Разговор с Амелия Личева, директор на Софийския международен литературен фестивал
Разговаряме няколко дни преди началото на Софийския международен литературен фестивал. Кои са акцентите в тазгодишното издание на фестивала? Под какъв наслов ще протече?
Амбицията на програмния екип на Софийския международен литературен фестивал за 2023 г. беше да се поканят автори, които са прицелени в различни публики, работят в разнообразни жанрове и не на последно място – правят опити да обяснят съвремието и да посочат възможни траектории за онова, което ни очаква в бъдеще. Разбира се, съобразявахме се и с престижните награди, за които много от тези писатели бяха номинирани или получиха. Едно от ключовите събития ще бъде срещата с Лейла Слимани, която председателстваше журито, присъдило Международния „Букър“ на Георги Господинов. Тя ще разговаря с Господинов пред българската публика, но освен нейната оценка за „Времеубежище” ще имаме възможност да научим повече за писането на самата Слимани, която безспорно е едно от най-интересните имена в съвременната френскоезична литература, носителка е на „Гонкур“, рекордьорка по продажби, човек с ясна гражданска позиция.
Сред звездите в тазгодишното издание са и Дача Мараини, Агустина Бастерика и Стефан Хертманс. Дача Мараини е едно от знаковите имена в италианската литература, носителка е на най-престижната италианска награда „Стрега“, била е спътничка на Алберто Моравия, приятелка на Пазолини. Пред българската публика тя ще говори за личните си истории с някои от знаковите имена на италианската култура. Аржентинката Агустина Бастерика е една от изряващите звезди в днешната световна литература, майсторка на антиутопиите, която ще представи стряскащата си визия за човешкото и бъдещето, което го очаква. Стефан Хертманс е публикувал шест романа, два сборника с разкази, шест книги с есета и дванадесет сборника с поезия. Той е сред най-награждаваните и превеждани белгийски писатели и в София ще има възможност да говори по все по-актуалната тема за бежанците, тероризма, омразата към другия – теми, с които обстойно се е занимавал в творчеството си.
СМЛФ има амбицията да разширява публиките си, представяйки добри писатели, които се радват на по-масов интерес. Тази година залагаме на две много харесвани и четени писателки – Нарине Абгарян и Дефне Суман. Първата е много известна съвременна арменска писателка, която в годините е била сред най-продаваните автори у нас, а втората, която е представителка на съвременната турска литература, тепърва разчита на продажби и фенове.
За да превърнем в традиция една линия, която подехме през 2022 г., сме поканили и двама известни хуманитаристи. Тазгодишното издание на Софийския международен литературен фестивал ще предложи на своята публика среща с Франко Морети, един от най-важните съвременни литературоведи и учени в сферата на хуманитаристиката. Морети е преподавал английска литература и сравнително литературознание в едни от най-престижните европейски и американски университети като Колумбийския и Станфордския. Ключов изследовател на жанра на романа в съвременната литературна теория, той има огромен принос за разработването на понятията „далечно четене“ и „дигитална хуманитаристика“. По време на своето участие във фестивала Франко Морети ще очертае новите посоки на световната литература и превода, ползите от интердисциплинарния подход и предизвикателствата, които напредъкът на технологиите поставя пред хуманитаристиката. Ще бъдем домакини и на големия унгарски есеист Ласло Фьолдени. Неговият философски труд „Меланхолия“ проследява промените в представата за меланхолията през вековете, като са използвани примери от различни области на културата – философия, литература, изобразително изкуство, музика.
Очакваме и една писателка, която обичаме да каним на СМЛФ – Лидия Димковска, която е един от най-силните и оригинални гласове в съвременната македонска литература. Този път в София тя ще говори за своята поезия.
За да бъдем верни на традиционната концепция за облика на фестивала, имаме и географски фокус. Сега това са скандинавските литератури, като ще гостуват писатели, силно изявени в различни жанрове. Ще има майстори на скандинавския трилър като Ирса Сигурдардотир и Макс Сеек, но ще чуем и Ия Йенберг, която с психологическия си роман „Детайлите“ се превръща в едно от най-коментираните имена от шведската критика и през 2022 г. печели най-престижната шведска награда за литература „Аугустприсет“. Атле Нес пък ще говори за интереса си към смесване на факти и фикция в писането за известни личности. Картината ще допълнят още Селя Ахава, Анете Биерфелт, Егил Бяртнасон.
Обикновено се стараете на фестивала да се представят както интересни и актуални чужди автори, така и българските книги, излезли през годината. И този път ли се стремите към такъв баланс?
Тази година определено превесът е към чуждите писатели. Решихме да поограничим българското участие, защото се получава много голямо дублиране на събития – един и същи роден автор участва на СМЛФ, после в Културната програма на панаира и накрая раздава автографи на щанда на издателството си. Наблюдавахме го миналата година. Само че публиката в общи линии е една и съща и става малко безсмислено това преакцентиране. Затова решихме българските участия да са по-обрани. Тази година ще има среща с Теодора Димова покрай новия ѝ роман, който по неясни за мен причини не се коментира достатъчно. Двама други големи български писатели ще се включат в по-общи разговори – Георги Господинов, както споменах, ще разговаря с Лейла Слимани, а Захари Карабашлиев ще дискутира с Мирослав Пенков. Ще чуем и доста български автори в дискусиите. С други думи, започваме да мислим СМЛФ като приоритетно международен, като ни се иска българските писатели да усещат участието си в него като наистина ексклузивно. И да не забравяме, в ролята на модератори каним писатели, критици, преводачи, журналисти. Тази роля е не по-малко важна, защото модераторът до голяма степен решава качеството на разговора дори ако разговаря с творец от голяма величина. Всяка година ни се налага да не подновим поканата към някои от модераторите от предходната година, защото не са успели да провокират интерес към водената от тях среща.
Предишните три издания на фестивала включваха и онлайн срещи и разговори, най–напред поради неизбежност, заради пандемията от Ковид-19, а след това – заради по–гъвкавите възможности, които дава тази опция при съставянето на програмата. Ще разчитате ли на онлайн събития и тази година?
Тази година някои големи имена, които се опитахме да поканим, отказаха както срещи на живо, така и онлайн, и затова решихме да заложим само на присъствените разговори. В интерес на истината бяхме успели да договорим онлайн среща с Юн Фосе, но преди да направим някакви по-конкретни договорки, той спечели „Нобел“ и знаете, отказа всякакви публични изяви, така че не подновихме опитите.
На какви теми ще са основните дискусии и кои са участниците в тях?
Една от много интересните дискусии, която предложи Цвета Софрониева, ще бъде на тема: „Естетика на катастрофите. Автори, атоми и неизбежности“. В нея освен самата Софрониева ще участват Денница Габракова, проф. д-р Богдан Рангелов и Анита Димитрова. Това ще бъде дискусия за предизвикателствата пред творческото писане и четене и пред литературната и визуалната среда във време на необратими процеси и неистова заплаха от самоунищожение. Яна Генова пък предложи дискусията „Какво да правим след „Букъра“, или отново за политиките за промоция на българска литература в превод“, в която ще бъде представен наскоро публикуваният Доклад за нови литературни политики, в който се предлага нова визия, подходи и конкретен модел за една бъдеща ефективна политика за промоция на българска литература извън страната. Много интересна ще е и дискусията, водена от Мирела Иванова, в която ще участват Георги Гаврилов, Виолета Кунева, Анна Лазарова и Красимир Нейков, и в която ще се говори за младата българска поезия. И накрая, в дикусия, модерирана от Александра Гюзелева, ще бъде представена книгата „Моето софийско детство“, която събира текстовете от може би най-успешната едноименна рубрика на ЛВ.
Тазгодишното издание на фестивала е единайсето поред и трето, откакто го организира вашият екип. Кои се оказаха най–важните и успешни неща в провеждането му, които не бихте променили, и кои са новостите, които въвеждате? Вероятно всяка година има нови и неочаквани обстоятелства около подготовката на фестивала – кое е най–голямото предизвикателство тази година?
Да кажа първо, че и тази година в програмния екип отново е и Дария Карапеткова, с която обсъждахме идеи за автори и събития и си поделихме уговарянето на избраните от нас творци. В този смисъл може би най-голямото предизвикателство пред СМЛФ е процесът на канене на автори. Иска ни се да каним звезди, но е много трудно. Мнозина отказват директно, други отлагат във времето. Използвам случая да кажа, че няколко много известни писатели, които бяхме договорили, отмениха участието си в последния момент тази година – Иля Пфайфер, Клер Киган, Гонсало М. Тавареш, Линда Бустрьом. В нито един от отказите не ставаше дума за друг ангажимент, а по-скоро за умора и желание за почивка. Казвам това, защото трябва да си даваме сметка колко трудно идват звезди в България – малък пазар сме, литературата ни – като изключим Георги Господинов – не е известна, образът на страната ни е непривлекателен и да не продължавам… Затова нека оценяваме какво е да привлечеш големи имена и да сме публика, която откликва на тях и отива да ги чуе на живо.
Иначе другото, в което се убедихме, е, че ако се спазва строго географският фокус, можем да докараме излишно много писатели от средна категория, което не е целта. Затова предпочитаме да миксираме, но да залагаме на големи имена. Някои от издателствата са много активни, включват се с предложения, дори сами поемат финансирането на своите автори. От други, макар и да имаме техни автори на фестивала, нямаме никаква подкрепа. Трети пък са в графата, че не разрешават да каним техни автори, защото неизбежно ще трябва да споделят ролята на домакин, а не им се занимава. Така че такава е картината. Не е лесно. Но си струва българските читатели да имат на живо досег с големи автори и това ни кара да не се отказваме.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
