Александър Андреев
Кой е кварталът на вашето детство?
Живеех на „Московска“ 39, през един вход от кметството – и точно над гроба на Вазов с морената и срещу „Александър Невски“; на съседния ъгъл беше къщата на Буров, по онова време Студентска поликлиника. Тесният ми квартал беше карето „Московска“ – „Раковска“ – „Дондуков“ – „11-ти август“. Но с различните тайфи кръстосвахме и „под Дондуков“ (тогава злите езици казваха, че „под Дондуков“ е плебейско), а и в обратната посока – към Художествената академия, към „Шишман“ и „Аксаков“. Тогава изобщо не си давах сметка, че живея на едно от най-хубавите места в София – детето приема нещата за даденост и не се замисля повече. Изобщо не се замислях и над факта, че на долния етаж живееше председателят на Народното събрание Георги Трайков, пред чиято врата денонощно дежуреше милиционер. С този милиционер (те бяха повече, разбира се, дежуряха на смени) редовно се бъзикахме като деца, защото знаехме, че не може да напусне поста си и да ни гони по стълбището.
С какво пътувахте? Кои бяха вашите маршрути?
Не ми се налагаше, всичко беше достъпно пеша. Понякога взимах тролея, двойката, за да ида при майка ми – лекарка в Александровската болница. По-късно пеша ходех и до гимназията (91 НЕГ), и до Университета. Лятно време пътувах с петицата „чак“ до Княжево, където летуваха едните ми баба и дядо.
Кои бяха градинките, в които ви водеха като дете? А тези от ученическите и студентските ви години?
В градинката срещу „Света София“ с фонтанчето карахме велосипеди и летни кънки, момчетата се правехме на много яки и печени пред момичетата. Когато бяхме на 15-16 години, точно в тази градинка мой много добър приятел ми счупи носа – в спор за момиче. Зимно време се пускахме с шейни от хълмчетата в „Царската градинка“. Много обичахме да ходим и на стрелбищата – запомнил съм най-вече стрелбището на канала, близо до главния вход на стадион „Васил Левски“. По-късно, когато вече бях гимназист, на връщане от училище с неколцина съученици и съученички спирахме в Градската градина зад мавзолея да пушим – особено вълнуващо беше, когато някой имаше „американски цигари“, „Кемъл“ или „Питър Стойвезант“, тях съм запомнил от онова време. Обичах още градинките край „Седмочисленици“ и „Свети Георги“, а също и „Докторската“. Когато бях 4-5-годишен, дядо ми ме водеше в гората отвъд „Парка на свободата“, където имах задача да събирам шишарки – дядо ми уж правел компот от тях, но така и никога не опитах този компот.
Кои сладкарници си спомняте? Какво се продаваше в тях?
Помня една сладкарница на „Дондуков“, близо до ъгъла с „Дунав“. Там се пиеше боза от 4 или от 6 стотинки, ядяха се кифли от 5 ст. и осморки по 8 ст. При наличие на съответен финансов ресурс си купувахме плезири (12 ст., мисля) и „Слънчогледи“. От пастите съм запомнил „Снежанка“ и едни скалички. Всичко ми се струваше много вкусно, но съм сигурен, че днес ще бъда на друго мнение – страшно много захар и тесто.
Кои бяха заведенията, които посещавахте?
С цялата голяма фамилия се ходеше веднъж годишно в Руския клуб, за да отпразнуваме края на учебната година и многото шесторки, както казваше баба ми, които децата носехме вкъщи. По-късно, към края на гимназията, водех любимата си в ресторант „Панорама“, зад опашката на коня, където се поръчваше шатобриан за двама. В онзи ресторант беше руло от телешко месо, пълнено с кашкавал гъби и пр. Но класическият шатобриан е технология за приготовляване на телешки филета, наречен на Франсоа-Рене дьо Шатобриан – виконт и посланик на Франция в Англия, за когото е създадена рецептата от отличния му готвач през далечната 1822 г. По същото време ходехме понякога и във „Вкусното кебапче“ на „Сан Стефано“ или в „Тенекиите“ и в „Под липите“. Бирхалето на „България“ също беше любим ресторант. Веднъж бях и в бар „Астория“, който направо ме зашемети.
От кои и какви магазини се пазаруваше?
Нашите магазини бяха главно на „Дондуков“: един „колониал“ на ъгъла с „11-ти август“, хлебарницата на ъгъла с „Дунав“ (известна с погачите си), „Плод и зеленчук“ до нея, млекарницата малко преди вливането на „Стара планина“, където в по-ранните години ходехме с кастрони, в които ни сипваха киселото мляко от големи метални легени. За промишлени стоки – ЦУМ, разбира се, „Детмаг“ (мечтата на всяко дете по онова време), „1001 стоки“. За подаръци се ходеше също в „Минералсувенир“ и в един закрит базар пред хотел „Рила“.
Помните ли някакви конкретни книжарници?
Две книжарници на „Дондуков“ – една за литература, другата за учебни помагала и пр. Когато бяхме канени на детски рожден ден, от тези книжарници купувахме подаръците – моят лимит беше 50 стотинки. По-късно си купувах книги от Руската книжарница и от съседната книжарница за литература на български – и двете на бул. „Руски“. В гимназията купувахме много книги и от Културния център на ГДР – най-вече класическа немскоезична литература.
Какви бяха вашите занимания в детството? Ходехте ли на някакви школи, на алианс?
Много играехме, разбира се. Футбол ритахме на „червеното“ на „Стара планина“ и на едно асфалтово игрище край Художествената академия. Когато бях на 3 години, баща ми ме научи да карам велосипед – на асфалта зад Операта. Майка ми, като лекарка, държеше много да спортувам и все ме пращеше да тренирам нещо – футбол, волейбол, борба, но от това нищо не излезе. Нищо не излезе и от уроците по пиано, които взимах в продължение на година-две при леля Сийка. В махалата играехме на фунийки, стреляхме с чаталчета (вид прашка, с която се изстрелват извити топлийки), вършехме разни безобидни безобразия. Помня, че един оставач, Симо, се беше специализирал в това да криви улуците с удар с глава – завиждахме му много за това умение. Играехме и на асфалта зад Операта, където имаше колона с афиши за оперни представления. Едно от момчетата веднъж добави с тебешир едно допълнително „т“ вътре в името „Набуко“ – смешното е, че днес това е една от любимите ми опери и все се сещам за това добавено „т“. Събирахме кестени и вторични суровини, от които се изкарваха завидни суми от по няколко лева. В предучилищна възраст ходех и на една френска забавачница на „Шишман“, в която нямаше тоалетна, та след края на занятията тичахме в един заден двор наблизо – имаше някаква невинна еротика в това неизбежно физиологично действие в двора, защото компанията беше смесена. По време на началното и на средното училище бях и футболен запалянко, кварталът беше „цесекарски“ и групово ходехме на всички мачове на ЦСКА. (Сега малко ме е срам от запалянковската ми фаза, но това е друга тема.)
Кои са училищата, които завършихте? Има ли учители, които са ви белязали?
До 7. Клас учех в Десето СПУ на „Стара планина“, след това в Немската гимназия, тогава „Карл Либкнехт“. Учителката, на която дължа особено много, беше легендарната Гергина Тончева, по-късно дълги години директорка на Класическата – сигурно от нея ми дойде любовта към литературата. Семействата ни бяха близки и понякога ходехме у тях, на „Искър“, близо до ъгъла с (тогава) „Волгоград“. При нея взимах и частни уроци преди кандидатстването в университета. В ретроспекция си давам сметка, че много дължа и на тогавашните ни учители германци от ГДР, които не ни караха да зубрим, а да мислим с главите си – и преподаваха по един необичаен за онова време начин, с онагледяване и активно участие на учениците.
Имахте ли любими градски места?
Харесвах целия град – в онези му граници, които тогава бяха моята представа за София. За градинките вече казах, но тук ще добавя още „Парка на свободата“ (днес Борисовата градина) и Княжеската градинка. Като дете с голяма радост ходех и в Зоологическата градина, която тогава беше на „Толбухин“, много обичах и няколко улици – „Московска“, „Руски“, „Шишман“, „Патриарха“. А срещите редовно си ги тупахме на „Попа“.
Кой е най–яркият Ви спомен от детството, свързан със София / със случка в София?
Ярко помня, че в началото на 60-те години на миналия век пред нас на „Московска“ имаше общо взето 3 автомобила: чайката на Георги Трайков, волгата на софийския кмет (не помня кой беше тогава) и реното „Дофин“ на вуйчо ми. Така че ние ритахме топка на самата улица. Запомнил съм и автомобила на едни наши роднини: кабриолет „Шкода“, който ме омайваше с лъскавите си никелирани части и с миризмата на кожа в салона. Голямата фамилия, в която почти всички бяха лекари, се събираше на Коледа, а у единия ми чичо имаше фантастични предмети от западния свят, като най-силно впечатление завинаги ми е направила коледната въртележка със свещички и перка. Помня и коледните песни, които пеехме тогава – на немски и на български.
Какво се е променило в София? Каква е тя днес?
Вече 32 години не живея в София, но градът ми лежи на сърцето – сигурно за цял живот, макар че съм живял още в 4 града в 3 различни държави. Какво се е променило в София? Почти всичко. Дори без да говорим за разрастването му като територия: днес ми се случва да губя ориентация дори в центъра, защото оптиката и пейзажът са се променили в огромна степен.
Кое литературно произведение свързвате най–силно със София?
На първо място „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков – още повече че в реалния живот описаната работилница на лютиера се намираше на улица „Волов“, точно до кооперацията на чичо ми и дядо ми. Виктор има и много хубави ранни стихове, свързани със София. Също така „Произшествие на тихата улица“ от Павел Вежинов, софийските детски романи на братя Мормареви, част от белетристиката на Васил Акьов и книгите на един много софийски писател – Милчо Радев.
