Вероника Келбечева
1 октомври 2023, Париж
Намирам се на Булвар де л’Опитал в тринадесети район на Париж. Началото на октомври е, медицинският факултет на университета „Пари-Сакле“ е само на три спирки с метрото от мястото, където се намирам. Не избрах да се настаня тук през тези дни на университетска мобилност само заради близостта на мястото, в което имам работа. Погълната съм от въображението и спомените от книгата на Жан-Кристоф Рюфен. Съвременен френски писател, наскоро гостувал и у нас. Той е едва двадесет и три годишен, когато започва работа в „Салпетриерата“ – болница, намираща се на същия булевард, съвсем близо до Гар д’Остерлиц. Обхождам споменатите локации пеша и разглеждам маршрута след края на едно парижко лято. Представям си как младият лекар Рюфен отива на работа и минава през впечатляващия главен вход на старата болница „Ла Пите-Салпетриер“. Дълго бях под влияние на впечатления от прочетената през лятото книга „Адам отпреди грехопадението“. Престоят ми в Париж беше едно естествено продължение на тези развиващи се около книгата мисли но и не само. Това не е първата, която ми попада, не и първата, която харесвам, писана от същия автор. Доста бързо го определих в личната си класация като „мой автор“. Първата ми среща с Рюфен беше с книгата „Checkpoint“ – вълнуващ роман за хуманитарните мисии, кръстосващи територии на днешните държави Босна, Сърбия, Косово, а в повествованието част от бивша Югославия по време на войната. Харесах стила му на писане и много се изненадах, когато разбрах, че по образование е лекар и също така, станал най-младият член на Френската академия през 2008 г. Любопитството ми нарасна още повече, когато разбрах, че в края на седемдесетте той се присъединява към организацията „Лекари без граници“ и заминава като лекар на първата си мисия в Еритрея. Тези подробности за себе си, работата и променените посоките в живота той споделя в биографичната книга Un léopard sur le garrot: Chroniques d’un médecin nomade[1]:
Медицина, хуманитарна дейност, литература и ето днес нова работа, това ново предизвикателство, съществуването ми е дълго блуждаене без почивка. Защо не съм способен да се огранича само в едно-единствено предопределение. Защо съм осъден да живея повече от един живот, да търкалям безспир моята скала високо към все по-стръмни планини?[2]
През 2007 г. Рюфен става посланик на Република Франция в Сенегал. Дипломатическата си карира започва след дългогодишна работа като лекар във Франция, Еритрея, Етиопия, Източна Африка и Латинска Америка. В множество интервюта споделя, че винаги се стремял да изгради себе си не само като лекар, но и като хуманист. Така започва и пътят му на дипломат след завършване на политически науки в Париж, след множество участия и високи административни позиции в хуманитарни организации, борещи се срещу глада, военните режими, липсата на медицински услуги в непривилегированите места по света. Как започва всичко това, както почти при всеки, началата и отговорите се крият в годините, наречени детство.
Жан-Кристоф Рюфен е роден през 1952 г. в Бурж, Франция. Разказва в спомените си, че къщата, в която израства, се намирала точно под сянката на катедралата и това е оставило отпечатък в него[3]. Родителите му се разделят рано и от съвсем малък той е отглеждан от своите баба и дядо, които се грижат за него. Това е детайл от живота му, към който Рюфен винаги се завръща, когато обяснява защо първоначално е избрал да учи медицина. Дядо му е лекар, свидетел на събитията от Втората световна война, дал убежище на участници в Съпротивата, които са имали нужда да бъдат укривани. Бива издаден от свой съгражданин и това му коства депортация в Бухенвалд, където прекарва две годни. Завръща се жив и продължава да практикува професията си. Не говори за преживяното и така се превръща в модел за своя внук, баща-дядо-лекар, това е примерът, с който израства Рюфен. След години той ще умножи този пример и ще се превърне в лекар-хуманитар-дипломат.
Наричат го ренесансова личност и това е доста идеализиран опит да бъде определен само с едно понятие. Човек с множество интелектуални и хуманни интереси, развълнуван от световните проблеми, от глобалните кризи и голямата несправедливост светът да е разделен на бедни и богати, сити и гладуващи, живеещи и оцеляващи. За разлика от други видни френски интелектуалци от своето поколение, в написаното от Жан-Кристоф Рюфен не се открива симпатия към левите идеи или упрек към Запада и класовото разделение като причина за страданието и недоимъка на хората. Той е автор, изповядващ доста обективни и лишени от манипулативност идеи, романите му не звучат нравоучително като от изолиран от действителността субект. Рюфен е преживял чрез личен медицински опит както кръвта на войната, така и неизменната борба със смъртта в мирно време в болничните отделения. Този градивен опит го превръща в доста силен, извеждащ мисълта си до аксиома автор. Човек на фактите и цифрите, но също така и пряк участник в организираните мисии, сдружения и неправителствени организации, стремящи се да повлияят на световната политика, да обърне поглед към човешкото страдание и да направи опит със средствата, с които разполага, да облекчи поне част от големия ужас със сподавен вик.
Благоухание Адамово
L’homme humble va vers les fauves meurtriers.
Dès qu’ils le voient, leur sauvagerie s’apaise.
Car ils sentent, venue de lui,
ce parfum qu’exhalait Adam avant la chute,
lorsqu’ils allèrent vers lui et qu’il leur donna
de noms au Paradis.
Isaac le Syrien, Traités ascétiques
[Към зверовете хищни човечецът смирен пристъпва.
И те, видели го, смирява се свирепият им нрав.
И сещат как от него се излъхва онова
благоухание Адамово отпреди грехопадението,
когато при него те дошли
и с имена той надарил ги в Рая.[4]
Исаак Сириец, Аскетични трактати]
Идеята на романа „Адам отпреди грехопадението“[5] е повлияна от въпросите в световната политика, които нямат решения, а преминават през множество преповтаряния и преформулирания, сакаш чрез предефинирането им окончателното решение само ще излезе. Жанрът е определен като екологически трилър, което подсказва, че в основата на разказа са темите, свързани със замърсяването в световен план, както и търсенето на решения за намаляване на риска от екологична катастрофа. Криминалният момент е поднесен още в самото начало, където във Вроцлав, Полша, след влизане с взлом през нощта в медицинска лаборатория, агентът Пол Матис трябва да стигне до извършителите и да разкрие мотивите за престъплението. Привидно криминалният момент се поднася като спонтанно действие на екофанатици, които искат да освободят лабораторни животни и да прикрият истинската причина за маскираното съучастничество на главния лекар от лабораторията – специалиста по холера д-р Рогулски. От лабораторията е изчезнала единствено херметично затворена епруветка с щам на холера, която се оказва ключ към разгадаването на един мащабен план за унищожение на хора. И тези целеви хора са бедните на Света. Чудовищен сценарий, чийто обхват се разгръща на няколко континента, със сложна координация между членовете на една група свръхбогати успели мъже, които за първи път се срещат в студентските си години. Всичко започва от школите на професор Фриц – философ и естествоизпитател, който е продължител на малтусианските теории. В основата на зловещия замисъл са последователите на Фриц, които в младостта си стават членове на група, изповядваща радикални идеи и виждат разрешението на екологичните световни проблеми чрез „разтоварването“ на планетата от свръхнаселението. Мишена на това пряко изпълнение е най-бедното население в света и за начало на масовото унищожение са избрани гетата в Бразилия. Главният герой Пол е лекар агент, работещ в екип от дълги години с очарователната си колега Кери. Срещат се отново след времето, прекарано в ЦРУ, по повод настоящия случай, свързан с привидна безобидна агресия от страна на екологичната организация „Една земя“.
Преките изпълнители на жестокия план са американски полуиндианец Хароу и французойката Жулиет. Може би това са най-интересните образи в романа, защото тяхната съдбовна среща е предопределена от сходни семейни патологии, които ги тласкат към фанатично изповядване на грандиозни идеи, променящи световния ред, търсейки различна идентификация от семейния контекст, който неизменно маркира всяка личност. И двамата съзнателно стават екотерористи, за да лекуват една дълбока травма на тъжното дете, всеки по свой начин, чрез приобщаване към абсолютна кауза, която ще промени света. Жулиет е рожба на дребнобуржоазно френско семейство, единствено дете на възрастни родители, където фигурата на бащата е източник на големия страх и безапелационно наложен ред. Едно неосъзнато болезнено минало, което в ранната младост веднага намира благоприятна терапевтична среда в бунтарските организации, експлоатиращи младежката обърканост и желание да надскочи патогенните семейни фантоми. Неосъзнатото в нея е толкова силно, че почти до края на романа тя не разбира от какво е станала част и как ще бъде употребена, а веднага след това ликвидирана, защото сама е решила да бъде физически инструмент в ръцете на организаторите в сянка. Срещата ѝ с полуиндианеца Хароу е фатален момент за лична реализация и намиране на „магическия друг“ чрез осъществяване на „райския проект“ за унищожаване на бедните, които са причината за екологичните катастрофи и унищожаване на природата. Това е тезата на богатите в романа – трябва да премахнем бедното население в света, което само консумира и изразходва ресурси, но не допринася за напредването на света. Чудовищната позиция, която Рюфен не използва само като художествена измислица, е предупреждение за възможна развръзка, като крайно решение, което ще бъде взето сред определени елити, разполагащи с пари и власт, за да осъществят безнаказано подобен проект. Като член на множество световни организации за борба с глада, хуманитарни мисии на Червения кръст в Полша по време на военното положение и активността на „Солидарност“ и поради непосредствения контакт като лекар от спешна помощ в африканските държави с военни действия, Рюфен има обективна представа докъде могат да стигнат политическите действия, извършени от позиция на силата и налагането на нов ред от хора, родени в демокрация, но формирали себе си от радикални виждания.
„Хароу мрази бедните“ споделя възрастната индианка, майка на невидимия мисионер и биотерорист, нает от групата на Фриц, за да съедини парчетата от грандиозния проект и да зарази с нова модификация на холерата водоизточника в Рио де Жанейро, от който пият вода най-бедните квартали. Ако бедните изчезнат, и злините от замърсяването ще се редуцират. Удобен план за световните лидери, които осигуряват политически чадър за действията на притежаващите крупни капитали. И докато Жулиет е обърканата млада жена от Западна Европа, бягаща от смазващите я психични проблеми с дълбоки фундаменти от детството, Хароу е безчувственият опасен фанатик, който е приел себе си за мисионер и изпълнител на каузата на богатите. Психопат, способен на всяка крайност в името на реализиране на плана.
Рюфен не е апокалиптичен, а предупредителен автор. Затова романът му не завършва трагично. От книгите му винаги лъха приятната ведрост на разказвача. Ангажиран с глобалните проблеми, той ни се представя чрез книгите си като хуманист, търсещ разумната човешка намеса, извън географска и расова принадлежност. Вярва в добрия пример, край когото е имал късмета да расте в лицето на своя дядо – лекар в Бурж, оцелял след нацисткия концентрационен лагер, но запазил хуманността и желанието да продължи да упражнява професията си въпреки несправедливите окови на предателството. В една друга епоха и друга Европа внукът извървява подобен път от обучението в медицинския факултет, интернист в „Салпетриерата“, пътуващ посланик на хуманната кауза между различните светове на една и съща земя.
Жан-Кристоф Рюфен, „Checkpoint“, прев. Аксиния Михайлова, изд. „Парадокс“, С., 2019.
Жан-Кристоф Рюфен, „Адам отпреди грехопадението“, прев. Росица Ташева, изд. „Колибри“, С., 2023
[1] Заглавието е цитат от поемата „Шака“ (Chaka) на сенегалския поет Леополд Седар Сенгор:
Rongée d’un mal sans nom comme un léopard sur le garrot.
(Разяждат от злина без име като леопард, висящ на шията.)
Този роман не е превеждан на български. Заглавието е: Леопард на шията: хрониките на лекаря номад.
[2] Jean-Christophe Rufin, Un léopard sur le garrot: Chroniques d’un médecin nomade. Gallimard, 2008. p. 14 (тук преводът е мой – В. К.).
[3] Rufin, Jean-Christophe, „Itinéraire: Jean-Christophe Rufin“, Revue Projet, 2002, vol. 272, no. 4, p. 6-14.
[4] Превод Росица Ташева.
[5] Оригиналното заглавие на френски е Le parfum d’Adam, Flammarion, 2007. На български: „Адам отпреди грехопадението“, прев. Росица Ташева, Колибри, С., 2023.
