Мария Тодорова
В дебютния си роман Тодор П. Тодоров ни разказва за експедицията на испанеца Ернан Кортес и конквистадорите към Новата земя, но ако в летописите те са останали като унищожители на страната на ацтеките, тук Тодоров ни предлага една „контрафактическа“ история, както сам определя книгата си. Писателят преплита история с фантастика, ужас и еротика, преминавайки отвъд фактологията към един приказно-страховит и общочовешки трактат за вечния сблъсък между стремежите и суровата реалност, духовното и тленното, женското и мъжкото, сърцето и разума, природата и хората.
Романът грабва още с пъстрата, ярка корица и чудатото си заглавие. Салгадо обяснява, че „хагабула“ е дума, която вещиците заимстват от природата и символизира пробуждането и преобръщането на света. Именно на това преобръщане – пласт по пласт и разказ по разказ, – ставаме свидетели като читатели. А на корицата около заглавието се вие спирала – точно както се движи и повествованието подир историите, които героите се редуват да ни разказват. Те се вихрят на ръба между реалността и невидимото за очите, стигаме донякъде и се връщаме назад, за да го повторим, да го видим от друг ъгъл, да разберем, че няма ултимативна истина, и отново продължаваме напред.
Докато героите напредват бавно през вълшебната черна планина на ацтеките, сякаш пресичайки деветте кръга на Данте, ние се запознаваме с преживяванията, довели ги до заветното пътешествие. Опознаваме капитан Пабло Агилар – неустрашимия и здраво стъпил на земята полковник на Черното Перо и рицар на Рапирата, надвивал разбойници, корсари, военни отряди и самата чума; Уилям Уайт – мореплавателя от Севера, дръзнал да поеме на експедиция към най-леденото кътче на Земята; епископа на възмездието Руперт фон Майнц, енигматичния мъдрец Салгадо, вечния късметлия Дългия Джони, Египтянина, който надниква в душите на приключенците, за да определи дали са достойни за експедицията, и разбира се, самия Ернан Кортес, чието детско вдъхновение повежда всички към непознатата земя.
Единственият женски образ в книгата е колективен – по думите ѝ Офелия е също Мария, Ева, Афродита, Беатриче, Саломе. Тя е от майките вещици – древна, съхранила знанието на природата, всевиждаща и могъща. Научаваме историята ѝ чрез срещите ѝ с останалите герои. За някои тя е спасение, за други е адско изчадие, блян, мишена, смъртен враг, надежда, дете. Необикновените истории на героите може да подмамят читателя да търси символика у всеки от тях, и може би ще я открие, но нишката на Офелия се откроява и свързва всички тях. Независимо от преживяванията, страданията и постиженията на всеки от мъжете, всички винаги копнеят за нещо повече от настоящето си – пътешествия, познание, възмездие, слава, правда. Рано или късно под една или друга форма стремежите им ги срещат с майката вещица, с магията на природата и това бележи съдбата им, отвеждайки ги до експедицията на експедициите – тази към собствената душевност.
Романът не би бил същият без поетичния и образен език на Тодоров. Чрез безброй сравнения, епитети, метафори и олицетворения той рисува картини, които сякаш оживяват пред нас. Макар и да приляга на магическия реализъм и ренесансовата постановка, този стил може да се стори прекомерен на някои читатели. На повечето най-малко ще им отнеме време да свикнат с него, а пресищането се усеща най-силно в липсата на идиосинкразия в речта на героите. Ако успеете да преглътнете сладостта на изказа и я приемете за неизменно свързана с хагабулата, към която ни води авторът, ще се потопите в един сетивен свят, а и ще си припомните някоя и друга позабравена в битовизма българска дума.
„Хагабула“ заслужено печели националната награда за български роман на годината „13 века България“. Като изключим езика обаче, не може да не се отбележи липсата на каквато и да е българска следа в книгата – рядкост в съвременната ни литература. Но именно това е ролята на този роман – да ни върне към общочовешкото, магическото, забравеното, да ни научи да „пазим сърцето“, както Офелия се опитва да научи Ернан, и да стигнем с достойнство и надежда до личната си хагабула.
Тодор П. Тодоров, „Хагабула“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2022
