Разговор с поета и преводач Еухенио Лопес Ариасу
Еухенио Лопес Ариасу (1967) е литературовед, славист, поет и преводач. Ръководи Катедрата по славянски литератури в Университета в Буенос Айрес. Превежда художествена литература от български, английски, френски, руски и латински. Превел е произведения от Христо Ботев, Константин Павлов и Георги Господинов. Автор е на седем книги с поезия, една с разкази и един роман, както и на три книги, посветени на славянските литератури. В началото на лятото на тази година той бе гост в Къщата за литература и превод в София.
Поводът за настоящото интервю е скорошното Ви гостуване в България, в Къщата за литература и превод в София, както и лекцията Ви на тема „Национален и универсален. Борхес: две взаимосвързани поетики“, която изнесохте на 12 юни в Софийския университет. Но това не е първата Ви визита у нас. Разкажете ни малко повече за предишното си посещение в България и какво Ви доведе тук.
Дойдох за първи път в България през 2019 г. и останах в Къщата за литература и превод за един месец през октомври. Целта на резиденцията ми беше да работя върху превода на поезията на Константин Павлов. Беше страхотно изживяване, което ми помогна много с проекта. В крайна сметка преведох пет книги на Павлов, които излязоха миналата година в Буенос Айрес в един том. Книгите са „Стари неща“, „Появяване“, „Агонио сладка“, „Убийство на спящ човек“ и „Отдавна…“. Посещението беше страхотно и в много други отношения. Срещнах прекрасни хора и пътувах из страната. Заобичах България и исках да се върна. Много съм щастлив, че успях да го направя тази година.
Вие сте доктор по славянски литератури в Буенос Айрес. По време на предварителния ни разговор, в който общувахме за пръв път, стана дума за това колко различни са концепциите за разбиране и изучаване на славянските литератури в нашите две страни. В България например областта на славянските литератури включва литературите на всички славянски езици – сръбски, хърватски, полски, български и др. Какво включва областта на славянските литератури в Аржентина, кои са основните автори, които аржентинските студенти изучават най-много? И в крайна сметка кои са най-важните писатели за Вас и защо?
В Аржентина областта на славянските литератури е потенциално същата, но проблемът е, че нейното изучаване не е толкова развито, колкото е тук или в други славянски или европейски страни. Името на катедрата, която ръководя в Университета на Буенос Айрес, е „Славянски литератури“. Преподаваме през втория семестър (от август до ноември) и водя четири часа седмично на всички студенти. Самите те посещават друг двучасов семинар в по-малки групи с други преподаватели (ние сме шестима души в катедрата). Това е единствената възможност студентите да изучават славянски литератури в университета, защото в УБА няма факултет по славянски литератури и моята катедра е единствена. И така, както можете да си представите, това, което мога да направя, е просто да предложа въведение в различни литературни системи, изхождайки от един или два текста главно чрез методологията на сравнителното литературознание. Друго предизвикателство е, че през първите тринадесет години от основаването на катедрата се преподаваше само руска литература. Ставайки ръководител на катедрата през 2018 г., започнах да въвеждам литература от други страни. В случая с българската литература, на първо време Христо Ботев; след това Георги Господинов, а миналата година – Константин Павлов. Друга разлика е, че студентите четат в превод (би било лудост да се очаква от тях да знаят всички славянски езици само за един семестриален курс през живота си!). Но разбира се, не преподавам текстове, които не мога да прочета на оригиналния им език.
Превеждали сте произведения на Георги Господинов, Константин Павлов и Христо Ботев. Бихте ли ни разказали малко за процеса на превод, докато работехте върху тези автори? Какви бяха трудностите, които срещнахте и имаше ли по-труден за превод автор от останалите?
Първият ми преводачески опит от български беше с Христо Ботев. Сам изучавах българската граматика, сдобих се с преводи на неговите стихотворения на английски и руски, за да се уверя, че няма да направя грешки и да видя как други преводачи са решили проблемите, които трябваше да реша за испански. След това търсих думите в речници и слушах аудиозаписи на стихотворенията в интернет, за да добия представа за ритъма и върху коя сричка се намират ударенията в думите… и започнах да превеждам. Беше като превод от латински, англосаксонски или друг мъртъв език. Не познавах нито един българоговорещ в Аржентина и дори не бях поздравявал някого на български! Изживяването беше прекрасно, Ботев се остави да бъде преведен на испански със същото количество срички на ред, дори със сходен ритъм.
Да превеждам Господинов, също беше много хубаво изживяване. Допреди да дойда в България през 2019 г. не познавах Господинов лично… Исках да преведа няколко стихотворения от съвременни писатели за списание Eslavia (www.eslavia.com.ar), харесаха ми някои негови стихотворения и ги преведох. Той се зарадва много, след като се запознахме и му казах за това. Случаят с Павлов беше много различен. Започнах работата си върху него тук, в България. Директорката на Къщата за литература и превод Яна Генова много ми помогна, организира срещи и уъркшопи за обсъждане на Павлов. И все повече го обиквах. Първоначалната идея беше да преведа три книги, след това четвърта, след това четири стихотворения от „Стари неща“… и не можах да спра, докато не преведох цялостно всичките пет книги.
Има ли други български автори, които бихте искали да преведете?
Да, Йордан Радичков. Прозата му е невероятна.
По време на тазгодишния Ви творчески престой в България изнесохте лекция за Борхес. Той е много важна фигура в литературната теория и сравнителното литературознание у нас и Вашата презентация беше от голяма полза за нашата аудитория. Но ще се въздържа да Ви задавам въпроси върху съдържанието на самата лекция, по-скоро се изкушавам да попитам какво друго бихте искали да добавите към казаното в нея.
Само мога да добавя, че тази лекция беше част от изследователска обиколка, която направих из славянските балкански страни. Посетих България, Сърбия, Хърватска, Словения и Босна и Херцеговина за период от два месеца. Правя проучване за рецепцията на Борхес в тези страни, главно в началото ѝ, тоест през 90-те години на XX в. в България и тогавашна Югославия. Проучвам първите рецензии и критически отзиви, първите преводи и влиянието върху местните писатели. Много е интересно да видим „балканския” Борхес, когото не познаваме в Аржентина. В същото време се надявам бъдещата ми книга да помогне за запознаването или задълбочаването на рецепцията на южнославянските писатели в Аржентина. Георги Господинов е един от тях. Надявам се да завърша книгата до края на следващата година. Бих искал да се върна отново в България и да я представя в София.
Освен преводач и учен Вие сте и поет. В настоящия брой на „Литературен вестник“ можем да прочетем част от няколко Ваши стихотворения, това са и първите преводи на Ваши творби на български език. Преди време си говорихме, че Вашата поезия е предимно концептуална. Кои са концептуалните точки, които ви интересуват във Вашите книги?
Спомням си този разговор… и сега малко съжалявам. Предполагам, че ние, писателите, не обичаме бъдем категоризирани толкова лесно и бързо. Ще обясня какво имам предвид. Създал съм няколко книги с поезия, които са написани, изхождайки от концептуално единство. Например „Аз, животното” се състои от 52 драматични монолога, изнесени от 52 различни диви животни като цяло от Аржентина и Южна Америка, например кондор, тапир, боа, ягуар, пингвин, тарантула и т.н., в поредицата от които единственото изключение може да бъде ХИВ вирусът. Няма лъвове или слонове или животни от приказките… Последната ми книга се нарича „Подземни хора” и също се състои от драматични монолози, но на литературни герои, взети от Шекспир, Борхес, Жул Верн и т.н.; монолози на някои исторически герои от аржентинската история, които включват местни жители, по произход кечуа и мапуче, и някои монолози от представители на съвременната култура като Фройд, Фуко или Хокинг. Но досега съм издал 7 стихосбирки и не всички възникват и се оформят така. Също така пиша и много любовна поезия. И още – много стихотворения просто идват в отделни моменти, без да зависят от концептуална рамка за пристигането си.
Искам да благодаря на Теодора Цанкова за преводите на стихотворенията ми. Тя свърши чудесна работа.
С последния въпрос от разговора ни се изкушавам да ви насоча към една по-глобална гледна точка от национална перспектива: как кореспондират Вашите произведения със съвременната аржентинска литература?
В двете книги, които описах, има централна тема с много аспекти: идентичността. Това е може би една от най-актуалните теми в нашата литература и аз се захващам с нея от разнообразни гледни точки: формално чрез драматичен монолог, тематично от политическа гледна точка, която преминава от жанр през нация до антропология. Тъй като животинският елемент се фокусира върху основната ни антропологична грешка: ние сме единственото животно, което се определя спрямо другите животни, сякаш ние самите не сме животни. Когато Линей ни класифицира сред човекоподобните маймуни, той създава много показателен абсурд: ние сме животно, което е маймуна, която прилича на човек, също като шимпанзето… И това е политическо, то е част от антропоцентричния възглед за света, който го унищожава. Първоначалните народи са много по-мъдри в това отношение: те се смятат за част от природата, братя на животните, деца на Майката Земя, нашата Пачамама, и внуци на Огъня.
Накрая бих искал да добавя, че също така пиша и проза. И за да завърша с една добра новина – написах роман, чието име е Lembú. La infame y borrascosa vida del nunca Sargento Cabral, който спечели важна национална награда в Аржентина миналата година. Вече е преминал редакция и Йордан Радичков ще я издаде догодина в издателство „Нике“. Преводач ще бъде Лиляна Табакова. Не мога да се чувствам по-голям късметлия или да бъда по-щастлив.
Въпросите зададе ЛИЛИЯ ТРИФОНОВА
