Лора Динкова
Кой е кварталът на вашето детство?
Живея в кв. „Толстой“. Когато бях дете, се смяташе за квартал от покрайнините на София – беден и работнически, а в наши дни се оказа периферен център. 😊
С какво пътувахте? Кои бяха вашите маршрути?
От петгодишна карам колело, подариха ми BMX за тогавашния рожден ден и смело обикалях квартала. Карах и ролери (дори и в трамваи). Бях нетипично момиче, не си играех с кукли, а при всяка възможност бях навън.
Кои бяха градинките, в които ви водеха като дете. А тези от ученическите и студентските ви години?
Най-вече тези около блока, в който живея. Имаше кълба, от които висях с краката надолу. Сега не мога да си представя как ще имам дете, на което бих дала подобна свобода. Обикновено през уикендите баба ми ме водеше на Витоша, имаше прекрасна полянка, разположена малко над Княжево. Разбира се, какво е едно софийско детство без Борисовата градина и Южния парк и карането на рикши по алеите. В студентските години не бих казала, че сме се събирали по градинки. По-скоро ,,Кривото“ беше втори уютен дом след любимия Университет, разбира се.
Кои сладкарници си спомняте? Какво се продаваше в тях?
Имаше (а и я има и до днес) една сладкарничка на бул. „Ломско шосе“ с много вкусни тулумбички и торта ,,Гараш“.
Кои бяха заведенията, които посещавахте?
Като дете по-скоро присъствах на събирания с компанията на родителите ми. Сещам се, че бях силно впечатлена от ,,Тамбукту“, който се намираше в градинката на „Кристал“. Като ученичка най-често се събирахме в квартала. В ресторант ,,Музите“, който все още е актуален 😊.
От кои и какви магазини се пазаруваше?
Родена съм през 1988 г. и в онези години нямаше особен избор. Помня, че леля ми носеше от Италия дрехи, които ги нямаше тук и бях щастлива, че съм дете, което има възможност да притежава подобни материални придобивки. Като тийнейджър пазарувах от ,,Terranova“ – един от малкото качествени магазини на бул. „Витоша“, чиято продукция отдавна не може да сравнява с онази отпреди 20 години.
Помните ли някакви конкретни книжарници?
Да. В един блок, близо до този, в който живея, имаше две. Всеки ден си купувах по една книжка от поредицата ,,Вечните детски романи“, а и стоях с часове да си говоря с книжарката.
Какви бяха вашите занимания в детството? Ходехте ли на някакви школи, на алианс?
Спомням си, че всеки ден след училище си пишех първо домашните за следващия ден, а след това излизах навън. Играехме на народна топка, на ластик, на стражари и апаши. По едно време беше много модерно събирането на листчета и тяхното ,,менкане“. И досега си пазя голямата ,,колекция“. Имах прекрасно детство, изпълнено със смях и с игри – нещо, което липсва на съвременните деца поради виртуалния свят, откъдето не искат да излязат. Иначе посещавах училища ,,Европа“, за да допълвам познанията си по английски език.
Кои са училищата, които завършихте? Има ли учители, които са ви белязали?
Прогимназия завърших в 54-то СУ ,,Св. Иван Рилски“ – любимото ми училище, което се намира на една ръка разстояние от блока ми. Бях силно впечатлително дете и си имах тефтери, в които отбелязвах всеки ден коя госпожа как преподава, как изглежда и пр. Скъп спомен имам от учителката си по БЕЛ – Бисерка Милушева, с която с години поддържахме близко приятелство. Гимназия завърших в 33. езикова гимназия ,,Св. София“ през 2006 г. Тогава тя се водеше втора френска гимназия, защото единствено с 9. ФЕГ даваха дипломи, с които се влизаше автоматично в университетите във Франция.
Имахте ли любими градски места?
И досега любимите ми места са уличките около Университета.
Кой е най-яркият Ви спомен от детството, свързан със София / със случка в София?
Един път реших, че ще наливам вода от ,,Централна баня“, но с ролерите. Хората ме гледаха доста учудено в трамвая – момиче на 11-12 години с туби, пълни с вода, но и с кънки.
Какво се е променило в София? Каква е тя днес?
Макар и пренаселена, София сякаш е ,,обезлюдена“ откъм играещи си деца. Това зависи както от семейното възпитание, така и от техническия ,,прогрес“, с който много родители най-лесно се справят с отговорностите си. От друга страна, София днес е един модерен и европейски град, който трябва да пазим и обичаме.
Кое литературно произведение свързвате най-силно със София?
На прима виста се сещам за ,,Софийските потайности“ на Петър Величков, което е любопитно изследване за нашия град, за заведенията, кварталите и ,,нравите“ непосредствено след Освобождението.
