Франко Морети
Очаквайте среща на живо с Франко Морети, който ще бъде специален гост на Софийския международен литературен фестивал (5-10 декември 2023 г.)! Вземете автограф от него тук върху страницата на ЛВ!
„Погрешно движение”: филм на Вим Вендерс от 1975 г. по сценарий на Петер Хандке, вдъхновен от „Вилхелм Майстер” на Гьоте. Начинаещият писател Вилхелм напуска градчето Глюкщат и заминава за Бон, който по това време е столица на ФРГ. После се намесва случайността; Вилхелм вижда от влака жена, която го наблюдава; мъж и млада няма акробатка влизат в неговото купе и отиват в хотела заедно с него; по-късно идва и жената от влака – Терез, и начинаещ поет, който кани всички тях да нощуват в дома на негов чичо. Пристигат там, но мястото е грешно; въпреки това собственикът ги пуска, но на следващия ден – докато петимата са излезли на безкрайно дълга, незабравима разходка – се самоубива. Групата побягва и се премества в апартамента на Терез във Франкфурт; после малко по малко се разпада и Вилхелм се озовава сам на върха на Цугшпице.
Без съмнение е било извършено движение: и то от единия край на Германия до другия. Но прилагателното също е вярно, както и дисонансът, който върви с него. По думите на Вилхелм, с които свършва филмът: „Имах усещането, че нещо съм пропуснал и че продължавам да пропускам нещо при всяко ново движение”.
…
Преди двайсет години, докато работех над „Литературата, гледана отдалеч”, сключих нещо като облог въз основа на все още начеващи емпирични изследвания – формулирах хипотезата, че статистиката, географията и еволюционната теория – „абстрактните модели”, споменати в подзаглавието на английското издание – биха могли да преобразят из основи литературната история. В рамките на десетина години тази кратка книжка бе последвана от два сборника с индивидуални и групови изследвания: други учени успоредно допринасяха, всеки посвоему, за развитието на новото изследователско поле. От хипотеза количественото изучаване на литературата беше се превърнало в реалност. Но абстрактните модели бяха изчезнали, а литературната история не беше се променила особено.
Погрешно движение. Пое се по пътя, а след това, както във всеки уважаващ себе си роуд муви, целта полека-лека изгуби значение на фона на това, което се виждаше покрай този път. Сега е време да се обърнем назад и да опитаме да направим равносметка на изминатото, за да разберем дали в основанията, които бяха довели до количествения обрат, е имало нещо важно, което сме пропуснали. Не е въпросът в това да изпитваме носталгия, а още по-малко да търсим вина. Въпросът е да разберем.
…
В есетата, които следват, разграничението между началната фаза и днешната ситуация понякога приема формата на противопоставяне между „количествено изследване на литературата” и дигитална хуманитаристика. Излишно е да казваме, че двете споделят обширна съвместна територия. Но има и съществена разлика. Дигиталната хуманитаристика доведе статистическия аспект на работата до едно професионално ниво на компетентност, което много надхвърля онова, което можеше да се практикува даже едва допреди няколко години: тогава обаче се запазваше връзка с литературната теория на ХХ век, която днес е прекъсната. Това взаимно проникване между двете страни на работата не беше неизбежно. Но така се получи. И последиците от това се отразиха на понятието за форма.
Да уточним: „форма” не е понятие като всяко друго; тя е това, което характеризира естетическата сфера като работа, произвеждане, въздействие върху действителността. Като се губи формата, се губи общественото измерение на литературата и тя се свежда до бледо отражение. Точно което се и случи с навлизането на техники като text mining, topic modeling, content analysis, sentiment analysis и прочие – все работни инструменти, които, вместо да отправят предизвикателство към формалните категории, просто ги забравиха. Колкото до формите, те пък забравиха нас.
…
Data-driven – малко неща са така характерни за новото изследователско поле, както това словосъчетание. Ако го потърсим в Google Books, на практика няма да намерим нищо до 1980 г.: после то се среща едва ли не навсякъде – от инженерството до финансите, от сторителинга до маркетинга, правото, урбанистиката, рекламата, човешките ресурси, началното образование… Data-driven означава две неща: че голямо количество данни може да действа като мощен стимул за научните изследвания, което е вярно; и че самите научни изследвания могат да бъдат буквално водени от данните, което е погрешно. Инструментите, с които се обработват данните, винаги зависят от някаква теория – ако теория няма, нейното място ще бъде фатално заето от клишета, които кръжат из въздуха. А с тях не се стига далеч.
От теория винаги има нужда. Но не всички теории са били създадени еднакви. Някои обясняват действителността доста добре, други – не. За себе си мога да кажа, че вече от много време черпя вдъхновение главно от природните науки. В началото това беше най-вече еволюционната теория, която хвърляше нова светлина върху това как да се мисли за литературните родове и за морфологическите преобразувания; по-късно при разсъждаването около постигнатите резултати на преден план излязоха епистемологията и историята на науката. И заедно с това имената на Жорж Кангилем и Александър Койре. Ернст Майр и Томас Кун ще се срещат по тези страници по-често от имената на много литературни критици.
Във времена, в които на литературната теория се гледа с антипатия и даже с подозрение, да се предлагат природните науки за модел, може да изглежда провокация. И е така. „Ако изучаваме една машина – е написал един физик от миналия век, Жан Батист Перен, – ние не се задоволяваме с това да разсъждаваме за видимите ѝ части, които така или иначе, докато не успеем да я разглобим, са единствените, които за нас са действително реални. Естествено, ще ги разглеждаме, както най-добре умеем, но ще се опитаме и да си представим кои механизми, кои скрити органи могат да обяснят движението, което наблюдаваме. Да си представи по този начин съществуването или свойствата на предмети, които все още са отвъд нашето познание, да обясни сложното и добре видимо с простото и невидимо – ето формата на интуитивна интелигентност […], която тази книга има намерение да представи.“
Да обясни сложното и добре видимо с простото и невидимо. Ето едно добро мото за предстоящата работа.
…
Не че простите неща винаги са толкова прости. Три по-нови есета от съдържащите се в тази книга – „Симулации, форми, история”, „Пътят към Рим” и „Изключения, норми, крайни случаи. Карло Гинзбург” – завършват все със същия мотив: невъзможността да се фокусират едновременно две измерения, които при това са еднакво съществени за литературното познание: морфологията и историята в „Симулации”, количественият анализ и херменевтиката в „Пътят към Рим”, изучаването на нормата и изучаването на аномалията в „Изключения”.
Нека е ясно: тези изводи всеки път ме изненадваха. Не ставаше въпрос за експеримент, повтарян на различен терен с цел да се потвърди дадена хипотеза, а за напълно независими един от друг трудове, приликата между които пролича едва по време на писането на настоящия предговор. Внезапно сякаш се изправих срещу много елементарна версия на онова, което Хайзенберг нарече „Съотношение на неопределеност”. Което не означава, че във всичко, което се опитваме да анализираме, има неопределеност; а че когато се опитаме да обхванем заедно два аспекта, които са еднакво съществени – и които обикновено се считат за свързани, като историята и морфологията, – това не се получава. При определянето на едното другото ни убягва. И обратното.
Ако това е вярно, тогава трябва да се опитаме да бъдем едновременно предпазливи и дръзки. Предпазливи, защото при разсъждаването върху фундаменталните въпроси е лесно да се хлъзнем от това, което е, към онова, което би трябвало да бъде: и следва да избягваме такава грешка, като се придържаме здраво към действително, опитно установеното. Може да изглежда излишно да припомняме един така елементарен принцип, особено по отношение на количествени изследвания. Но есето „Да виждаш и да не виждаш”, написано съвместно с Олег Собчук, показва, че далеч не е излишно.
А също и дръзки. Защото, ако неопределеността бъде допълнително потвърдена, тогава заниманията с теория ги очакват благодатни времена, в които всяко ново изследване ще стане „а fine subject for betting”, чудесна тема за обзалагания, както пише Джордж Елиът – с онази ирония и горчивина, на които само тя е способна – по адрес на младия учен от „Мидълмарч”. И този път не би било зле да спечелим облога.
Превод от италиански: ДАРИЯ КАРАПЕТКОВА
Източник: Franco Moretti, Falso movimento. La svolta quantitativa nello studio della letteratura. nottetempo, Milano, 2022.
