Юзеф Чехович (1903–1939)
Инвокация[1]
Стигам 22 нивà
стигам 22 летà
ние сме двайсет и двама
Човекът е трансформатор
а инак мерим всичко с калкулатор
е колко двойника тогава има бабата с пенсне
не – ходът на промените край няма
С пенсне в ефира прозира жонглиране
не пада топката като на тенискорт
ръцете са заети с планетно балансиране
на комуниста щерката е с блузка от пике
с копринена пък риза всеки лорд
и ако туй дисонансен дистих не е
Но не само туй навсякъде и винаги така е
велико е величието на Числата
което е било което ще бъде и трае
лайтмотивът му е в алгебрата
Съм едва на 22 летà
зная само 22 нивà
и само 22 чифта устни
пропуснах милиарди преследвам гордия стремеж
сред фаровете като мачта да препускам
през дни през глъч през гмеж.
Люблин отдалеч[2]
На кулата пърха петле от ламарина,
в съседство часовникът кихна.[3]
Пръсна се зидът талази и облаци
на златни отломъци:
звезди, фенери.
Люблин е приседнал над нивята
вперен
в тишината.
Околовръст е
хълмистият пръстен
с дъхав чернозем поръсен.
Мъгла над черните овошки.
Над нивите – мъгла.
Очите на земята скриха рохки
клепки от мъгла.
Люблинското гробище
Часовниците, на нощта гавази,
паролата да спуснат чакат.
Празни
са ленено-конопните площади
и улиците, еднодръвките на мрака,
навързани от градските лампади.
Чер двор на Люблин из покрайнините
от ветрове реди поема.
Явори, брези и кестени обема
островът на мъртъвците.
В алеите шум като от водостоци.
Блед отблясък от самотна звезда се подпира
на сенки от бръшлянени потоци
и замира.
Мраморни кръстове, бронзови ангели
по заритите гърди застават.
Петел пропява.
И нека словата при входа до кост те проникнат:
„В праха сега заспивам – в деня последен ще се вдигна…“[4]
Превод от полски и бележки: КАМЕН РИКЕВ
[1] Това е първият текст от дебютната стихосбирка на Чехович „Камък“ (Люблин, 1927). – Б. пр.
[2] „Люблин отдалеч“ и „Люблинското гробище“ са стихове от книгата „Старите камъни“ (Люблин, 1934), издадена съвместно с Франчишка Арнщайнова (1865–1942), поетеса, драматург и преводачка от английски език. Впоследствие влизат като фрагменти в ръкописната „Поема за град Люблин“ (1934), съчетаваща вече публикувани стихове и прозаически откъси, и издадена през 1959 г. – Б. пр.
[3] Става дума за оцелелите до днес часовник на Краковската порта и ламаринен петел на върха на Свято-Троицката кула. – Б. пр.
[4] Надписите от портата на католическото гробище на ул. „Липова“ са предадени дословно. Те са цитати от кн. Иов (7:21 и 19:25) по превода на Якуб Вуйек (изд. 1599). Надписите са останали непокътнати до днес. – Б. пр.
