Виктория Йорданова
,,Ловецът на пеперуди“ на Костадин Костадинов е роман, който разкрива една цяла енциклопедия от човешки души. Души – пъстри, различни, пеперудени, разгръщащи цветовете и нюансите на персонажите – на пръв поглед толкова контрастни, но обединени в едно – увековечаването им след смъртта. Романът представя красивата и тъжна картина на Ада Кале – загубеното място, целунато от Господ, осъдено да бъде залято от водите на Дунава. Място, около което авторът описва историите на много хора, разгледани като редки пеперуди, които всъщност са и последните му жители. Място, в което възкръсват легенди и такова, което въпреки неизбежния си край, приветства, отваря врати за истории, пътешествия, любов, изкуство, смърт и свобода. Място, което пази в дълбините си голяма и пъстра колекция от пеперудени души и издълбани върху камък имена на хора.
,,Ловецът на пеперуди“ е завладяващ и интересен роман, който буквално и преносно потапя. Потапя в света на пеперудите – с обогатяваща и интересна за тях информация, в света на Ада Кале и неговата история, в отминалия свят на революционни действия и бягства, в света на пътуванията, екзотичното и далечното. Романът е както исторически, така и философски. Въпреки това, че тъгата и смъртта са основни мотиви в разгръщането на сюжета, авторът ги представя изчистено, ясно и лишено от трагизъм, така че да не навяват усещането за край, а напротив – за свобода, продължение, полет.
Началото на романа потапя в приключенията на участниците в гребния поход в регатата ТИД, а след това задълбава в посещението на един от гребците в дома на Лазар Караиванов – сладкодумен събеседник, който има много пеперудени истории за разказване и който търси слушател, на когото да предаде свидетелствата си, натрупани през отминали времена. Роден малко след Освобождението, Лазар увлекателно разказва за детството си, за преживяванията си като мъж и най-вече за това как е станал ловец на пеперуди.
Костадинов изгражда своя роман върху народно поверие, което обвързва човешките души с образа на пеперудите и което гласи, че когато човек умре, на другия ден душата му бива отнесена от пеперуда, кацаща на мъртвеца или гроба му. Историите на Лазар се позовават на това поверие и представят различни човешки животи, завършващи с полета на пеперуда, чиито форми, багри, криле, a дори и име са като огледален образ на починалия. Така за цял един живот Лазар успява да събере цели 87 от „88-те най-забележителни пеперуди на света“ – по едноименната книга на Жан-Анри Фабр, която получава като дете, и ги съхранява в хана на Ада Кале – положени на стена, върху изрисувано дърво с големи синьо-зелени листа – толкова на брой, колкото да поберат всяка една от тези ценни пеперуди.
По интересен начин Костадинов изгражда повествователната рамка на романа – младеж и старец разговарят на остров, който до дни се очаква да потъне. Старец, който сладкодумно разказва за миналото си, докато младият персонаж записва всичко. Така е изградена сюжетната линия, че напомня на сентенцията ,,Казаното отлита, написаното остава”. Чрез разговорите между тях се гради цялостната пеперудена история – така сякаш се увековечава и предава. Чрез тях животът на Лазар е проследен хронологично – от раждането до смъртта му. Представен е с всичките му шарки – поредицата от лутания, промени, предизвикателства на духа, пътувания, съдбоносни срещи. Въпреки че героят променя мислите, действията и намеренията си по време на жизнения си път, това, на което не изменя, е неговата детска страст – ловът на пеперуди. И съдбата му е наистина почти толкова пъстра, колкото и колекцията му от тези ценни крилати създания.
Романът е разделен на пролог, 18 глави и епилог. Завършекът на всяка от главите е интригуващ – понякога вдъхновяващ, понякога трогателен, в други моменти – неочакван и изненадващ. Всички персонажи в книгата са много различни едни от други. Представени са контрастните им съдби, разбирания, трепети и търсения, характери и занимания, но всички те са обединени в едно – нуждата им от свобода и това, че всеки оставя следа след себе си.
Ада Кале е центърът и мястото, което събира всички персонажи и истории в книгата. Центърът, който подслонява, обгръща и дори съхранява и пази различните души. Залят от идеология на вече отминал диктатор, островът навява и на усещането за загубената свобода; за края на отминалите времена:
Шарен град беше Ада Кале. Не останаха вече много такива места по света. Никоя власт не ги обича, защото хората им са своенравни и непредвидими. Едва ли и на Чаушеску му е притрябвала толкоз водноелектрическа централа. Истинската му цел е да заличи Ада Кале, да заличи и спомена за него, защото свободолюбието е заразно.
Костадинов преплита историите една с друга – през историята на Ада Кале се разказва за тази на Лазар, а през Лазаровата история и житейски опит – историята на отминали събития, случили се в България, Европа, а и в света. Множество истории, обединени от пеперудената колекция от странстващи в света души, които са намерили своята свобода и път към вечността.
Няма нищо случайно в този роман. Всяка една история, пеперуда, герой, местност си тежат на мястото и завършват цялостната сюжетна линия. Завършват я така, че читателят да не усети край – така както авторът увековечава Ада Кале. ,,Ловецът на пеперуди” е книга, която съхранява. Книга, която сякаш се е превърнала в дом на всички, които търсят свобода. Заради това и пази не само техните души, но и духа на отминалите събития и места, носещи същия свободен порив. Ада Кале и пеперудените души продължават да живеят на страниците на романа, който с чистотата на езика и липсата на драматизъм и претенциозност, приютява. Роман за безкрайността, за силата на писането като съхранител и припомняне, че всичко има начало и край, като краят просто е като един ефирен и лек пеперуден полет, съхранен във времето.
Костадин Костадинов, ,,Ловецът на пеперуди“, ИК „Хермес“, Пловдив, 2022
