Маргрета Григорова
Юбилейната година на Шимборска е повод да преговорим отново нейната връзка с България. Тя посещава нашата страна през 1954 г. и което е по-важно – сприятелена вече със своята преводачка поетесата Блага Димитрова. България, която тя вижда през валящия тогава проливен дъжд и измъчена от ходенето по музеи (а тя не понася), докосва поетически Шимборска най-силно при посещението на къщата музей на Вапцаров (първия български поет, когото превежда с подстрочник през 1953 г. – стихотворенията „Любовна“ и „Майка“, следващият е Блага Димитрова)[1]. Този музей е най-странният, но единствено и болезнено жив от всички музеи, защото там е майката на убития поет, като странен „експонат“. Тогава се ражда стихотворението „Пиета“ (от стихосбирката „Презабавно“, 1967), което вижда каква боляща „скулптура“ се крие в нея, чува вика на недоизреченото и е израз на горчивата ирония към самия музей. То е преведено от Димитрова така:
В градчето дето е роден героят,
разглеждаш паметника, хвалиш го, че е голям,
от прага на музея празен сплашваш две кокошки,
разпитваш де живее майка му,
похлопваш, блъсваш скърцащата порта.
Върви изправена, гладко сресана и гледа ясно.
Представяш се, че си дошла от Полша.
Здрависваш се. Разпитваш на висок глас, отчетливо.
Да, много го обичала. Да, винаги е бил такъв.
Да, край стената на затвора чакала тогава.
Да, чула онзи залп.
Но, жалко, казваш, че магнетофон не носиш
и кинокамера. Да, знае за такива уреди.
По радиото чела му последното писмо.
По телевизията пяла люлчини старинни песни.
Веднъж дори я снимали във филм, до сълзи чак,
вторачена в прожекторите. Да, вълнува се при спомена.
Да, малко уморена. Да, това ще мине.
Благодариш. Сбогуваш се. Излизаш
И под навеса се разминаваш с поредните туристи.
Връзката Димитрова – Шимборска е инициационна връзка, зачатие на сюжета Шимборска в българската рецепция, неин „отличителен знак“, от който тръгва повишената чувствителност и интерес както към преводите на нейната поезия, така и към вникването в нейния творчески свят (в голяма степен през превода и критическото му обследване). Показателно е и това, че интересът на Димитрова предшества Нобеловата награда, но както отбелязва в есето си „Загадката Шимборска“, тя е виждала бъдещата нобелистка като най-добър полски поет още през 60-те.
В първия издаден през ключовата 1989 г. сборен том на Шимборска Димитрова събира и превежда стихове от 8 стихосбирки, като добавя ранни и най-нови стихове. (През 1998 г. излиза неговото второ, допълнено издание.) Заглавието на тома „Обмислям света“ (по едноименното стихотворение) не дублира заглавие на отделна стихосбирка, а е избрано като ключово – в него ясно личи алтернативното мислене на Шимборска, която пренаписва света. Книгата открехва встъпителното есе „Загадката Шимборска“, което запознава с полската поетеса през очите на българската и през историята на техните срещи и разговори. Красивото портретно есе е белязано от одухотворения контакт, от чувството на очарованост както от поезията, така и от личността, в която нашата поетеса вижда притегателна загадка.
Несъмнено специалното отношение на Димитрова е първият ключ към „Българската Шимборска“, както Адриана Ковачева назовава глава от монографията на полски език „Пътеките на преводачите“ (Ścieżkami tłumaczy. Poezja polska w Bułgarii w latach 1956-1989, Kraków, 2016, въз основа на докторски труд, защитен под ръководството на Едвард Балцежан). В книгата си Ковачева представя преводната рецепция на поетесата до ключовата 1989 г. Познанската българистка не само отделя пределно внимание на преводите на Блага Димитрова, но и визира цялостния творчески акт на общение – светогледно, тематично, поетично, основано на любопитство и сроден духовен хоризонт. На техния творчески и мисловен диалог Адриана Ковачева се спира и в статията си „Незнанието“ на Вислава Шимборска“, публикувана в специалния брой 22 на „Литературен вестник“ от 2012 г. (ред. А. Личева).
Връзката Шимборска – Димитрова става тема и на дисертационния труд на Вероника Шведек „Вислава Шимборска и Блага Димитрова. Творчески мост и рецепционен диалог“, защитен в България през 2018 г., придружен от множество публикации на полски и български език. Той се стреми да представи колкото се може по-изчерпателно двустранния творчески контакт Шимборска – Димитрова, внася допълнителни акценти, сред които са и преводите от Шимборска на две стихотворения на Димитрова („Прегръдка“ и „Сама жена на път“), стиховете на български теми, темата „Виетнам“, образът на котката в творбите и в живота на поетесите, в колажите на Шимборска, техните житейски и творчески дуети с мъжете, изиграли най-голяма роля в живота им (съответно Корнел Филипович и Йордан Василев). Посочената поредица от публикации е значима за българския рецепционен дискурс.
Следващият важен ключ – двойното присъствие на Шимборска при следващата значима преводачка Искра Ликоманова, която свързва превод (веднага след Нобеловата награда от 1996 г. на двете стихосбирки „Край и начало“ и „Миг“) и изследване на превода (пета глава от монументалната научна монография „Славяно-славянският превод“, 2006). В нея тя извършва сравнителен анализ на няколко многопреводни текста на Шимборска. Ликоманова превежда и публикува в „Литературен вестник“ (бр. 23-24, 2009) избрани стихове от последната издадена приживе стихосбирка на Шимборска „Тук“ (2009).
Следващият ключ на българската чувствителност към Шимборска са преводите на толкова значими наши преводачи като Силвия Борисова (която превежда и Нобеловата є лекция в „Демократически преглед“), Вера Деянова (голям цикъл стихове от посмъртно издадената стихосбирка „Достатъчно“), Иван Вълев, Диляна Денчева, Петър Караангов, Богдан Глишев, Борис Данков, Иван Голев, като преводите са публикувани в литературната преса преди и след 1989 г.
В българската рецепция на Шимборска проникват и нейните необикновени колажи, обект на внимание в Полша и определени от Ришард Криницки като „вторият талант на Шимборска“[2] и представляващи поздравителни картички към приятели, които могат да ги разберат. За тях пишат още Едвард Балцежан, Мария Анна Потоцка, Малгожата Барановска. През 2014 г. в Полския институт в София гостува изложба, представена от секретаря на Фондация „Шимборска“ Михал Рушинек, един от свидетелите на направата, най-честите получатели и най-добрите тълкуватели на колажите. „Ключ към тяхното разбиране, струва ми се, е иронията: същата тази ирония, която представлява един от ключовете към разбирането на Шимборска. (…) Който разбира нейната поезия, ще разбере и нейните колажи.“[3]
[1] Вж. Шведек, В. Преводната рецепция на Блага Димитрова в Полша и заслугите на Вислава Шимборска. В: Гостопориемството в полската и българската култура, Велико Търново, Варшава, 2020, с. 143-157.
[2] Шведек, В. Колажите на Вислава Шимборска, Филологически форум, Година IV, брой 1 (7) Издание на Факултета по славянски филологии, София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 148-156, ISSN:2367-8119; ISSN:2534-9473
[3] Ruszynek, M. O rozumieniu wyklejanek. Публикация на сайта на Фондация „Вислава Шимборска“, https://www.szymborska.org.pl/szymborska/teksty-o-szymborskiej/
