Уважаема г-жо Маца, изминала е по-малко от година от началото на Вашия мандат в София, но проведените от Института инициативи под Ваше ръководство вече са много. Кое е до момента най-голямото Ви удовлетворение?
Преди всичко бих желала да кажа, че макар да са минали едва броени месеци от идването ми в София, имам чувството, че съм тук отдавна, и това ме радва, тъй като си давам сметка колко е лесно да се установят положителни културни връзки в България. Не става въпрос само за количеството организирани събития, а за качеството на осъществените прояви. Културното и творческото равнище на столицата и общо на българската сцена е наистина изключително. Нашите партньори от българските фестивали, изложби, институции и академии много внимателно поддържат високото ниво и това, естествено, характеризира и предлаганата от нас културна програма в страната. Заедно с Посолството на Италия и другите участници от тъй наречената „Система Италия” в България ние разработваме една споделена стратегия, в която всеки компонент подсилва останалите, за да постигнат всички една и съща цел: да издигат Италия на възможно най-високо ниво заедно с нашите български партньори. И ми се струва, че в тази посока през последните месеци осъществихме много събития при взаимно удовлетворение. Освен това по-специално забелязвам, че българските институции, работeщи в културната сфера, се обръщат към нас, за да поднесем в България най-доброто, което Италия предлага в областта на музиката, изкуството, литературата. За мен е много удовлетворяващо да видя, че успяваме заедно там, където ние сами не бихме могли да намерим толкова благоприятен контекст, а те сами не биха могли да установят толкова ползотворни връзки с артисти и представители на италианската културна сфера.
Изненада ли ви с нещо България след пристигането Ви? Има ли някакви стереотипи по отношение на България, които са популярни сред италианците и които би Ви се искало да оспорите? Намирате ли някакви прилики между двата народа?
Останах приятно изненадана от интензивния културен живот в страната. Тази динамичност приятно ме увлече и в нея се почувствах някак като у дома. Мисля, че най-разпространеният сред нас стереотип по отношение на България е, че сред европейските държави тя е смятана за бедна, с малки икономически възможности и съответно обществото тук е малко по-слабо развито, отколкото у нас. Но естествено, стереотипите се основават на обобщения, които често не отговарят на реалната ситуация за дадено място. Българското общество ми изглежда много шарено, разнородно, развито, и открих много допирни точки с нас, например известна непринуденост в отношенията с хората. И наистина, за мен беше много лесно да установя контакт с българите, за броени минути човек започва общуване без особени формалности, докато в други държави, в които съм работила в хода на моята кариера, невинаги е било така. Може да се е постигал същият резултат, но след месеци, ако не и години. Докато тук се разбираме с един поглед. А това улеснява нещата. Ето един положителен аспект относно българите, който ние обичайно не познаваме.
Също така у нас често се говори за суровия климат в България, докато всъщност, като изключим по-студените зимни месеци, за нас като свикнали със средиземноморския климат е приятно да живеем в тази страна, за която са характерни няколко климатични области, така че и тук има разнообразие, което не съответства на типичното клише за ниските температури, каквито уж имало тук през по-голямата част от годината.
Като говорим за сходства, според мен има много: откритост към ближния, естествена симпатия към Италия, която веднага води до откриването не на различия, а по-скоро на общи неща, удоволствие от наслаждаването на красивото, любов към изкуството. Но естествено, това са първите ми впечатления от една нова страна, със сигурност с времето ще задълбоча погледа си върху нещата и в това също е една от хубавите страни на нашата работа в чужбина: в постепенното осъзнаване как нашите представи за страната домакин се променят спрямо началото и как в края на периода у нас е настъпила промяна, едно взаимно обогатяване.
Предстои Седмицата на италианския език по света, която ще се проведе от 16 до 22 октомври 2023 г. Какво ще бъде нейното мото тази година? Какви събития да очаква българската публика?
XXIII по света тази година ще бъде на тема „Италианският език и устойчивостта” – отправна точка за разпространение чрез италианския език на културата на устойчивостта и образа на държава, която се стреми да бъде водеща по въпросите, свързани с околната среда. Действително тазгодишната тема бележи приемственост както спрямо предходното издание, посветено на младите поколения, така и спрямо честванията на стогодишнината от рождението на Итало Калвино – автор с визионерско природозащитническо мислене.
За Седмицата на езика Посолството на Италия и Културният институт са предвидили разнообразни важни събития. Преди всичко панелната изложба със заглавие „Калвино тук и другаде”. Изложбата, осъществена от Фондация „Мондадори” и Лаборатория „Калвино” в сътрудничество с нашето Италианско посолство в България, включва около десет панела на три езика (италиански, български и английски) с визуална разходка из кориците на най-известните книги на Калвино, за да получим представа за пътешествието на неговите произведения по света: „тук и другаде”.
На 15 октомври, все така в рамките на честванията на Калвино, програмата ни включва събитие от фестивала „Синелибри”, изцяло посветено на неговата литературна фигура и значимостта му в световен мащаб. Събитието ще потопи зрителите в атмосферата на Калвино: не бих желала обаче да разкривам прекалено много това, което в замисъла на организаторите на кино-литературния фестивал трябва да е изненада, надявам се приятна, за любителите на литературата и на Калвино в България.
На 16 октомври, отново в рамките на „Синелибри”, ще организираме галавечер на Италия с документален филм за друг голям представител на италианската литература и култура на ХХ век. През Седмицата ще се проведе и концерт с класическа музика с участието на италиански музикант в рамките на Пиано Екстраваганца Фестивал. И така, програмата ще е съсредоточена около езика на литературата и музиката и се надяваме да срещне одобрението на тукашната публика.
Любителите на литературата по цял свят тази година ще отбележат важна годишнина: сто години от рождението на Итало Калвино. Какво ново могат да научат неговите български читатели от изложбата, която Институтът подготвя по този повод?
Панелите от изложбата показват световния успех, постигнат от книгите на Калвино, кориците на преводите му на основните световни езици, както и годините на чуждестранните издания на произведенията. Някои знакови откъси от негови текстове, също представени на панелите, ще ни отведат в неговия въображаем и очарователен свят. Това е автор, познат по цялото земно кълбо, докоснал сърцата на читателите от най-различни държави. Включително и в България Калвино е много превеждан и това свидетелства за високата оценка на гениалната му литературна фигура – както от страна на професионалните литератори, така и от страна на читателите в страната. Надявам се тази изложба да бъде отправна точка за откриването на един ключов автор от световната литература на ХХ век и за младите поколения, които може би още не го познават. Посланието на Калвино днес е по-актуално от всякога, думите и произведенията му изглеждат пророчески за това, което ще се случи по света няколко десетилетия след кончината му, но което той вече е предусещал. А това би могло да ни наведе на мисълта, че светът днес трябва непременно да спре лудешкия си бяг към модерността и егоистичното постигане на привидно материално благосъстояние, за да изгради една среда, действително устойчива за всички. Да преоткрие една нова човечност, която обаче рискува да се изгуби, както ясно е прозрял нашият голям писател.
На следващото издание на Софийския международен литературен фестивал през декември с подкрепата на Института очакваме две знакови италиански присъствия: на Дача Мараини и Франко Морети. Как накратко бихте призовали публиката да отиде на срещите с тях на живо?
Става дума за двама различни автори с еднакво голямо значение. Дача Мараини, с която имах късмета да се запозная лично преди много години, е изключителен свидетел на събитията в италианската литература от ХХ век и представлява важно свързващо звено между литературата от вчера и от днес. Писателката ще представи своя книга от 2022 г., публикувана по случай стогодишнината от рождението на Пиер Паоло Пазолини. Заглавието ѝ е „Скъпи Пиер Паоло”, а преводът на български език излиза с марката на издателство „Колибри”. Тази среща ще е уникална възможност да чуем на живо от една голяма авторка на нашето време думи за Пиер Паоло Пазолини – италиански писател, есеист, режисьор и поет, в компанията на когото Мараини заедно с Алберто Моравия и Мария Калас е осъществила множество пътувания в онзи „трети” свят, за който той неуморно е писал. Бих искала да кажа на българската публика непременно да не пропуска тази среща с италианската литературна история.
Колкото до Франко Морети, говорим за литературен критик от световна величина, който с разработките и изследванията си в литературната сфера изключително много е допринесъл за обновяването на тази наука, крайъгълен камък за желаещите да задълбочат заниманията си с литература. Една от големите му заслуги е въвеждането на нова парадигма в литературната критика, а именно на „научна”, обективна методика в една хуманитарна дисциплина. Но още много са заслугите, които могат да му бъдат признати, и със сигурност срещата ще е от онези, които задълго остават запечатани в паметта на присъстващите!
Има ли творец или интелектуалец, когото особено много Ви се иска да доведете в България? Какви са следващите проекти на Института?
Бих искала да поканя в България един италиански писател, който според мен е изключителен, Ери де Лука, писател от Неапол, създал над седемдесет произведения и преведен в 30 държави. Проницателен автор и интелектуалец от най-високо ниво, дали пък няма да успеем да го доведем на Панаира на книгата в София през 2024 г. …
Културният институт, който винаги работи в тясно сътрудничество с Италианското посолство в София и цялата Система Италия, представена в България, има и много краткосрочни проекти! Става дума за концерти с големи италиански музиканти, давам пример със Солисти Венети, които се изявиха на Фестивал „Варненско лято” на 12 септември, или участието в Пиано Екстраваганца Фестивал в София. Ще участваме в поставянето на барокова опера от Хендел, която ще бъде изпълнена за първи път в България на 12 и 13 октомври в Софийската опера. Също така наскоро участвахме в GuitArt в Пловдив с изключителен изпълнител на класическа китара, Нино д’Амико, спечелил в предишния сезон Първа награда от фестивалния конкурс. В последните месеци от годината ще имаме силно присъствие в киножанра – на фестивалите „Киномания” и „Синелибри”, където Италия ще бъде представена от големи съвременни имена в киното. През октомври участваме в „Международното биенале на стъклото” с двама италиански творци; сред експонатите е изключително ценен предмет от духано муранско стъкло. През ноември както всяка година Италия отбелязва Седмицата на италианската кухня по света и ние заедно с Посолството на Италия ще се включим, този път в сътрудничество с Accademia Italiana della Cucina в София, в рамките на проект, който съчетава кулинария и кино. В края на годината ще представим изложба, посветена на Националния ден на космоса – проект, в който изкуство и наука се пресичат, но има и още толкова други текущи проекти, с удоволствие ще ги представим на публиката в България! Аз и сътрудниците ми ви очакваме!
Превод от италиански: ДАРИЯ КАРАПЕТКОВА
