Явор Цанев е автор на няколко сборника с разкази, стихосбирки и два детски романа. Носител е на редица награди за кратка проза и наградата „Константин Константинов“ за детска литература. Управител е на издателство „Гаяна“ и от 2012 г. издава списанието за фантастика, фентъзи, хорър и криминални разкази „Дракус“. Разговаряме с него в средата на август 2023 г.
През тази година излезе четвърто преработено и допълнено издание на стихосбирката Ви „Необходими ангели“ и второ на детската Ви книга „Силвър и вампирите“. Излезе и благотворителна детска книжка „Добрините на мечето Луис“, с която подкрепяте благотворителните акции за набиране на средства за деца в нужда. Пропускам ли нещо и има ли други предстоящи събития, свързани с вашата издателска дейност?
„Силвър и вампирите“ излезе наскоро и като аудиокнига в „Сторител“, с гласа на Павел Владимиров, и ми е много интересно как ще бъде възприета в тази си форма. „Добрините на мечето Луис“ е писана за благотворителните инициативи на организацията „Детство мое“, която има намерение да издаде книгата и на английски език, което също очаквам с интерес. В момента подготвям новия брой на списание „Дракус“, а заедно с него ще излезе и следващата книга в нашата поредица от български автори, които творят в областта на фантастиката, фентъзито, хоръра и криминалната литература – „Колекция Дракус“. Заглавието под № 33 е „Приказки за страшна нощ“ и представлява интересен сборник с хорър разкази, вдъхновени от класически приказки, който осъществяваме по идея на Елена Павлова. Подготвям също и преводен сборник с някои от най-добрите разкази на Ричард Конъл, който ще включа в поредицата с класически произведения – Old Gold. Авторът е почти непознат у нас, въпреки че два пъти е отличаван с наградата „О. Хенри“ (през 1923 и 1924 г.).
Издавате преди всичко фантастична литература, но освен това сте автор и на две стихосбирки (едната с четири издания), някои от които с кратки форми, са печелили награди в конкурси за хайку. Това са различни интереси в областта на литературата или разнопосочни начини за пътуване във времето?
Издаваме всякакви книги, защото част от работата е свързана със самофинансиращи и саморазпространяващи се автори. Собствените ни издателски проекти обаче наистина в значителна степен са свързани с фантастиката и хоръра. Колкото до поезията, за мен хубавите стихове са особен вид концентрирани и наситени текстове, които могат за изключително кратко време да запълнят нуждите от литературно изживяване на читателя. В забързаното ежедневие на съвременния човек ми се струва, че това дава частично предимство на всички кратки форми. Доколкото едно произведение е вид пътуване не само във времето и пространството, а преди всичко във въображението, мисля, че различните посоки, към които насочваме литературните си опити и интереси, могат само да ни обогатят. В хубавата проза често се долавя поезия, както в поезията може да се прокрадне проза.
Всяка година Вашето издателство организира конкурс за фантастичен разказ. Какви са критериите за един добър разказ в този жанр?
Да, в началото конкурсите бяха всяка година, но напоследък ги разредихме по простата причина, че ги организираме с идеята да издадем сборник с отличените разкази, а това неминуемо е свързано с работа по книгата, време и финансови ресурси. Критериите за добър фантастичен или хорър разказ не се отличават от обичайните критерии за всеки друг добър разказ. Той трябва да заинтригува читателя, да бъде представен по начин, който въздейства, да разкаже всичко на един дъх и през това време да ни завладее, а ако успее да остави след себе си спомен или белег, можем да го наречем наистина добър. Според мен най-добрите разкази не просто запомняме, а ни се иска да препрочитаме.
Писането за деца за Вас е ново предизвикателство, или е удоволствие от общуването с читателите с най-богато въображение?
Според мен писането си е писане и е еднакво удоволствие, предизвикателство, отговорност и каквото още се сетите, независимо за каква читателска аудитория е предназначено. Убеден съм, че при детската литература е важно авторът едновременно да се забавлява, но и да подхожда сериозно към работата си. Обичам да чета детски книги и си давам сметка колко много от тях са значими именно защото могат да се четат и препрочитат на различна възраст. Както вече казах, добрата история ни кара да я препрочитаме, а при добрата детска книга това сякаш най-ясно се забелязва. Смятам, че моите детски романи „Злостории“ и „Силвър и вампирите“ могат да се четат на всяка възраст и искрено се надявам да продължават да се харесват не само от децата.
А трябва ли да имаш котарак, за да се справяш с вампири?
С вампирите всеки се справя както може, но един котарак винаги е добре дошъл и съм убеден, че всеки домашен любимец дарява с незаменими емоции стопаните си. Ако пък случайно е със сребърна козина, която държи вампирите на разстояние, нямаш избор и се налага да напишеш книга за него.
Жанрът „фантастика“ много често е подценяван и смятан за второстепенен. В същото време големи писатели като Хесе, Булгаков, Хъксли (и не само те) се смятат за „половин фантасти“. Как бихте защитили стойността на литературната област, с която сте избрали да се занимавате толкова последователно?
Това, че има хора, които я подценяват, не променя стойността ѝ. Тя се е доказала във времето и не мисля, че е необходимо да бъде защитавана. Интересът към новото, непознатото и възможното винаги е съпътствал човечеството. От пророчествата до прогностиката хората са изразявали желанието си да получат познание или поглед извън своето пространство и време. Извън всичко познато. Това е особена активност на разума, а въображението е основната ѝ задвижваща сила. Всяка художествена литература развива въображението, но за фантастиката това важи с още по-голяма сила. Само ще вметна, че напоследък жанровете доста често се преливат, а фантастични или хорър елементи могат да се открият в много произведения, които иначе не се определят като фантастика. Изобщо, ако разгледаме литературата като паралелен на нашия свят, не става ли очевидно, че той е обитаван от духове? Дори когато героите имат своите прототипи или са реални личности, в текста те са като вградените им сенки. Нима това не носи усещане за нещо свръхестествено? А какво да кажем, когато и историята, и героите са напълно измислени, а успяват да ни въздействат? Да ни замислят. Да ни разплачат или усмихнат. Ами за литературните и митологични образи, които са навлезли в ежедневието ни – сътвореното от въображението се завръща в реалния свят със силата на собствения си въздействащ образ. Нима това не е фантастично? Нима не живеем в свят на фантазии?
Много писатели фантасти (а и филмови сценаристи) са се оказвали пророци. В същото време днешната реалност в някаква степен надминава и най-развихреното въображение. Как се справя един автор на фантастична литература с тези нови житейски условия и променени хоризонти?
Въпросът е пряко свързан с предишния. Живеем във фантастично променящ се свят, който в известен смисъл изпреварва въображението. Не е ясно след колко време ще звучи странно, ако героите в романите говорят по мобилни телефони, а до неотдавна това беше фантастичен елемент. И все пак някои класически произведения успяват да звучат твърде актуално и днес. За мен това означава, че на фона на фантастичната идея са успели да ни разкажат нещо, свързано с нас, хората, което продължава да ни вълнува. То ни впечатлява повече от фантастичния елемент (който може междувременно да е остарял), защото го усещаме. А го усещаме, защото докато четем, четем себе си. Ето защо смятам, че въпреки всичко фантастично, което можем да измислим и вградим в една история, в читателя остава предадената човешка емоция. В този смисъл цялата фантастична обстановка и всички фантастични герои или технологии могат да се превърнат в литературен похват, с който да бъдат поднесени човешките послания и емоции.
Ако летиш – лети високо!
Крила ще срещнеш, станали на прах,
но те са горе именно защото
летят високо. Другото е страх. – Това е откъс от Ваше стихотворение. Поезията ли Ви издига във височините, на които не се страхувате да изпепелите крилете си, или е нещо друго – например въображението, с което пътувате в измислени светове?
Това е краят на едно от стихотворенията, които ще включа в следващата си стихосбирка. Ако Икар не беше изпепелил крилете си, щяхме да се лишим от един хубав мит. Като всяка значима история и тази може да бъде интерпретирана по различен начин или да бъде използвана като метафора. Вече споменахме за тези завръщащи се и въздействащи на реалността образи. За да се върна и аз към връзката между поезията и прозата, ще опитам да отговоря на въпроса с откъс от анотацията на последния ми сборник с разкази „Гроб съм“, която е в стихотворна форма:
Разпилени фрагменти от човешкия род.
Съществуваме в невидимите си светове.
Телата живеят ограничен живот,
душите са спасителните им брегове.
Разговора води ЛИДИЯ ВЛАСОВА
