Теси Байла
През 2023 г. отбелязваме две важни годишнини – 160 години от рождението и 90 години от смъртта на Константинос П. Кавафис, когото мнозина смятат за най-големия съвременен гръцки поет. По този повод наскоро излезе от печат първият български превод на пълния корпус „Стихотворения“ на К. П. Кавафис от издателство Colibri Books, в превод на класическия филолог и утвърден преводач от новогръцки и старогръцки език Иван Б. Генов, почетен член на PEN Greece, в сътрудничество с Кирил Кадийски, големия майстор на поетическия превод, известен поет не само в България, но и извън нея. Изданието е обогатено с послеслов и богат коментар на реалиите от Иван Б. Генов, както и с предговор на професор Клео Протохристова, озаглавен „Кавафис – поетът на Александрия, световният поет“, в който се изтъква, че той е „най-значителният гръцки поет на ХХ век“. Днес публикуваме текст на гръцката писателка Теси Байла – литературен критик и преводач, секретар на PEN Greece – за великия гръцки поет К. П. Кавафис.
По дефиниция Кавафис се чувства като исторически поет.
Впрочем той го заявява и сам: „чувам в себе си 125 гласа, които твърдят, че мога да пиша история“. Освен това той подчертава, че е „елински поет“, в смисъл, че като представител на диаспората чувства носталгия, но и гордост от принадлежността си към една въображаема родина, като същевременно го отблъскват нейните черти, които съзнанието му не приема, „осъзнавайки суетата на величието“. Онова, което постига в своята поезия, е да се фокусира върху диахронни поведения и стойности, извисявайки елинското като носител на цивилизация за останалите народи. Известна е привързаността на Кавафис към всичко елинско, която е станала обект на много изследвания.
Изборът на Кавафис да се заеме предимно с елинистическата епоха не е случаен – той е продиктуван от факта, че това е една преходна историческа епоха. Онова, което успява да постигне, е да свърже миналото с настоящето и точно на това място намира възможността да осмива своето съвремие с подходящи исторически примери. Историческите слоеве му позволяват да свърже фактите със своята епоха и много често това служи на Кавафис да прокара еротичен оттенък в съответното стихотворение, както например го прави в „Цезарион“. Поетът разсича историческата действителност, превръщайки еротичния спомен в поезия и обратно, тъй като свързва всичко със собствената си еротична природа, за да сътвори поучителния си мит.
В своята поезия Кавафис използва второстепенни исторически личности или сам създава характери, включва ги в епохата и ги използва за целите си. Сътворяването на негова лична митология му дава възможност да изследва диахронното човешко поведение. Впрочем поетът по своята природа е очарован от противоречивата хармония на противоречащи си черти, присъщи на всеки човек, независимо дали говори за историческа личност или за обикновен индивид.
Поетът описва събития и ситуации с помощта на езикова амалгама, забележителна с изключителната си естетичност. Както художествените, така и идейните му схващания ярко изпъкват в неговото творчество. Впрочем изследването на езика на Кавафис е от особено значение и затова е и предмет на многобройни сериозни изследвания. Съвременните нему привърженици на народния език „димотикѝ“ така и не успяват да прозрат величието на новаторския език на поета и не му обръщат никакво внимание, тъй като той съществено се отличава от атинския „димотикѝ“ на Костис Паламас, но и не се отъждествява с архаизиращия „чист език катаревуса“.
Кавафис не пише на установения език на поетите от поколението на 1880-те. Властното налагане на „димотикѝ“ в поетическата идеология на неговото съвремие изобщо не го трогва. Той използва минимален брой епитети, описанията му са точни, изпод рационалното възприемане на действителността прозира лиризъм, за него е характерен реализмът в изказа и точността при избора на глаголите. Творчеството му е пълно със символи, отекваща музикалност и ирония. Кавафисовата ирония е всеизвестна, тя е находчива и същевременно събрана и с много измерения, и точно тя се превръща в най-добрата мярка за идентичност на поезията на Кавафис. Тя се дели на вербална ирония, тоест противоречие между употребената дума и смисъла, който иска той да ѝ придаде, и на ситуационна ирония, отнасяща се до очакванията на читателя и окончателния факт. Така че Кавафисовата ирония е основен признак при оценяването на поетическото му творчество.
За връзката на Кавафис с Гърция и световното звучене на неговото творчество е изписано много. Важно е да се подчертае, че поетът не е имал щастието да бъде оценен приживе сред литературните кръгове – известно е, че с малки изключения Кавафис е признат в Гърция едва когато го откриват поетите от поколението на 1930-те – едва тогава творчеството му е оценено откъм неговия философски, политически, а безспорно и еротичен смисъл, и то след като поетът се е превърнал в диахронна, емблематична фигура на световния духовен небосклон. Впрочем няма никакво значение дали той е световен или елински поет, най-важното в неговата поезия е рационалното възприемане на действителността и на нейния идеологически смисъл, връзката между историята и естетиката, неговият своеобразен лиризъм, неговата интелектуална и интегрална връзка с читателя и накрая – духовният диалог на всеки от нас с творчеството на Кавафис.
Превод от гръцки: ИВАН Б. ГЕНОВ
Преводът е направен по „Κ. Π. Кавафис: 151 години поезия и история“, списание за литература Клепсидра, том 4, май 2013: https://www.literature.gr/k-p-kavafis-poiisi-kai-istoria-tis-tesys-mpaila/
