Василен Василев
Трудовете на проф. дфн. Олег Георгиев се занимават може би с един от най-ключовите фактори за формирането на интелектуалните традиции през Средновековието, а именно институциите и традициите на образованието. Приносът на подобна изследователска работа е в проблематизирането на клишето, че през Средните векове образование няма, а Църквата ,,контролира“ всички аспекти на живота на отделния човек от неговите взаимодействия с другите до най-интимните му помисли, желания и страсти.
Всъщност практиката на задължителна изповед се въвежда след Четвъртия латерански събор, проведен през 1213-1215 г. Освен това християнизацията на населението на Европа е бавен, постепенен и неравномерен процес, продължил чак до XIII в. Следователно и скъсването с езическите традиции и вярвания не е окончателно. Т.нар. ,,проповедническа“ литература свидетелства и осъжда множество практики, имащи общо с езическото минало. Практикуването на магия до края на Средновековието е било толкова разпространено, че има множество случаи достигнали до нас за хора практици както от ниските, така и от високите нива на църковната йерархия. Иначе казано, магията в никакъв случай не е достояние само на една маргинализирана и необразована ,,селска“ прослойка. Впрочем периодът от XII до края на XV в. е белязан от бум на научни ,,схоластични“ текстове, в които тя е предмет на дискусия, макар и да не влиза в curriculum-а на университетите. Повод за тези текстове и дискусиите покрай тях са античното и арабското културно наследство, достигнало бреговете на Западна Европа по това време.
Всички тези неща, макар и да не присъстват експлицитно в трудовете на проф. Георгиев, очертават културната ситуация, в която се разполагат средновековните образователни традиции. Оказва се всъщност, че Средновековието е много по-разнообразно, динамично и ,,ризоматично“. Зад налагането на християнските шаблони на мислене и световъзприятие стоят различни модели на античното познание и образование, напр. Аристотеловото наукоучение, изучаването на свободните изкуства, най-вече на реториката и т.н. Но дори и с оглед на магията, която беше дадена като пример, виждаме много ясно по-скоро една непрекъснатост с вече наличните езически светогледни системи, напр. келтска, германска, гръко-римска, арабска и т.н.
Усвояването и трансформацията на подобни практики посредством цензурирането им от официалната ,,доктрина“ допринася за тяхната изключителна виталност чак до XVII в. В този смисъл може да се каже, че както Античността не приключва с падането на Рим, така е проблемно и къде пада границата между Късно средновековие и Ранна модерност. Заедно с лова на вещици модерността познава и един от най-големите приноси на средновековния интелектуализъм, а именно университета, със залегналото в неговата структура разделяне на факултети и научни дисциплини, с ясното обособяване на изследователски методологии, с преминаването през научно-образователни степени, с получаването на лиценз за преподаване и др.
Най-новата книга на проф. Олег Георгиев е кулминация на неговите досегашни изследвания, но е също така и продукт на диалог и даже диспут между преподаватели, студенти, колеги и приятели. „За началата на университетската интелектуална традиция“ (2023) е резултат на продуктивните усилия да се осмисли средновековното философско и културно наследство било то като контрапункт или като апендикс на нашето собствено съвременно мислене и култура. Тези усилия, както сам посочва проф. Олег Георгиев, се осъществяват в ежегодната лятна медиевистка школа, провеждана в гр. Елена, която впрочем тази година празнува юбилей – 40 години. „За началата на университетската интелектуална традиция“ се състои от няколко глави, които в началната си фаза са представлявали доклади, изнесени и дискуситрани в школата в гр. Елена.
В първа глава се очертава генезисът на средновековните университети, а във втора ни се представя реконструкция на типичен ,,схоластичен“ диспут, в който главно действащо лице е един от най-значимите автори за философското мислене на Късното средновековие и Ранната модерност, а именно Уилям Окам. В трета глава се разглежда понятието „circumstantia“, което идва от реториката и залягайки в екзегезата, открива възможността за конституирането на херменевтичния подход на четене и тълкуване на текстове, усвоен от модерността и преоткрит през XX в. Четвърта глава е посветена на етиката на Тома от Аквино и по-конкретно на напрежението между „prudentia“ и „phronesis“, които се оказват ключови понятия с оглед на тълкуването на етическото действие. Заключението по-скоро може да се разглежда като самостоятелна глава, в която авторът се завръща с машина на времето от миналото и подлага на критична рефлексия настоящето, респ. съвременната ситуация на интелектуализма и висшето образование както в чужбина така и в България.
Всъщност новата книга на проф. Олег Георгиев не само впечатлява с ерудицията си и с тънкостта на анализите, но и с проследяването на употребите на понятията, с изобилните си интертекстуални взаимовръзки. В някакъв смисъл осмислянето на средновековната образованост налага на изследователя, и това е ясно показано, да предприеме схоластичния modus operandi, а именно запознаването с множество текстове, заедно фигуриращи в една интертекстуална цялост от позовавания и препращания, които само някой с достатъчно добър херменевтичен нюх може да разплете, но и да синтезира и сумаризира.
Затова и от една страна, средновековните диспути без предварително запознаване с дадения контекст изглеждат неразбираеми и безсмислени. Но от друга, в тази форма на конфигуриране на знание и образование се заражда и нашата съвременна научна практика, изискваща позоваване, коментар, анализ и интерпретация на авторитетите, изказали се по дадени казуси, теми и проблеми. Всъщност проф. Олег Георгиев ни насочва именно към моста между интелектуалните практики и традиции на миналото и тези на настоящето. Този мост е херменевтичното усилие да разбереш какво някой друг е казал или написал. Но в основата на това усилие е желанието да знаеш. Така желанието или даже любовта към знанието, amor sciendi, е в сърцевината не само на конфигурирането на първите институции на знанието в Западна Европа – средновековните университети, но и в сърцевината на опита, завръщайки се към техните начала, по-трезво да погледнем към себе си и съвремието ни.
Олег Георгиев, „За началата на университетската интелектуална традиция“, Издателство на БАН ,,Проф. Марин Дринов“, С., 2023
