изразяване в късите форми. За съжаление, създателите не ни изненадват с оригинални сюжети и/или заснемане, а драматургичната структура на едноактовото действие обикновено остава дълбоко неразбрана, без ясен конфликт, кулминация и развръзка.
На световната сцена „сериалното“ антисъбитие на 2022 е „Домът на дракона“, 2022, адаптиран по романа „Огън и кръв“, 2018, на Джордж Р. Р. Мартин за телевизионния канал HBO и стрийминг платформата HBO MAX. Дългоочакваната предистория на „Игра на тронове“ – „Домът на Дракона“ – пропуска възможността да възнагради публиката с реален конфликт и противоборство, комплексни протагонисти и интригуващи обрати, които биха държали интереса ѝ буден във времето, установявайки статут на еднодневна сапунена опера, която никой няма да запомни.
3. Да бъде по-оригинално, смело и вдъхновяващо. Да се откъсне от злободневните теми, мракобесни баналности и обстановки в стил „икейска“ действителност и да създаде произведение на изкуството, с драматургично правилно построен сюжет, който да вълнува.
Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
