Александър Байтошев
Кръг
Наркоманът на спирката
носи малък чувал
пълен с пясък,
оставя го на земята
и започва да се върти в кръг.
Чувам виковете му,
приближавам се до него,
поглежда ме и казва:
„Всички сме едно“.
Вени
Срязани ръце
и шепи пълни с кал.
Провиквам се
далеч от теб.
Бертолучи
Тук
в ателието ти
започва ритуал.
Плътта ти е нарисуван белег.
Дете.
Неми езици
Сините ни вечери са само спомен.
Оставаме сами,
без езици.
Жажда
Сред поле от слънчогледи
вгледани в изгрева
и хладната утрин
ти стъпваш в пепел.
Пътят на ангела
Ангелът
толкова истински,
толкова ранен.
Без вина.
Връзване
Самотният луд,
затворен в изолатора.
Елате му на свиждане
Сънува пристанища
В къщата на стареца
виси снимка на жена,
единствената му приятелка.
Понякога излиза и храни гълъбите.
Седи на пейката.
Един гълъб проговори.
Око
Гладен,
изрязан от хартия,
пристигам на спирката,
завъртам глава,
и виждам непознат:
едното око – стъклено.
Вглеждам се в него –
окото е водач.
Отвежда ме
далече.
Името на светлия ангел
Захвърлен
свършен
ням плъх
Забравените приятели
Приютявам приятелите си.
Един от тях се смее.
Всички отиваме до бензиностанцията,
нагълтваме се с бензин.
Нося кибрит,
запалвам клечка –
пламъкът погълна всичко.
Изоставената гора
Никой не идва
и единственият път е през гората.
Отворени кори, плътна кожа,
без празнота,
само крясък.
Кожа
След последното събуждане
всичко е наред.
Ръцете са на мястото си
Всички езици са готови:
металните,
тези на плътта,
онези, които мълчат,
онова мълчание на остриетата,
превърнато в кожа.
Не мога да я сваля
Опитвам отново.
Синята лисица
Гората е празна.
В гърлото на ямата
една синя лисица иска храна.
Подавам ѝ парче месо.
Тя го изяжда
и благодари.
В началото на вечерта
имам компания.
Ателието на ангелите
Облегната на прозореца.
Само сините ти очи повтарят пространството на стаята.
По-тиха си от празнотата.
Изстрел
Практикувам безсилие и мълчание.
Няма жена около мен,
няма дете,
няма приятел.
Единственият знак, че съществувам е вратата.
Усещам как се затваря.
Точно зад мен.
Точна като изстрел.
Ателието на художника
Сам съм
и чувам стените.
Те са моите красавици с вълшебни гласове.
Пеят и дебнат.
Наказват ме.
При всяко погрешно движение
целувката им се превръща в рана.
Не мога да я излекувам.
Оголена роза
Огънят се смее.
Птицата се смее.
Гърдите ми се разкъсват,
от тях излиза един вълк,
той вие
той не спира да те търси.
Няма да се успокои,
докато не те намери
гола.
Пътят на детето
Няма истинско дете тук
то е измислено,
осъдено.
Отвъд самотата
Когато вечните страхове
се върнат обратно в тялото,
разстоянията се увеличават
затъмненията ни отвличат.
Нищо няма да те нарани
Не знам през какви яростни вълни си преминала
и защо изчезваш.
Нека походим заедно
тук под откритото небе.
Разкажи ми отново
своята история.
Космосът ще те изслуша,
а аз никога няма да поискам друга.
