Владислав Христов
Маслен нос
(цикъл)
стоях дълго в морето
с времето тялото ми посиня
сви обема си
изгуби основания за съществуване
каквото остана
принесох в жертва на вълните
вече съм у дома
заобиколен от топъл пясък
и бягащи детски крачета
…
брегът е място за молитва
времето протрива колене и думи
проваля намерения
на този остров всички сме приятели
живите вечерят с мъртвите
от мълчанието им се носи аромат на анасон
солени корабни въжета и чирози
сега е време да затворим кръчмата
да си помечтаем за мекици на закуска
кафе и шоколад със лешници
преди брегът да ни превърне в минало
….
рибар яде къпини
той вдига към небето шия
за да напълни гърлото си
с черни плодове
днес времето е мрачно
край пътя за морето
крачи проститутка
която като лешояд очаква
рибарят да се наяде
…
високо над вълните
кухите кости на чайките
скърцат в тон със старите мачти
ритъм който постепенно унася пасажерите
и те заспиват във всевъзможни пози
капитанът крачи тревожно по палубата
като петел изгубил харема си
още преди клането да е започнало
…
след излизане от водата
корморанът каца на някой камък
и разперва крилете си
така може да стои с часове
неподвижен като малък черен паметник
насред морската шир
всъщност съхненето на перата му
трае не повече от три минути
през останалото време
корморанът тренира своето търпение
…
тази сутрин маслен нос е неспокоен
стопаните му още спят
радостният лай на маслен нос
полита над чадъри и шезлонги
свободата е
да си гониш опашката до насита
по обед маслен нос
влиза тържествено в бунгалото
и без да му мигне окото
изтръсква тонове морска вода
върху спящите си стопани
време е за ставане
