Катерина Захариева е магистър по руски език и литература, преводач и преподавател в средни училища. Има придобита професионална квалификация по английски език от Софийския университет и специализация по социолингвистика. Над десет години е работила като учител по руски и английски език. От 20 години работи в печатница – като коректор, страньор и книговезец. Ръководи печатница „Артграф“. Разговаряме с нея на 23 януари 2023 г.
Как да Ви наричам – печатар, полиграфист, производител на книги или нещо четвърто?
Откакто терминът „полиграф“ доби популярност, професията полиграфист придоби двояк смисъл – свързан с откриване на истината. Това си има своя чар. Признавам, че за мен книгата помага на всеки да открие своята истина. Все пак любимото ми прозвище е „печатарката“, макар че не аз лично печатам книгите. Хората асоциират изработването на книгите до готов продукт основно с печат, а всъщност това е процес, който обхваща много дейности – като се започне със страниране, редактиране, коригиране, предпечат, оформление на корица, едва след това идва печатът, следва книговезка обработка – сгъване, набор, лепене, обрязване, опаковане. Ако книгата е с твърда подвързия, книговезкият процес се удължава с още няколко етапа. Работата ми в печатница ме е научила, че всеки процес е от изключително значение, на всеки етап нещо може да се обърка и ако една брънка не си е на мястото, то продуктът „окуцява“.
Вие ли избрахте професията си, или тя Вас избра?
Професията ме избра, разбира се. Аз съм филолог и винаги съм харесвала боравенето с думи, превеждах книги и смятах, че това е моето призвание – от тази страна на процеса. Естествено, случайно попаднах в печатница и оттогава следващият етап ме погълна изцяло – как да поднесеш естетически в оформено книжно тяло думите на автора така, че да заинтригуваш читателя да си купи книгата, да го „дръпне“ дори само с външния вид.
Помните ли първата създадена от Вас книга? Хареса ли Ви?
Всичко първо се помни. Имах си своите „мъки“ – мъките на начинаещия, имаше и проблеми, които след това поправях книга по книга… Стои ми и до ден днешен в библиотеката – така, за спомен, че някога се слагаше в края на книгата лист с „допуснати правописни грешки и неточности“, в което се вписваше и по чия вина са допуснати: на издателя, на автора, на коректора, редактора или дори печатницата.
С кои от Вашите издания се гордеете?
Гордея се почти с всички – като знаеш от какво си започнал и как е изглеждал текстът в началото, как се оформя малко по малко, за да стане книга – когато видиш радостта в очите на автора и ти каже „Точно така си я представях“, когато авторовото усещане за книгата е като за рожба, сърцето ти прескача един удар, че си доставил на някого такова усещане.
А имате ли гафове, за които Ви се иска да забравите, или пък такива, за които си спомняте с чувство за хумор?
Е, имало е и не толкова „красиви рожби“, но нали са си наши… Случвало се е, разбира се. Един от най-комичните случаи е книжното тяло да е с едно заглавие, а на корицата да стои друго заглавие. Или да липсва цяла глава, или да „влезе“ в книгата съдържание от друга книга… Най-хубавото в този процес е това, че всичко е поправимо.
Казват, че бъдещето е на електронните книги и аудиокнигите. Това плаши ли Ви?
Не, не ме плаши. Бъдещето е на електронните медии и ние няма как да противодействаме на развитието. Смятам, че има място за всичко и хора, които четат хартиени книги винаги ще има – да, книгите може да станат бутикови издания – повечето произведения на българския пазар и сега излизат в малки тиражи. Книгите са като хората – има скромни, помпозни, грациозни, напудрени, нежни, грандиозни и т.н. И не говоря само за визия, а и за съдържание. За всяка книга си има читатели, както и определен брой читатели. Ние трябва просто да ги следваме.
В световен мащаб се говори, че има две тенденции в книгоиздаването: едната е, че заглавията нарастват за сметка на тиражите, а другата, че броят на хартиените книги също расте, въпреки мрачните прогнози за изместването им от електронните. Тези тенденции дали се отнасят и за българския пазар?
По мое наблюдение заглавията нарастват основно поради причината, че много хора изпитват нужда да пишат – да описват преживяване, да споделят, да мечтаят „на глас“. Това, което преди 1990 г. не можеше да се случи – да попадне „случаен“ автор на пазара. А и като че ли се наситихме на „патриарси“ в българската литература и имаме нужда от по-земни и не толкова глобални теми. „Задължителната“ литература, препоръчвана в училище, също не постига резултат, особено след бума на онлайн обучението – доказано е, че ако искаш детето да намрази някаква дейност, то трябва да я направиш задължителна. Задължително четене по време на онлайн обучението на презентации, текстове, планове… Така че поколението на 21. век не може да бъде лесно съблазнено от електронните книги. А електронните четива са насочени предимно към тях.
Какво смятате за нелоялното разпространение онлайн на сканирани книги?
Естествено, че нелоялното разпространение е ограбване на нечий труд. Макар често „лоялните“ разпространители да печелят повече от авторите и издателите… Това е обширна тема и тук ще стигнем до законодателни промени или липсата на такива. Напоследък хората, които „управляват“ интернет пространството, предприемат мерки за ограничаване на този тип разпространение.
А мислите ли, че при нас е приложим печатът при поискване, когато книгата или друг продукт се отпечатват, след като клиентът е направил поръчката? Казват, че така могат да се реализират печалби и от изчерпани тиражи, без да се налага да се преиздават наново с рискови бройки.
Да, приложим е. Но тук има един много важен момент – това трябва да е под изричния контрол на автора или издателството. Законодателството в България е назад и поради тази причина се създава впечатление, че не е приложим масово този вид печат. Освен това цената на книгата при този начин на печат е по-висока, което също трябва да се има предвид.
Известно е, че дигитализирането на книгопечатането и шрифтовото изкуство също е създало много възможности. В студиата за шрифтов дизайн са създали шрифтове с почерците на велики личности – Шекспир, Хемингуей, Пушкин при кирилицата и много други. Отворени ли сте за тези нови възможности на дигитализацията във Вашата работа?
Работим с художник, който създава шрифтове, безценна е работата му по дигитализиране на шрифтове на кирилица, тъй като повечето „интересни“ шрифтове не са кирилизирани и това създава еднообразие.
С какво не правите компромиси при оформлението на вашите издания?
Опитваме се да не правим компромиси с правописните, пунктуационните и смисловите неточности, с други думи – с грамотността. До 1990 г. съществуваха стандарти. Сега стандарт е желанието на клиента… Не допускаме да напечатаме книга, която не е минала през коректура. Защото, в сферата на шегата, сме чували изрази като: „В тази печатница печатарят прави много печатни грешки…“.
В пресата излезе информация за това, че много издателства са принудени да съкращават тиражите си и са силно затруднени в дейността си поради липса на хартия. Тази суровина се е внасяла предимно от Русия и цената ѝ се е вдигнала заедно с цената на електроенергията. Как се справяте с този проблем?
Знаете, не само хартията и електроенергията са се повишили, повишението е във всичко. Цената на хартията тръгна нагоре още преди войната, като следствие от К-19. Много предприятия затвориха, свиха производство и впоследствие трудно наваксваха обема. Помагахме си помежду си печатниците като колеги. Налагаше се да правим компромиси – със сроковете най-вече. Периодът беше наистина труден. Наличието на хартия означаваше и по-висока цена. Имаше и много спекула в този период. Сега вече пазарът на хартия се нормализира, материали има, цените не скачат всяка седмица. Остава общото повишение, предвид електроенергията, но тук малко се компенсира цената за клиентите от 9%-та ставка.
Да, през 2022 година продължи да се прилага намалената ставка от 9% на ДДС за книги. Тази промяна имаше ли положителен ефект върху книгоиздаването и книгопечатането?
Да, макар че крайният клиент – читателят – не получи реално тези 9% облекчение. От тази мярка бяха подпомогнати главно издателите и разпространителите, което би следвало да намали цената на книгата като краен продукт. И то реално се случи, но в момент на изключителна инфлация. Като резултат клиентът остана с впечатление, че почти нищо не се е променило.
Смятате ли, че трябва въобще да бъде премахнат този данък върху изданията?
Да. В момента реално само разпространителите печелят от намаления данък. Върху читателите пада тежестта на увеличените материали и електроенергия. Една книга не се състои само от издател – печатница – разпространители. За да стигне едно заглавие до читателите, в процеса участва авторът (съставителят), преводачът, художникът (на корицата или на илюстрациите). Това са реални хора, които трябва да получат удовлетворяващо заплащане за труда си. Би следвало да не им се налага да правят избор да се нахранят материално или да се нахранят духовно. Във всеки един момент ние се явяваме производители (на книги) и потребители (читатели).
Това би ли увеличило читателите според вас?
Това би улеснило купуването на книги от любителите да четат. Който чете, ще купува книги. В този случай ще купи 5 книги, не 2 например. А и индикаторът, че колкото книги са продадени, толкова са прочетени, не е точен. Много книги се „предават“ от ръка на ръка, знаете.
Имате ли предпочитани издателства?
Не, установила съм, че всяко издателство си има „звезден миг“ или с други думи „звезден автор“. Оттам нататък е Читателят.
А любими автори, на които имате шанс да сте една от първите читатели?
Да, имам такъв. Ерик-Еманюел Шмит. Един от първите му читатели съм, преди да отпечатаме книгите му на български език. Запознанството ми с него, в качеството на „печатарката му“, ме вдъхнови.
Обичате ли уханието на отворена чисто нова книга? Или зависи с какво лепило е лепена?
За мен уханието на отворена книга е уникално, лепилото няма нищо общо, нито дали е нова, важното е предвкусване за пътешествие. Най-характерният белег, че си открил удоволствието е това, че искаш да останеш в това усещане безкрайно дълго време.
Смятате ли, че такова усещане ще остане един ден в миналото, заедно с удоволствието от четенето на книги на хартия?
Може би ще остане като усещане и удоволствие за по-малко хора, но вярвам, че ще го има. Хората са като книгите – ще се намерят.
Виждате ли се един ден автор? Например на книга със заглавие „Мастилото говори. Мемоарите на една печатарка“…
Тези „Мемоари“ биха били интересни само за моя собствена употреба. Нямам такова желание. Осъзнавам, че хората, които пишат, имат какво да кажат на определен кръг от читатели и това им е необходимо. Аз чета. Това ми е достатъчно.
И накрая, един „обърнат“ въпрос: Ако попаднете на необитаем остров, коя книга не бихте искали да имате при себе си?
„Живот след смъртта“. Необитаемият остров е приключение в живота, за смъртта ще мисля след живота. Това е в сферата на шегата. Няма книга, която би ми била излишна на необитаем остров – която и да е, ще ми помогне да оцелея.
Разговора води ЛИДИЯ ВЛАСОВА
