Разговор с Вал Стоева
Един малко по-общ въпрос като за начало – въпреки че фондация „Детски книги“ е добре позната, какви са основните ѝ цели?
С колегите ми се стремим да развиваме грамотността чрез четене, защото то е в основата на функционалната грамотност. Основният ни инструмент за работа са изданията за деца, художествени и нехудожествени. Чрез тях стимулираме интереса на младите да четат, да търсят информация и да трупат знания.
Важна част от работата ни е и промяната на нагласите в обществото спрямо четенето при децата – след толкова години работа, все още срещаме възрастни, които се отнасят пренебрежително към най-важния (по мое мнение) сегмент в книгоиздаването.
Сред целите ни е и подкрепата за библиотеките – обществени и училищни. Длъжници сме на тези центрове на информация и знание, които биха могли да повишат сериозно нивата на грамотност у нас, ако получават адекватна подкрепа и от държавата, и от обществото.
От основаването на фондацията през 2013 г. досега забелязвате ли положителни тенденции при четенето сред децата? Как са се променили нагласите им към това уж „омразно“ и „задължително“ занимание? Или всъщност това вече е остаряло клише?
Ако говорим за тенденциите при четенето, нека уточним, че всъщност ние технически четем непрекъснато, но у нас четенето се възприема предимно като прочит на печатно издание, обикновено роман. Това несъзнателно допускане подменя цялото разбиране за четенето, вече променено и от активната употреба на технологиите. И ако се питаме дали децата четат печатни художествени издания, отговорът ще съвпадне с клишираните твърдения, според които децата почти не четат.
Трябва да отбележа, че след пандемията от COVID-19 се наблюдава още по-голям спад в интереса на децата към печатните издания и към дългите форми на текст. Достъпът до устройства, насърчаван от родителите и учителите, а често и неконтролиран, развива трайното желание на подрастващите да преглеждат единствено кратки по обем текстове. Не е случайно, че при избора на книги много от децата в училищна възраст залагат на енциклопедичните издания с кратка и ясно поднесена информация. Но притеснението ми е за онези, които тепърва постъпват в училище и се учат да четат самостоятелно. При тях платформи като TikTok дотолкова са променили възприятието към текста и изображенията, че те сякаш се връщат в ерата на „предчетенето“, ако цитирам доц. Милена Цветкова.
Хубавата новина е, че децата проявяват интерес към традиционната книга, стига да имат достъп до интересни за тях предложения. За съжаление, българските ученици и подрастващи, особено извън столицата, имат сравнително ограничен достъп до нови и съответстващи на вкусовете им издания, което води до естествен превес на технологиите, понижава уменията за четене и не благоприятства развитието на добър вкус и усет за качество.
Освен от книги, за да харесат четенето и да го практикуват, младите читатели имат нужда от възрастен, готов да ги подкрепя в читателския им път, да обсъжда с тях темите, засегнати в прочетените издания, и да подпомага развитието на читателския им вкус, но без да натрапва своя. Такива възрастни са рядкост, но аз съм щастливка да познавам активни учители и библиотекари, част от мрежата на читателските клубове „Бисерче вълшебно“. Те подпомагат и насърчават четенето, отглеждат истински читатели с критично око и добър вкус.
Любовта към книгите у децата минава ли през очите на родителите? Какви са наблюденията Ви върху стигмата, че от родителя зависи дали детето ще заобича четенето?
Със сигурност примерът на родителите е важен – ако в един дом няма книги, детето трудно би ги възприело като ценност. Разбира се, дали по-късно ще се превърне в активен читател на печатни, електронни и аудиокниги, зависи от много различни фактори. И все пак, ако липсва основата, надграждането е почти невъзможно.
Кога се формира културата за четене според Вас – в най-ранна възраст, в училище или дори след това? Има ли възраст, на която е твърде късно да започнеш да четеш?
Четенето е много повече от умението да четем самостоятелно. Затова досегът с книгите от най-ранна възраст, чрез родителя, дава неизменно предимство. Инвестицията в четене на мъниците преди училище доказано увеличава шансовете им да постигнат по-добри академични успехи. И тук далеч нямам предвид оценките в часовете по литература, а по-скоро уменията за трупане на знания.
Колкото до културата на четене и развитието на читателския вкус, те не са константа и се развиват през целия живот на човека. Затова си мисля, че в който и момент да решим да се посветим на задълбоченото четене, няма да е късно.
Резултатите от матурата по български език и баловете за прием във висши училища всяка година се понижават на фона на ежегодно нарастващия процент нечетящи хора в страната. Къде е разковничето на проблема?
В отговорите на предходните въпроси загатнах къде по мое мнение се коренят част от проблемите. Може би когато говорим за матури, би трябвало да си дадем сметка, че подготовката на зрелостниците не е достатъчна. И тук далеч нямам предвид, че учителите не са си свършили работата. По-скоро ние, родителите, не сме дали добра основа и не сме подкрепили достатъчно добре децата си в ранна възраст, не сме им помогнали да четат между редовете, да изразяват мнение.
Като пример ще посоча един от въпросите, които ми задават най-често в края на всяка учебна година: „Как децата да прочетат книгите от задължителния списък?“. Отговарям, че тези произведения се четат заедно, като дори родителят чете, дава обяснения за непознатите думи, за особеностите на бита, за да може ученикът да добие ясна представа за сюжета, за героите и да хареса или да отхвърли произведението. Когато натрупат знания за контекста и рядко употребяваните думи и развият уменията си да мислят, зрелостниците не би трябвало да имат затруднения по време на финалния изпит.
Освен за насърчаване четенето сред децата и за промени в обществените нагласи към четенето, фондацията работи и по други инициативи, една от които е „Нощ на литературата“. Как започна партньорството на това събитие, което се провежда вече 12 години и в България?
„Нощ на литературата“ е едно от най-вълнуващите събития, предназначени предимно за възрастните любители на поезията и прозата. Щастливо стечение на обстоятелствата през 2014 година ни срещна с екипа на Чешкия център, инициатор на инициативата за България. Оттогава фондация „Детски книги“ винаги е имала свое читателско гнездо, в което да представя съвременен европейски автор. През 2022 година партньорите в инициативата, посолствата и културните институти на европейските държави ни се довериха и ни възложиха да координираме събитието за цялата страна. Не крия, че съм горда от гласуваното ни доверие.
Според Вас увеличава ли се интересът към подобни литературни събития? Какви бяха акцентите и кои бяха най-посещаваните литературни гнезда на тазгодишното издание?
12-ото издание се оказа най-успешното до момента. Имаше както редовни посетители, така и съвсем нови слушатели. Вярвам, че основното, което привлича гостите в „Нощ на литературата“, освен качествената европейска поезия и проза, са неочакваните локации, вдъхновяващите четци и елементът на движение. Публиката е поканена да се движи непрестанно – от едно читателско гнездо към друго, по собствен маршрут, без условия и напътствия.
Важен елемент бе и наличието на превод на жестов език в част от читателските гнезда. За втора година партньорите ни от „Прочети София“ организираха и специална нощна литературна разходка, подарък за гостите и жителите на София. Този път водещ бе Тодор П. Тодоров, а снимките в профилите на „Литературни маршрути“ говорят сами за интереса към това партньорство.
Освен в София събитието се проведе паралелно в още 15 населени места в България. Сред новите ни партньори бяха Смолян и Кюстендил. Отзивите от участниците по места са вълнуващи и потвърждават, че събитието се е утвърдило в календара на културните събития.
Разкажете ни повече за предстоящите събития и инициативи с участието на фондация „Детски книги“.
Тече подготовката за основната ни кампания – Националната награда „Бисерче вълшебно“. За 12-и път ще поканим децата и тийнейджърите да изберат своите фаворити сред най-добрите издателски проекти за 2023 година. Работим и по няколко нови кампании, но тях ще запазя в тайна.
И последно, но не на последно място – кои са любимите Ви детски книги, които продължавате да препрочитате и до днес?
Аз съм отгледана с приказките на Николай Райнов, които не препрочитам често, но винаги стоят в съзнанието ми като еталон. Сред книгите, които открих на по-късна възраст и обичам да препрочитам, са „Матилда“ и „Момче“ от Роалд Дал, книгите на Ева Ибътсън, поредицата за Хари Потър, „Балада за един счупен нос“ от Арне Свинген. Приказките на Фани Пейчева, които ми напомнят за Николай Райнов и детството ми, са сред любимите ми открития в последните години.
Разговора води НИЯ ХАРАЛАМПИЕВА
