Георги Тошев
Кой е кварталът на вашето детство?
Докторската градинка, след това жк „Бъкстон“. И двете места, където минава детството ми, оставят спомен за място зелено, шумно, пъстро, с миризма на хляб и банички. Много игри на открито, задни дворове и мазета, пълни с тайни.
С какво пътувахте?
Трамвай беше любимото ми превозно средство и разбира се, старият „Москвич“.
Кои бяха вашите маршрути?
С трамвай 19 до Семинарията, където беше Дворецът на пионерите, а там беше Детският театър, в който пораснах с Явор Гърдев, Мария Касимова, Стефан Щерев, Невена Калудова, Йоско Шамли, Весето Тотева…
Кои бяха градинките, в които ви водеха като дете?
Докторската градина – градината на моето детство. Беше различна. Пълна с истории за любов (гимназистите в беседката, които следяхме как се целуват вечер), студентите с книги по пейките, добре облечени бащи и майки, които ни правеха забележки, ако газим тревата…
А тези от ученическите и студентските ви години?
„Кравай“ и Стрелбището при стария цирк до пл. „Македония“ са местата, където се събирахме, обменяхме плочи и касетки, значки и плакати на любими групи и изпълнители. Бяхме различни – пънкове, метъли, нюуейфаджии, ню романтик, но заедно.
Кои сладкарници си спомняте?
Сладкарница „Роза“ – емблематичната сладкарница срещу градинката на Народния театър. Спомням си, че в събота и неделя се чакаше на опашка, за да седнем.
Какво се продаваше в тях?
Торти с много сметана и торта „Гараш“, любимите целувки, боза от 6 ст., тулумбички, еклери и лимонада.
Кои бяха заведенията, които посещавахте?
Родителите ми обичаха Руския и Чешкия клуб, баща ми – Бирхалето на хотел „България“. Майка с приятелки често се отбиваше в сладкарницата на същия хотел. Като дете най-много обичах атмосферата на Руския клуб и шницелите му.
От кои и какви магазини се пазаруваше?
ЦУМ беше институция, но аз се радвах и на Детмаг. Спомням си, че по ул. „Пиротска“ имаше много магазини. Майка си купуваше дрехи от ЦНСМ на ул. „Леге“ и от магазин „София“ срещу Централните хали.
Помните ли някакви конкретни книжарници?
Книжарницата на пл. „Славейков“. Редили сме се за книги, особено за руски книги. По това време руснаците издаваха много повече добри преводни автори. Най-много сме се редили за грамофонни плочи.
Какви бяха вашите занимания в детството? Ходехте ли на някакви школи, на алианс?
От 6 до 18-годишен посещавах Двореца на пионерите. Първо попаднах в Кукления театър при Рада Хаджиева, а след това в Пионерския театър, където започнах при Нина Светославова, а след това дълги години при Ники Априлов, Тони Драгова и музикалния педагог Елена Горбаткова – Шемета. Тренирах и лека атлетика в „Славия“, бях член на детския щаб на Асамблеята „Знаме на мира“. Бях заето дете, което смятам за голям шанс.
Кои са училищата, които завършихте? Има ли учители, които са ви белязали?
Учех в 5-то основно училище „Иван Вазов“. Първата ми учителка Мария Тодорова, щедър и интелигентен човек, получих много обич от нея, директорката др. Гочева и зам.-директорката Величка Чонева, имах чудесни учители и класен – др. Маджаров. По-късно в 35-та гимназия – великолепни преподаватели по литература – Михова, любим по математика – Караилиев (бях много зле по математика!), Дейнейкина по химия, Бучинска по биология, прекрасни преподаватели по история, физика, класната ми…
Имахте ли любими градски места?
Ул. „Шишман“, Докторската градина, ул. „Раковски“, „Кравай“.
Кой е най-яркият Ви спомен от детството, свързан със София / със случка в София?
Улиците в центъра след манифестации. Мръсни, затворени, като след апокалипсис. След цялата еуфория на маршируващи и облечени официално хора… Обичах да бродя по тези улици и си представях, че е дошъл краят на света.
Какво се е променило в София? Каква е тя днес?
София е различна, задъхана, уморена, безнадеждна… Не знам какво трябва да се случи, за да се промени инфраструктурата, регулацията за драсканици по фасадите, грозните санирания, кабелите, липсващите тротоари… Мечтая един ден идеалният център да е в по-голямата си част пешеходен, да се възстановят старите сгради, да има повече подземни паркинг зони… София има едно особено очарование на малък европейски град (поне центърът!), да го възстановим…
Кое литературно произведение свързвате най-силно със София?
„Нощем с белите коне“ на Павел Вежинов.
