Ралица Николова
Нов квартал
подай ми цигарата
и нека чайките
между блоковете
се реят
там където
далече от себе си
е морето
между блоковете
между този бетон
в който мъждее
нашето щастие
там
между кънките
между
пространството
в което любовта ни е явна
и истинска
там
в пространството
там
където аз се упреквам
че те обичам.
Тази липа
тази липа е моите деца
цветът с който
искам да се нахранят
а ние седим под липата
и се храним със себе си
тази липа е моите деца
Котката се протегна
и времето бавно
навлезе в нея
времето
е голямо
и твърдо
и мрачно
точно както
той го обича
