Менахем Розенсафт (1948) е роден в лагера за разселени лица Берген – Белзен, в съседство с едноименния концентрационен лагер. Три години по-рано в газовите камери на Аушвиц загиват баба му, дядо му и петгодишният му брат Бенжамин.
Розенсафт днес e изпълнителен вицепрезидент и главен съветник на Световния еврейски конгрес, известен юрист и лектор в юридическите факултети на Колумбийския и Корнуелския университет. Той е също така историк и изследовател на Холокоста с десетки публикации и участия в международни конференции. Автор е на няколко книги, между които особено изпъкват издадените през 2021 „Поеми, родени в Берген-Белзен“. Писани през различни периоди, те изразяват не само дълбоко личните преживявания на Розенсафт, но и пресъздават със средствата на една силно емоционална, експресивна лирика призрачния свят на децата концлагеристи.
Леа Коен е подбрала пет откъса от книгата, които представяме в неин превод.
В памет на детето призрак
То
носи се безцелно
в снега
над снега
Детето призрак,
Което не знае
кое е,
дали е било,
ако въобще е било.
То
не говори,
не може да говори,
не се е научило
как се говори,
затова
отказва да говори.
То
не разбира,
не разпознава нищо,
Не чува
думи,
смях,
писъци.
Със сигурност не чува и молитви.
То
няма просветление,
прослава,
прошка или
проклятие.
То
не съзнава колко
минути, часове, дни, седмици, месеци, години
безцелно се е носело
в снега
над снега,
в дъжда проливен или
изгаряно от августовско слънце
над някаква трева с
цветя
подобни на последните цветя,
които е видяло,
през процепа на
дървени стени.
то
не помни вече
усмивка
прегръдка
целувка
само далечно ехо
на приспивна песен
друго дете призрак върви
насреща му,
а после
редом с него,
без двете да се видят
ни да се докоснат
безсмислено е.
Те знаят, че някога
са чули същата приспивна
превърната
в една и съща пепел,
разсеяна
в еднаква сивота.
Две призрачни деца
се реят безцелно
в снега
над снега
Треблинка
Стоящото дърво край пътя,
което гледаше ме как умирам,
което чакаше под свъсените облаци,
кога пореден бледен смъртник ще премине,
не пуска птиците да отлетят далеч.
А вятърът горещ, когото нявга срещнах,
Все още чува думите, изречени от моя призрак,
Все още помни отлетелите ми вопли,
Все още пепелта ми разпилява.
Студената земя на мойто ложе,
Усеща неизсъхналата кръв,
Попива сълзите на младенеца
И пита Господ пак и пак: Защо?
Като дете без име и без образ,
Съзнавам днес: човекът все е същият.
Затуй съм втренчен в ослепителния пламък,
Изтръпнал в страх, какво нощта ми готви още.
Разбира се „животът на чернокожите има значение“
На Майк
„Животът на чернокожите има значение“,
разбира се животът на черните има значение
и ако искаме
да се помнят
Животите еврейски в Аушвиц
Животите босняшки в Сребреница
Животите на тутсите в Бутаре
Животите на сърбите в Ясеновац
Арменските животи в Муса Даг
Животите на фурите в Дайфур
И на роингите в Мианмар,
тогава всички вкупом трябва да крещим,
„животите на чернокожите са важни“,
Защото никое създание на Бог
Не трябва нивга вече да умира без дъх със думите:
„не мога да дишам“
Плетена кукла в Bergen-Belsen
момиченце
прегръща
силно до гърдите си
своята плетена кукла
целува я
шепне в ухото й
плаче в нея
избеляла
кафява вълна е
косата
обувчици си има
куклата е всичко,
което е останало
от преди
глада
студа
тифуса
мръсотията
рядката супа от ряпа.
момиченцето
прегръща своята плетена кукла,
докато си играе
сред трупове.
Отказ да бъде простена смъртта
на обгазено дете от Биркенау
на кого да простя?
защо да прощавам?
как да простя?
деца
стотици деца
хиляди
хиляди по хиляди
деца
стотици хиляди
деца
Повече от един милион деца
гладуващи
пребити
тифусни
простреляни
обесени
обгазени
но аз виждам
едно дете
само едно дете
винаги едно дете
винаги едно и също дете
момче-на- пет- години- и- половина
Бенжамин
син на майка ми,
дете на майка ми,
пепелта му е пръсната
между звездите
почти три години
преди да се родя
Имало е време, когато
моят брат е можел
да се смее,
да играе
да пее,
да има
други утре.
но това е било преди.
преди влака,
преди пристигането
на място
с немско име
преди една последна прегръдка
една последна целувка
преди да се отправи
с баща си
с баба си и дядо си
в безкраен мрак
на кого да простя?
защо да простя?
как да простя?
