Михаил Тазев
„Арт“
от Ясмина Реза
Постановка Владислав Стоименов, сценография и костюми Ванина Цандева, композитор Калин Николов, превод Красимир Мирчев
Участват Петър Петров – Перо, Георги Гоцин и Кирил Недков
Младежки театър „Николай Бинев“, премиера 10 февруари 2023 г.
Ясмина Реза е френски драматург, добре познат на българската публика. Нейните текстове интригуват с провокативно различната гледна точка за на пръв поглед нормалните човешки вълнения, с впечатляващо добре конструирания си сюжет, както и с интересно формулираните проблеми и неочакваните им решения. Последното заглавие на автора, реализирано у нас, е „Една испанска пиеса“, с режисьор Бина Харалампиева, на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ през сезона 2021/2022 г. Седем години след прочита на режисьора Антон Угринов пиесата „Арт“ отново се появява на софийска сцена под режисурата на Владислав Стоименов в Младежкия театър „Николай Бинев“.
Основният проблем в „Арт“ е фокусиран върху сложността на приятелските отношения. Темите за човешката близост, за споделянето, за възможните разбирания на изкуството обрамчват проблематиката на приятелството и по този начин сложността на конфликта в пиесата стига до крайности. Тримата приятели, ценители на изобразителното изкуство, са поставени в ситуация на разногласия. От малкото закъснение за вечерната среща, през невъобразимо скъпата цена за една безлична картина, до горчиви обиди, насочени към близките на всеки един от тях. Сюжетът демонстрира как приятелството всъщност се гради на благородно премълчавани истини, които и при най-малкия трус могат да бъдат разрушителни с появата си. Върховата точка на конфликта между тримата е съсредоточена във въпроса „Защо те въобще са приятели?“. До такава степен унищожават изградените връзки помежду си, че започват да се съмняват в истинността на досегашните си отношения.
Пиесата няма главно действащо лице. По-скоро и тримата персонажи са равни, с цел актьорското изпълнение да постигне необходимата динамика и вълнения в отношенията им. Отличаващо се е изпълнението на Кирил Недков в ролята на Иван. Персонажът му е олицетворение на добродетелта, като прави всичко възможно да запази отношенията с приятелите си, той същевременно бива най-силно наранен. Преминава през няколко емоционални състояния, доведени до крайност, отказва се и отново се завръща. Чрез начина му на комуникация с останалите на няколко пъти пренася действието в типичната среда на разговор с неговия терапевт, след което отново се отчуждава. Така многократно преминава през това да бъде нараняван и да се опитва да спаси някой от наранените си приятели. Изключително добре разчетена задача и изпълнение. Не по-малко добре се представя и колегата му Георги Гоцин в ролята на Марк – недоволния, скептичен, вечно знаещ, старомоден инженер. Той пресъздава характера на човека, който трудно преглъща различно мнение и още по-трудно се оставя да го оборят. Преминава през постепенно нарастващо напрежение, изразено в несъгласието му с цената на картината. Гневът му е най-силно провокиран от обидите на Серж към приятелката му. Тялото му запазва спокойствие, но очите му издават вътрешната стихия, която започва да кипи в емоциите му. В ролята на Серж е Петър Петров, чието изпълнение от самото начало заковава в надменното поведение и усещане за досада от присъствието на другите. Изведен по този начин, образът на Серж губи тази специфична близост, която би следвало да имат тримата близки приятели. От появата си той изпитва страшна неприязън да общува с другите, като че ли е над тях. И когато по-късно се появи фундаменталният въпрос за смисъла от тяхното приятелство, проблемът бива обезсмислен. Преди пиесата да достигне до разпада на отношенията между тримата, публиката трябва да е повярвала, че те наистина са близки, от което да се появи и абсурдното в текста, а именно възможен ли е краят на едно дълго приятелство заради една различна гледна точка?
По интересен начин чрез сценографското решение на Ванина Цандева е пресъздадена перфектната материална среда за подобен тип конфликт. Персонажите преминават условно през апартаментите на всеки един от тях, сменяйки картината на стената в дъното, точно както е зададено от автора. Всеки със своя предпочитан стил, различен и нехаресван от останалите. Това е единственото, което се променя в сценичната среда, а интериорът остава същият – пространство, потънало в безгранична белота, лишено от уют, наподобяващо галерия за изящни изкуства, с усещане за преходност. Актьорите сякаш биват оставени да рисуват действието върху бял лист. В моментите, когато зрителите остават с мислите на персонажите, светлината се приглушава леко в синьо, което създава усещане за дълбочина на белия фон и подсилва ефекта за уединеност. Стерилна, студена среда, предназначена да изведе на преден план действието, без да се натрапва излишно. По този начин се подсилва и ефектът от картините, закачени на стената. Тези на Иван и Марк създават позната среда на бялата стена, докато скъпата картина на Серж изчезва. Тя не се различава по нищо от бялата стена.
Режисьорът Владислав Стоименов е познат на публиката от театралните сцени и киноекрана. През 2022 г. заедно с Васил Илиев им бе присъдена наградата за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ за филма на Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“. С „Арт“ Владислав Стоименов прави и дебюта си като театрален режисьор. Прочитът му на пиесата изследва приятелските отношения на тримата, но като че ли не в тяхната крайност. С изключение на Кирил Недков, образите на Георги Гоцин и Петър Петров са лишени от ярка специфичност на характерите. Добро режисьорско решение са изведените на преден план моменти на уединение, подчертани от светлината и отекващия звук, чрез които действието сякаш спира и всеки един от тях има възможност да сподели мислите си, без да се притеснява, че ще нарани останалите. Заедно със сценографа режисьорът успява да постигне подадената от текста динамика и енергия на действието, изразени в усещане за непредвидимост. Приятелството и любовта към ближния задържат Иван, Серж и Марк да не напуснат във всеки удобен момент за тях пространството на галерията, в която е на път да изложат всички свои истини. Постепенно се превръщат преди всичко в любители на своите отношения.
„Арт“ в Младежкия театър е класически прочит на едноименната пиеса на Ясмина Реза. На моменти колебливо, представлението пресъздава интригуващата история с вкус и успява да те увлече да повярваш в нелепата ситуация, развила се между тримата приятели.
