Леа Коен
Кой е кварталът на вашето детство?
Аз съм четвърто поколение софиянка и съм обиколила през детството си няколко квартала в София: майка ми ме е родила през 1942 г. в софийското гето, където любезният господин Александър Белев, комисар по еврейските въпроси, ни е пратил. Живели сме в една стая и в едно жилище с още четири семейства. Това е било на ул. „Тетевенска“.
Оттам през нощта на 27 май 1943 г. съм била закарана на софийската гара и изселена във Враца, била съм на 11 месеца.
След митарствата около войната съм се прибрала с родителите ми в София, където най-напред живяхме на ул. „Бачо Киро“, в близост до Пожарната команда и първите ми ярки спомени са оттам. Виждала съм даже легендарния Захарчук в двора на Пожарната, където киснехме зад оградата да гледаме ученията.
После сменихме още две квартири – на ул. „Раковски“ и на бул. „Стамболийски“.
Така че кварталът на моето софийско детство се нарича „митарство“.
С какво пътувахте? Кои бяха вашите маршрути?
Какво пътуване? Ходехме пеш. На училище, на уроци по пиано, на Алианс. Бродех от сутрин до вечер по улица „Раковски“, тя беше като река, по която плувах – през деня, за да се уча, а вечер – за удоволствие. Тя и до днес е улицата на моя живот: между впрочем това е най-дългата улица в София, с най-много театри по нея и с най-много убийства (Стамболов, Яворов, Яна Язова, Жоро Павето).
Кои бяха градинките, в които ви водеха като дете? А тези от ученическите и студентските ви години?
Моите родители нямаха време да ме водят по градинки – в моето детство те ме водеха основно по скривалища, градинките открих като студентка и те бяха по улица „Раковски“.
Кои сладкарници си спомняте? Какво се продаваше в тях?
За мен имаше една-единствена сладкарница – „България“, там си поръчвах истинска торта гараш или крем „Дипломат“.
Кои бяха заведенията, които посещавахте?
Посещавахме (като студенти, когато вече имахме някой заработен лев от свирене или писане) главно бирхалетата на „Славянска беседа“ и на „България“.
От кои и какви магазини се пазаруваше?
Карате ме да се смея. През моето детство се пазаруваше каквото имаше, а не каквото ни се искаше, още по-малко значение имаха магазините. Като ученичка, следобед след училище, мама ме пращаше в 2 часа на опашка или в плод-зеленчука, или в колониала, и аз чаках там (заедно с мои приятелки) до 4 часа да отварят, за да купим кило череши или литър олио (наливно). На опашката си учехме уроците и добре се справяхме.
Помните ли някакви конкретни книжарници?
Помня книжарницата за ноти на улица „Раковски“ (вече в София няма нито една книжарница за ноти) и за чуждестранни книги (предимно на руски) на Царя (оттам съм си купувала събраните съчинения на Томас Ман и на Агата Кристи).
Какви бяха вашите занимания в детството? Ходехте ли на някакви школи, на алианс?
Учене, свирене на пиано, слушане на радио, уроци по френски и безкрайни игри на народна топка. По едно време с приятелки се научихме да играем на белот и тайно се събирахме на нашия таван, докато не ни откриха, разобличиха и наказаха.
Кои са училищата, които завършихте? Има ли учители, които са ви белязали?
Завърших Първо училище в София на ул. „Стара планина“. Казваше се „Сталин“. Не мога да кажа, че много съм обичала училището си. Имаше доста тягостни моменти на задължителност. Имах любими учители – първата ми учителка по литература Патева – беше племенница на Алеко Константинов и много приличаше на него: същото високо чело и бяла кожа. Помня и учителя по математика Гигов, когото също много обичах и уважавах: висок, строг мъж, но истински учител.
Имахте ли любими градски места?
Всичко по улица „Раковски“.
Кой е най-яркият Ви спомен от детството, свързан със София / със случка в София?
Паметта ми не е филтрирала някое особено ярко събитие в детството ми.
Какво се е променило в София? Каква е тя днес?
София остаря, както и всичко останало. Не стана по-хубава, но тя е моят роден град и аз я обичам каквато е.
Кое литературно произведение свързвате най-силно със София?
Типични софийски писатели за мен са Павел Вежинов, Богомил Райнов, Радой Ралин, Валери Петров. Когато ги чета, усещам София.
София е навсякъде в онова, което пиша: всичките ми романи тръгват от София, а в „Жените от кино „Роялъ“ подробно съм описала ул. „Раковски“, която е сцената на действието.
София има специален, скрит чар, загадки, история, които са достъпни само за онези, които са израснали в нея и познават както площадите и улиците, така и задните дворове, таваните и мазетата. Софийските гамени и гаменки (към които причислявам и себе си) ще разберат за какво говоря.
