Разговор с преводачката Нева Мичева
Нева, ти си преводачката на книгата „Гласове от зеления свят. Растенията разказват за себе си“ от Стефано Бордильони, издадена у нас от „Жанет 45“. Как би я представила накратко? И разбира се, какво те накара да поискаш да я преведеш?
Трийсетте растения, които съдържа „Гласовете“, са съвсем мъничка подборка от близо 391 000-те, които познава науката. И все пак книгата е и богата (на ботанически, но и на културни, географски, исторически сведения), и щедра (на идеи, образи, препратки), и по различен начин хубава за читатели на всякаква възраст и с всякаква подготовка. „Гласовете“ са разпределени в 10 раздела, всеки от които обхваща по три изключителни представители на флората: най-високи, най-стари, най-издръжливи, най-„изобретателни“ в справянето с тежки условия, най-ексцентрични на вид… Тук са и добре познатите маслина, мимоза и баобаб, но и смокинята удушвач, титаничният змиярник, драконовото дърво, йерихонската роза и други приказни герои… Чиято приказност става още по-чудесна от факта, че са реални; че с всички тях сме съжители по планета и някой ден можем да ги видим и пипнем. Което е и отговор на въпроса какво отключи любовта ми към книгата и нейните герои. Как да не обичаш свят, където е възможна цяла гора от едно дърво например, и книга, в която на това дърво е дадена думата? „Знам, не е лесно за разбиране. Но не е и невъзможно: многото трепетлики тук са не братя и сестри, не родители и деца, а все аз, Пандо, който не спира да расте. Наричат ме „треперещият гигант“, понеже не спирам и да шумоля с листа. Но да не помислите, че се страхувам – това е моят поздрав към света…“ Обстоятелството, че всички растения в „Гласове от зеления свят“ са представени в първо лице единствено число, само добави към привлекателността на текста за мен като преводачка: изведнъж се оказах пред приятната необходимост да търся не само научни детайли, но и – като в пиеса – специфичен характер за всеки от монолозите. Тук смърчът обяснява защо не обича да го правим на коледна елха; ходещата палма се хвали как бързичко успява да се премести от едно място на друго в търсене на светлина; арктическата върба разказва за бедите си с овцебикове, леминги и хора в тундрата… Толкова е любопитно, че година след като преведох книгата, се записах на курс по ботаника, за да видя с какво още мога да попълня липсите в тази част от образованието си. Както се изразява талипотовата палма у Бордильони: „Нито ме мързи, нито ми е все едно!“.
Книгата е част от поредица на италианското издателство „Наука“, създадена в сътрудничество с университета в Падуа. Можеш ли да разкажеш повече за тази поредица?
През 2022 г. Падуанският университет отбеляза осемстотната си годишнина с ред събития, едно от които беше поредица от илюстрирани книги за деца, свързани с неговата Ботаническа градина – най-старата в света, част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. „Книги от градината“ съдържа осем заглавия от различни автори и в различни стилове разказва за: някои опитомени растения и техните пътешествия до масите ни; историята и научната употреба на хербариите; биоразнообразието на една естествена ливада и така нататък.
Колкото и да е увлекателна книгата, преводът ѝ не ще да е бил лесен. За него са ти съдействали научен консултант и консултант по латински език. Кое беше най-трудното? Стана ли и ти специалист по ботаника, докато превеждаше?
Има едно състояние на върховна концентрация при превод, което наричам „преводачески мозък“. Той е способен да помни, вижда и подрежда както малко други, но – на по-късен етап – и да забравя по удивителен начин. От две-три седмици до два-три месеца след като действително си станал почти спец в боравенето с думите в някоя дисциплина, вече си ги изтрил от ума си и си минал нататък, за да впериш всичките си сетива в нова тема, нов ритъм, нова история. Та да, по едно време жонглирах с термини като „автотрофен“, „спати“ и „фиги“, а сега съм обратно в състояние на блажена мъгла.
Трудно в превода е онова, на което не намираш удовлетворително решение. Не се сещам за такъв случай в „Гласовете“, защото имах славни консултанти, а именно: не просто хора, които казват „Това – да, това – не“, а съмишленици и окуражители. Можеш да се начетеш до пръсване в някоя област и твърде приемливо да имитираш жаргона ѝ, но неколкомесечната вещина по който и да е въпрос не е сравнима с десетилетията труд на истинския експерт. Доцент д-р Кирил Стоянов от Аграрния университет в Пловдив, преподавател по анатомия и морфология на растенията, търпеливо ме осветлява и поправя от началото до края на превода. А латинистът Христо Хр. Тодоров, колега преводач и доктор филолог, ми помогна да направя една важна добавка – допуснах, че не всеки ще се ориентира в правилното произношение на латинските названия на трийсетте растения в „Гласовете“, и реших навсякъде да ги дам и с кирилица и съответно ударение (смайващият дъгоцветен евкалипт, да речем, е Eucalyptus deglupta, което, веднага става ясно, се чете Еукалѝптус деглу̀пта и пр). Отново с подкрепата на двамата съставих мъничкия речник в края на изданието: той съдържа кратки бележки за Линей, таксономията, Червения списък и латинския и неговите прочити.
В книгите за деца илюстрациите обикновено са важни колкото текста. Как си взаимодействат рисунките и текстът в „Гласове от зеления свят“?
Илюстрациите на Ирене Пенаци, възпитаница на Болонския университет и почитателка на Куентин Блейк, „събират“ монолозите на растенията в приказен общ код и стройна обща рамка и умело вмъкват човешката фигура в голямата растителна картина. „Много се забавлявах, докато рисувах тази книга – казва тя в едно интервю, – защото имах свободата да си играя с текстовете и образите, без да ме ограничава строго реалистичният стил на научната илюстрация…“.
Превела си от италиански и испански десетки книги. Как се отнасяш към превода на детска литература, изисква ли той различен подход?
Намирам добрата литература за сърдечно, хуманно общуване, а превода – за естествена част от процеса. Като преводачка се опитвам да вляза в тона и логиката на произведението. Една от основните ми грижи е да не ставам пречка за разбирането, друга – да се вживея, трета – да съм максимално сигурна за изборите си. В този смисъл разлика между превода за деца и превода за възрастни намирам само ако я има в самото писане за деца или за възрастни (например допълнителната доза свобода и радост, които споменава и илюстраторката).
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
