Антъни Къминс
Получилата широко признание ирландска авторка на „Малки неща като тези“ говори за опустошителната история, разказана в новата ѝ книга, и споделя защо Джордж Сондърс отказва да чете на глас откъси от книгата ѝ в своя подкаст
Петте книги на Клер Киган, написани до този момент, възлизат общо на 700 страници или на около 140 000 думи. „Харесвам икономично написаната проза“, казва писателката. „Елегантният изказ казва достатъчно. Вярвам, че читателят довършва историята“. Критици и членове на журита на награди обсипват с похвали Киган заради удивителната сбитост и плътност на нейната проза от самото начало на писателската ѝ кариера, когато през 1999 г. на книжния пазар се появява дебютният ѝ сборник с разкази Antarctica. Първият ѝ роман, „Малки неща като тези“, превърнал се в бестселър, разказва историята на търговец на въглища, който по Коледа научава за ужасите, скрити зад стените на най-големия му клиент – пералня, управлявана от монахини. „Мисля, че книгата получи широка популярност, преди да бъде включена в краткия списък на наградата „Букър“, казва Киган. „Добрите продажби се дължаха на рекламата от уста на уста. Сега тя вече е част от учебната програма.“
Романът, спечелил през 2022 г. наградата за политическа проза „Оруел“, заема епиграфа си от Прокламацията на временното правителство в Ирландия от 1916 г. В този документ е заявен стремежът към „равенство и пълна религиозна и гражданска свобода за всички“, а цитатът е изобличаваща прелюдия към текст, занимаващ се със систематичната мизогиния. Новата книга на Киган, So Late in the Day, състояща се от 64 страници, изследва същата тема от друга гледна точка. Централният ѝ персонаж е държавен служител, който изпитва досада от работата си и е изпълнен с недоволство към бившата си годеница Сабине, французойка, която работи в художествена галерия. Те имат разногласия по въпроса какво очаква един мъж – по-специално ирландец – от жените.
Книгата започва своя живот преди около десетилетие и е замислена от Киган – преподавател по творческо писане от 30 години – като демонстрация на способността на фикцията да бъде изпълнена с напрежение, без да е наситена с драматизъм. „Отивах в аудиторията и излагах накратко версия на историята, която бях съчинила, докато пътувах към университета – говорих им за мъж, който отива на работа в петъчния ден, следи отегчено часовника, тръгва си в края на деня и взима автобуса за вкъщи. Случват му се няколко на пръв поглед обикновени неща. За него обаче това са моменти на напрежение и неспокойството му разкрива загубата, която е претърпял“. В един от часовете студентка попитала Киган дали тази история вече е превърната в текст за книга. „Начинът, по който ме попита, ме наведе на мисълта, че има намерение да напише този роман. Реших, че е по-добре аз да го напиша“, казва писателката.
Киган не бърза – „Малки неща като тези“ излиза преди този роман, – и споделя, че никога не се е опитвала да пише бързо. В по-голяма степен в сравнение с другите ѝ книги So Late in the Day проявява типичния за нея похват да постига опустошителен ефект с един на пръв поглед приспивен разказ – прости изречения, които разгръщат своя смисъл единствено при препрочитане, повествование, което разкрива бавно прикрития порочен начин на мислене на своя протагонист. „Мисля, че никоя история не може да бъде разбрана в дълбочина, ако не я прочетем втори път. Така всъщност моят текст е по-дълъг, отколкото изглежда – можете да удвоите броя на страниците“, казва писателката през смях.
Израснала във ферма в Уиклоу, тя е първият член на семейството, който учи в университет. През 80-те, уморена от средата, в която се чувства „втора класа гражданин“ заради пола си, Киган напуска родното си място и отива да следва политически науки в Ню Орлиънс, но в крайна сметка се насочва към изучаването на литература.
Сега, в средата на 50-те си години, най-важната цел за Киган е да съхрани свободата си. „Не мога да обясня процеса на писане“, казва тя. „Просто пиша истории. Никога не мисля за темата. Занимава ме само текстът“. Джордж Сондърс, за когото Киган е „една от най-добрите съвременни писателки в света“, избира нейната книга за своя любима история, публикувана в „Ню Йоркър“, и говори за нея в подкаста на списанието. Той обаче отказва да чете на глас откъси от романа – нещо, което е негово задължение като гост, – тъй като не иска да произнася думата „cunt“[1], която се повтаря многократно в книгата. Киган (която е чела на глас глави от книгата с приковаващо вниманието ни спокойствие и самоувереност) приема уважително неговото нежелание. „Всъщност Сондърс смята, че това е удачно подбрана дума, както и аз. Така ирландците обикновено наричат жените тук.“
Киган говори за своя главен персонаж с отегчено отвращение. „Той е ужасно стиснат. Не е способен да се вглежда в миналото си и да се сблъска с истината за него. Обръща му гръб. Толкова е непочтен. Самозаблуждава се. Толкова е неприятен“, казва тя. Определям романа като обвинение, но авторката не приема тази формулировка. „Не мисля, че един добре замислен разказ обвинява и съди който и да е от своите персонажи, нито смятам, че следва някакъв дневен ред. В свое писмо Чехов дава ценен съвет – да сме безпристрастни към персонажите. Смятам, че истината е някъде по средата“.
Следващата година ще можем да видим на голям екран филма по „Малки неща като тези“ с участието на Килиън Мърфи. Киган стои настрана от процеса на адаптация на книгата ѝ. „Предпочитам да не се меся в работата на други хора и да им дам възможност да реализират свободно собствените си концепции.“ Писателката работи върху нов роман, чието действие се развива във фермата, в която е отраснала. Веднъж беше нарекла този проект „майчинска история“, но вече е разколебана в това определение. „Надявам се този път историята да не бъде разказана от мъжка гледна точка. Веднъж вече бях търговец на въглища, както и скучен държавен служител, който е стиснат и мрази жените. Би било чудесно този път повествователят да е жена.“ Тя се шегува, разбира се; не това е начинът, по който се случват нещата. „Ако книгата разказва историята на фермер и неговите двама братя и в къщата няма жена, повествованието ще бъде водено от някого от тях. Не съм сигурна дали всъщност мога да избирам.“
Превод от английски: РУЖА МУСКУРОВА
Източник: „Гардиън“, 2 септември 2023 г.
[1] Разговорна дума за „вагина“, използвана с разнообразни обидни значения. – Б.пр.
