Вислава Шимборска
Мисли, които ме спохождат на оживената улица
Лица.
Милиарди лица на повърхността на света.
Казват, всяко се различава
от миналите лица и от бъдещите.
Обаче Природата – кой я знай –
изморена може би от непрестанната работа
повтаря своите стари идеи
и ни слага лица
носени вече някога.
Може да се разминеш с Архимед с дънки,
царица Екатерина с рокличка секънд хенд,
ей там фараон някой си с очила и папка под мишница.
Вдовицата на бос обущар
от още мъничката Варшава,
художникът от пещерата Алтамира
е тръгнал с внучките в зоопарка.
Рошав Вандал на път за музея
ахка възхитено.
Някакви загинали преди двеста столетия,
преди пет
и преди половин столетие.
Някой превозван със златна карета
някой в конски вагон на смъртта.
Монтесума, Конфуций, Навуходоносор,
бавачките им, перачките и Семирамида,
която говори само английски.
Милиарди лица на повърхността на света.
Лицето мое, лицето твое, лицето нечие –
никога няма да разбереш кое.
Може би Природата трябва да мами
и за да успее, за да се справи навреме
започва да хваща потъналото
в огледалото на забравата.
Тук
Другаде не знам как е,
но тук на Земята си имаме предостатъчно всичко.
Тук изработват столове и скърби,
ножици, цигулки, нежност, транзистори,
язовирни стени, шеги, кафени чашки.
Може би някъде имат от всичко по повече,
само че по разни причини си нямат картини,
кинескопи, пироги, кърпички за сълзи.
Тук имаме безчислено много градове със околности.
Някои можеш да обикнеш повече,
да ги наречеш както искаш
и да ги пазиш от злото.
Може би някъде има също такива градове,
но никой не ги намира красиви.
Може би само тук или на малко други места
имаш отделно туловище,
а с него и необходимите прибори,
за да добавиш към децата на другите своите.
Освен това ръце, нозе и удивена глава.
Незнанието тук има много работа,
непрестанно нещо пресмята, сравнява, измерва,
прави от това изводи и квадратни корени.
Знам, знам какво си мислиш.
Няма тук нищо трайно,
защото винаги е било и ще бъде във властта на стихиите.
Но вземи под внимание – стихиите лесно се уморяват
и понякога им трябва дълга почивка
до следващия път.
И знам какво друго мислиш.
Войни, войни, войни.
Но и между тях може да има прекъсвания.
Мирно – хората са лоши.
Свободно – хората са добри.
Мирното произвежда пустини.
Свободното с пот на челото строи домове
и бързо ги дава за живеене.
Животът на земята не струва скъпо.
Например за сънищата не плащаш и грош.
За илюзиите – чак когато ги губиш.
За притежание на тяло – само с тяло.
И на всичко отгоре
се въртиш без билет на въртележката на планетите,
а заедно с нея гратис във фъртуната на галактиките,
през времена толкова шеметни,
че тук на Земята нищо не успява да трепне дори.
Защото като се вгледаш добре –
масата си стои, където стоеше,
на масата бележка, както са я оставили,
през открехнатия прозорец само въздух полъхва,
а в стените няма ужасяващи процепи,
през които да бъдеш издухан във нищото.
Пример
Виелицата
нощес е свалила всички листа от дърветата
освен един-единствен листец,
оставен,
за да се люшка соло на голия клон.
С този пример
Насилието ни показва,
че всъщност
обича понякога да се шегува.
Превод от полски: СИЛВИЯ БОРИСОВА