Екатерина Калева
„Дилър на реалности“ е киберпънк роман на Николас Димитров, публикуван през 2019 г. Авторът е любопитна личност – полиглот с разнопосочни интереси, живял в различни точки на света. Той е българин, но е написал романа си на руски език, така че българският книжен пазар разполага с негов превод от Марта Владова.
Постмодернизмът лъха още от корицата на книгата, представляваща кълбо от триъгълни фрагменти с части на човешко тяло. Наистина, дистопията, гротеските и порнографският дискурс в романа го потвърждават. Според някои медии книгата е публикувана първо в Русия, където провокира остри реакции заради „инструментализирането“ на религията и църквата. Твърдят, че в Турция дори е забранена. В България премиерата е съпътствана от анонс на автора, че пуска на пазара платформа за превод на художествена литература, надминаваща очакванията, формирани от приложения като Google Translate. Информацията за тази все още недостъпна платформа откривам в интернет единствено на промо сайта на книгата, който е на английски език. Сайтът предлага автоматичен превод на книгата на дълъг списък от езици. Файловете са в размер от около 30 до 50 страници в PDF формат, които не се генерират на момента, а се достъпват в платформата Google Drive. В секцията „Медии“ на сайта има „изрезки“ само от български медии. Предвид тези детайли, не би било чудно, ако цялата маркетингова стратегия на книгата е още едно ниво на художествена условност.
Действието в романа се простира от Сингапур до САЩ, произходът на персонажите е разнообразен, а футуристичните събития се разгръщат в относително краткия период от година-две. Главният герой Золтан Варго е със смесен произход и дори с български корени. От него разбираме, че светът е много променен. Религията може да се практикува в кабинки с изкуствен интелект, които предлагат също разговор и медитация в желаната от клиента форма – всъщност това е интересна проекция на телефонните кабинки, познати ни от края на 90-те и първото десетилетие на новия век. Освен споменатите услуги, кабинките предоставят и възможност за конструиране на персонална реалност, в която няма невъзможни неща. Цената изглежда символична – извличане на емоционалния профил на желаещия. Тази масово достъпна пристрастяваща технология става причина много хора да отхвърлят физическия свят, а резултатът от натрупването в обществото е вълна от самоубийства и масови безредици. Това е поводът и нашият герой, който всъщност е индустриален шпионин, да получи предизвикателната си мисия: да се внедри в корпорация „Транс реалити“, която предлага тези услуги, и да разбере бъдещите им планове. Увлечен от задачата си, той създава новата технорелигия, наречена трансферизъм, която пък се оказва в основата на мащабна манипулационна схема. Технологичната концепция изглежда реалистична, особено сега, в контекста на пораждащата се вълна от виртуализации на личността. Визирам компании като Synthesia, които предлагат концепцията за дигитални хора (digital humans) и дигитални близнаци – интелигентни аватари, създадени по образ и подобие на дадена личност, които представляват човек или предоставят конкретна услуга в дигитална среда.
Освен главен герой Золтан е и разказвач. Той води по-голямата част от повествованието. Разказът е в сегашно време, което доизгражда футуристичната картина. Разказвачът обаче предава събитията по-скоро като наблюдател, отколкото като участник. Това впечатление се дължи на вече широко използваното във фантастиката сегашно репортажно време, което добавя и ефект на задъхване като на футболен мач. От предоставените преводи на сайта става ясно, че този маниер на писане не принадлежи на преводача, той дори е изгладил обърнатите синтактични конструкции в оригинала. Романът е със завидните 400 страници и в по-голямата си част защитава необходимостта от голям обем. Изграждането и изживяването на няколкото нива на условна реалност в романа изисква, разбира се, натрупване на детайли, и тези моменти от текста създават усещане за временен застой в повествованието. Все пак текстът се чете леко. Динамиката му е достатъчна за съвременния дигитален читател.
В едно от интервютата си Николас Димитров твърди, че писал тази история в продължение на около двадесет години и я представя като прогноза за развитието на отношенията между хората в условията на дигитализация. Наистина, представяйки процеса на манипулиране на обществото и масовата му профанизация чрез дигиталните технологии, книгата оправдава тази заявка.
Освен на класическия хартиен носител романът е достъпен и в електронен вариант. Може да бъде намерен в Сторител (в аудиоформат с художествен прочит) и в интернет, където аудиозаписът е автоматично генериран с ниско към средно качество и вероятно е бил създаден, за да затвърди мистификацията от премиерата на книгата.
Николас Димитров, „Дилър на реалности“, изд. „Колибри“, 2019
