Емануил А. Видински
В предговора на книгата преводачката Елка Виденова ни запознава с намерението на автора да пресъздаде пропастта между публичния образ на Томас Ман и неговите съкровени мисли и фантазии, голяма част от които усърдно крити както от обществеността, така и от близките му. Романът проследява целия живот на писателя – от раждането и детството в северногерманския град Любек, през установяването на цялото семейство Ман в Мюнхен, последвало смъртта на бащата, та до живота на бъдещия нобелист като изгнаник в Швейцария, Франция и САЩ, до смъртта му край Цюрих в средата на 1950-те години. Още с първите няколко глави се наслагва усещането, че под частния и интимен живот на Томас Ман Тойбин разбира сякаш основно неговата хомосексуалност. През първите стотина страници на книгата, които съставляват около една пета от нейния обем, авторът изпитва затруднения да улови същината на своя герой, изреждайки сякаш на случаен принцип сексуалните фантазии на подрастващия Томас. Което не би било проблем, ако тези епизоди не стояха някак като закърпени към личността на героя, сякаш авторът си е поставил задача на някакви интервали да помества подобен род описания, независимо дали се вписват в текста, или не. Читателят остава с усещането, че се среща с един похотлив младеж, който уж мечтае да стане писател, но най-вече мечтае за голи и стройни мъжки тела. Независимо дали описаните еротични случки в тези страници почиват на реални събития, взети от дневника на Томас Ман, или са просто литературно средство за изграждане на героя, те трудно прикриват затрудненията на Тойбин да създаде един пълнокръвен персонаж в тези начални глави на романа си. Читателят усеща съвсем ясно лутането на автора, който сякаш търси точния тон, с който да опише по вълнуващ начин един от любимите си писатели. Образът на Томас Ман започва да добива по-ясни, а и интригуващи очертания едва с преместването на семейството в Мюнхен и вече заявилото се като твърдо намерение у младия човек да се занимава с литература. В началото майка му не одобрява това, защото смята по-големия му брат Хайнрих за писателя в семейството, но скоро започва да плаща издръжка и на двамата братя, които заминават да пишат и търсят вдъхновение в Италия.
Книгата е неравна като темпо и структура. На моменти Тойбин прелита през важни събития в живота на героя си само за да се спре пространно върху някоя сексуална фантазия или дори не просто фантазия. Почти нищо не разбираме за процеса на писане, трудностите, етапите, през които минава писателят, докато създава първия си шедьовър да речем, а именно „Бунденброкови”. Препускаме и през запознанството му с еврейското мюнхенско семейство Прингсхайм и решението му да поиска ръката на дъщеря им Катя. Разказването набързо на важни събития или сцени отнема възможността за по-дълбоко вникване в обстоятелства, отношенията и чувствата на Томас Ман и неговото обкръжение, за оставяне на достатъчно място на недоизказаното, на мълчанията и многозначителността.
Колкото повече напредват и действието на романа, и животът на Томас Ман, толкова повече Тойбин успява да се приближи достатъчно до героя си, така че животът му да започне да звучи вълнуващо. След сватбата си с Катя Прингсхайм и построяването на новата къща за младото семейство Томас (както е наречен в книгата, обикновено само с първо име) позволява да надникнем малко повече зад завесите на неговата работа, на усещанията и мислите му, на зараждащите се идеи за нови романи, а и на колебанията му. Портретът, който ирландският писател успява да изгради на своя идол, е на затворен човек, отдаден на работа и размишление, на семеен мъж с консервативен светоглед и необуздано въображение, който изпитва все по-малко желание да напуска дома си (освен за кратки разходки с жена си). От Мюнхенските години започват и проблемите на Томас Ман с външния свят, независимо дали става дума за трудните отношения с брат му Хайнрих, чиито леви политически пристрастия той не споделя, за мюнхенската революция в началото на 1920-те години или за възхода на националсоциализма през 1930-те. По това време той вече е известен автор, излезли са романите му „Буденброкови” и „Вълшебната планина”, както и новелата „Смърт във Венеция”, името му е сред най-авторитетните не само в немскоезичния свят, но и в цяла Европа. За разлика от децата си, особено от Клаус и Ерика, Томас Ман не е импулсивен, още по-малко невъздържан. Той изчаква прекалено дълго (според децата му и доста от публичните личности в Германия) с осъждането на нацистката идеология, като мотивът му е донякъде егоистичен – защото книгите му все още се продават по книжарниците, купуват се и се четат, а това означава стабилен доход за свикналия да живее в определен лукс Томас. Писателят е загрижен и за издателя си, на когото не иска да забие нож в гърба, но и цялостно колебанието е по-скоро привично за натюрела му.
След известно лутане между Швейцария и Франция семейство Ман решава да се спаси от дългата ръка на Хитлер и от назряващите в Европа напрежения, премествайки се в Принстън в САЩ. Оказва се, че отвъд океана Томас е известен и четен писател, добре приет от политическия и интелектуален елит. И докато брат му Хайнрих затъва в трудното съществуване на материалния недоимък, приходите на Томас Ман сякаш непрекъснато растат. Дотолкова, че семейството се премества в слънчева Калифорния, където дори си построява къща.
Много силен момент в книгата е избухването на Втората световна война, която заварва Томас, съпругата му Катя и голямата им дъщеря Ерика в Швеция, където Томас е поканен да изнесе лекция. Внезапно близостта до нацистка Германия, хаосът с напускането на страната, липсата на полети и други възможности за спасение ускоряват темпото на книгата, нагнетяват напрежението и читателят може да усети драматизма на този момент, в който нобеловият лауреат за литература от 1929 година е изправен пред угрозата да не успее да се измъкне. Най-късно тук Тойбин е напипал точния тон на стила, динамиката на сцените и темпото на повествованието.
Томас Ман се спасява от развихрилата се световна война, успява да се прибере в Калифорния, да замисли и напише още важни произведения като „Доктор Фаустус” например, да премине през редица лични и обществени драми, сред които най-голямата безспорно е самоубийството на големия му син Клаус.
Тойбин може и да изпитва трудности в началото на романа си да изгради добре образа на основния си персонаж, но се справя добре в обрисуването на семейството му, на жена му Катя и на децата им. Техните образи са живи още от самото начало. Виждаме невъздържаността на Ерика и Клаус, умереността на Елизабет, интереса на Голо към някое тихо място, на което може да се усамоти с книга, музикалния талант на Михаел, тежките моменти на най-малкото дете Моника, което губи мъжа си в ледените води на Атлантическия океан, след като корабът им е торпилиран от германска подводница. Усещаме хумора, който е неизменна част от всекидневието на семейството. Независимо какви неща се случват на Томас, той предвкусва момента, когато ще ги разкаже у дома и по този начин ще разсмее всички.
В крайна сметка той е Вълшебника, който прави фокуси на децата си, когато са малки, и не спира да смайва света с огромния си литературен талант. Колкото до романа на Тойбин – макар и да тръгва трудно и с леко клатушкане, книгата си струва да бъде прочетена, защото от един момент нататък увлича и позволява на читателя да надникне зад завесата на иначе толкова резервирания наглед Томас Ман.
Колъм Тойбин, „Вълшебника“, прев. от английски Елка Виденова, изд. ICU, 2023
